ник, който може да вижда вампирите и да ги пробожда с кол от черен глог.
206
ГЛОЖДЯ
глогиняк
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛОГИНЯК, мн. -яци, м. Събир. Диал. Гложак. За глоговото дърво селците са съхранили някакви си страшни мисли и страхуват ся да минат при глогиняк близо. Г.
С. Раковски, БСI, 149.
ГЛОГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението глог, който е от или на глог (в 1 знач.). Постепенно полянките се покриха с нежна зеленина,.., на припеците по белите цветове на глоговите храсти бръмчаха пчели. Д. Ангелов, ЖС, 247-248. Тошка Татарчето държи глогова клонка, същинска щъркова глава. Г. Марковски, СК, 164. Глогова шума.
2. Който се състои от храсти глог. След девет дни Дойчиновото стадо спря над одринските баири и се запасе в целината, обрасла с хвойнов и глогов храсталак. К. Пет-канов, ЗлЗ, 23.
3. Който е направен от глог (в 3 знач.). Глогов чай.
ГЛОГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от глог. Ми пърснаа да бегат / сто сватое, пет кумое, / .., / кой под търнче, кой над търнче, / кой под глогче, кой над глогче, / сам зеташин во капина. Нар. пес., СбБрМ, 22.
ГЛОГЯСАМ. Вж. глогясвам.
ГЛОГЯСВАМ, -аш, несв.\ глогясам, -аш, св., непрех. Диал. За място — обраст-вам с глог.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛОГЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от глогясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛОЖАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Диал. Много глогове, гъсто израснали на едно място; глогиняк. Най-после от една нова седловина, обрасла с глогини-гложак, както казват тука, — водачите ми посочиха през един дълбок дол срещния връх. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 78. Това са стотина декара гора, хиляди пътеки и долчинки, а отвъд, откъм Бели бряг, гъстаци, павита-ци, гложаци — непроходимо. Ст. Даскалов, СЛ, 489. Победим ли гложак и трънак, / ще пристигне отряд овощари — /да цъфти по рида черешак / и лозите да пускат ласта-ри. Цв. Ангелов, НП, 46.
ГЛОЖДЕНЕ ср. Отгл. същ. от глождя и от глождя се. Чуваше се шум от гложде-не под прозореца. Сигурно кучето е намерило кокала.
— Друга (остар. и диал.) форма: глождане.
ГЛОЖДЯ, -еш и -иш, мин. св. глозгах и глождих, прич. мин. св. деят. глозгал и глождил, прич. мин. страд. глозган., несв., прех. 1. Гриза, отхапвам по малко от нещо твърдо със зъби; глозгам. Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорели села, виждаха дрипави селяци, изсъхнали от глад, почернели от тегло, които глождеха някойи корен и гледаха тъпо и равнодушно. И. Йовков, СЛ, 139. Аз глождех сухо парченце царевичен хляб и твърдо сирене. Йв. Димов, АИДЖ, 10. Най-напред подуши кокала кучето. Затече се към него, почна да го глож-де. А. Каралийчев, МИ, 46. — Туй си е то. Навред. Едно дърво расте: ще гръмне гръм изведнъж, ще го пречупи. Или ще го глождят червеи отдолу, докато го изсушат. П. Тодоров, Събр. пр П, 305-306.
2. Обикн. за твърд и ръбест предмет — причинявам неприятно усещане или физическа болка при допир, триене или натиск върху тялото на човек; убивам. Отец Изидор седи под рехавата сянка на върбите,.. Грапавата кора на дървото гложде дългия му и тесен гръб. Ц. Лачева, СА, 65. Тя се повъртя, па току приседна,.. Събу обувките си и ги изтърси от бучиците, които се бяха пъхнали вътре и й глождеха. Ст. Даскалов, СЛ, 169. Дали твърдината на плетената рогозка го глождеше отдолу,.., тревожеше ли го днешното сражение, не можа да заспи веднага, както друг път. Кр. Григоров, В, 172. Той [прахът] глождеше очите, хрускаше в устата. Г. Белев, КВА, 281.
3. Прен. За глад, болест — причинявам физическа болка, страдание в организма на човека. Повече от глада, който глождеше празния му стомах, го измъчваше друга страшна жажда — към мъничкото огънче на цигарата. П. Вежинов, ДБ, 199. Немилостивата болест, която отдавна глождеше организма на Любена и която по-после го завлече в гроба, го търти на леглото. Ив. Вазов, Съч. ХП, 164. Той боледуваше. Глождеше го от дълги години болка в стомаха. А. Гуляшки, МТС, 12.
4. Прен. За чувства, мисли и под. — причинявам душевни, нравствени страдания у някого; измъчвам, терзая, безпокоя. Струваше му се, че изгонвайки Чолчев, бе постъпил прибързано, беше показал слабост и горчивото чувство на съжалението глождеше сърцето му. Ем. Манов, ДСР, 144. Разбрах, че ревността й продължава да я гложде. К. Калчев, ДНГ, 67. Сърцето й се изпълни с щастие, ала в душата й продължаваше да гложде желанието да му отмъсти за всичко, което бе изживяла заради него. Ем. Станев, ИК I и П, 167. Една скрита, мъчителна мисъл през цялото време глождеше сърцето на Велко. Д. Талев, И, 316-317. глождя се страд.
О Глождя кокал. Диал. Дадена ми е работа, от която се препитавам. Глождя костите (кокалите) нанякого. Разг. Говоря злост-но, неприязнено за някого след смъртта му. Глождя цървулите (подлогите) нанякого. Разг. Злословя за някого, клеветя, одумвам някого. — Само глождете цървулите на
