на изпадванието Римския империи. Г. Кръстевич, ИБ, 253.
ГЛУМЛЙВО -1-
— От рус. глубокомь1сленнь1Й. — Друга форма: г л ъ б о-комйслен.
ГЛУБОЧИНА ж. Остар. Книж. Дълбочина. Думите са знак на человенеский ум, а делата са знак на сердечната глубочина. А. Гранитски, ПР (превод), 68.
— Друга форма: глъбочина.
ГЛУЖ, глужът, глужа, мн. глужове, м. Диал. 1. Чвор, чеп на дърво или дъска.
2. Възел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛУЖЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Чепат, чворест. На глужливо дърво удри му клино. Послов., СбНУ IV, 229.
ГЛУМА ж. Остар. Книж. 1. Духовити думи, изрази или закачливи постъпки, с които се създава весело настроение; шеговита закачка. Чужденците непрестанно говорят, вагонът бръмчи от техните глуми и смехове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 34. — Ни с клетви бях ти се верила, ни ти пък бе ми дума продумал — всичко бе смях и глума. П. Тодоров, Събр. пр П, 206. Събо следваше отзад с голямата тояга, отговяраше на закачките и ловеше във въздуха медените питки, позлатените орехи и медни аспри, които болярките му подхвърляха ведно с глумите и подмятанията. Ст. Загорчинов, ДП, 116. — По-добре се скрий в гъсталака и се затрупай с ланшна шума! — подхвърли някой от хайдутите на подбив. Другите се позасмяха и побързаха да настигнат войводата. Не им беше до глуми сега... Д. Рачев, СС, 46.
2. Подигравателни, насмешливи думи, изрази или постъпки, с които се цели да се нанесе обида, да се причини някому огорчение; подигравка, присмех. Само Йоан Александър, изглежда, друго видя и друго почувствува към тия трима непознати, заради които неговият син не тупна в праха за срама и за глума пред очите на всички. Ст. Загорчинов, ДП, 492. Не помага майчин съвет, / ни галени думи, / ни таткови ядни бръчки, / ни людските глуми. Ив. Вазов, Съч. IV, 80. Те вледениха със своите глуми / моята песен, и тя онемя. Н. Лилиев, С, 1932, 70. Желанията смятах суета, / и отчужден, другарко, от света. /../ аз слънцето дори посрещах с глума. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 70.
3. Комедия. Двубой [заглавие], глума в три действия. Ив. Вазов, Д, 1.
ГЛУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до глума; шеговит, закачлив. Сам, да избегне глумна превара, / момко задним се в къта изръп-на... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 114.
ГЛУМЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от глумя и от глумя се.
ГЛУМЕЦ, мн. -мцй, м. Остар. Книж.
1. Човек, който обича да се шегува, да се глуми; шегобиец, шегаджия, глумчо. Остротите и каламбурите,.., идеха обикновено от неколцина само депутати, глумци по природа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 90. Бре! — ще рекат хората. — Тоя Ивайло яде само маруля, пък с татарите ще се разправя. Той или е глумец, или голям юнак. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 120.
2. Шут. Те намираха, че страниците на „антологията“ приличат на сцена, дето глу-мецът непрестанно си мени грима,.., нахлузва какви ли не шапки, но публиката го познава по дрезгавия глас. М. Кремен, РЯ, 411. Само глумецът един между тях / чаша не дигна и духом неплах, / тъй проговори, обърнат към царя. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127.
ГЛУМЕШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от глумец. Глумешки приказки.
ГЛУМЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Глумене.
2. Шега, закачка. В сряда пак ходи младая невеста на вода, ведно с деверя и с млади моми, и тамо става пак игровод и разни веселби и глумления. Г. С. Раковски, П I, 131. На верни думи всяк остана глух! / Глумле-ние и злоба само чух. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 1,781.
ГЛУМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. За човек — който обича да прави шеги, глуми. Глумливите белочерковци кръстиха прочее с името на прочутия английски бързоходец и своя единствен тали-гар. Ив. Вазов, Съч. XXV, 183. Аз, ням и благоговеещ пред загадъчността и красивата неяснота на мрачната му поезия, се блъсках да го разбера при всекидневните срещи, натъквайки се — учуден — на един жизнерадостен, весел, глумлив, но в същото време и недостъпен, прикрит събеседник. М. Кремен, РЯ, 519-520.
2. В който има глума; шеговит, закачлив.
— Тайна велика! — произнесе тя с тържествено глумлив тон. Ив. Вазов, Съч. XXVII,
11. Дигна се общо кикотене с преплитане глумливи забележки. Ив. Вазов, Съч. IX,
176. Изкусни свирачи започнаха своите песни, преплетоха се мъжки и женски гласове и различни фокусници и гадатели занарежда-ха хитрини и глумливи игри. Ст. Загорчинов, ЛСС, 10.
ГЛУМЛЙВО. Остар. Книж. Нареч. от глумлив; шеговито, закачливо. Слав: Привикнал съм на борби и понеже не мога да правя войни с гърци и франки, ходя по лов и бия вълци и мечки.. Борислав: (..) Завиждам ти за тая философия, вуйчо. Ти към всичко се отнасяш глумливо. Слав: Животът е сам глума, Бориславе. Ив. Вазов, Съч. XX, 68.
