ГЛИЦЕРИНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има в състава си глицерин, напр.: глицеринофос-фат, глицеринориацетат, глицерино-фосфорен, глицеринофталов.
ГЛИЦИН, мн. няма, м. Хим. Една от най-разпространените аминокиселини, съдържаща се в почти всички природни белтъци, която взема дейно участие в обмяната на веществата; гликокол.
ГЛИЦИНИЯ ж. Увивен декоративен храст от семейство бобови с перести дълги листа и ароматни обикновено синьолилави цветове, събрани в дълги гроздове. Glycine chinensis. Когато дойдох в Букурещ, беше краят на юни,.. Всичко беше потънало в зеленина. Бухнали, разлистени дървета по булевардите,.., жасмини, глицинии над оградите. Г. Бе лев, КР, 63. По дворовете зреят смокини и нарове. Гъстият въздух е пълен с аромат. Пъстри глицинии и лозници хвърлят тлъсти сенки. К. Кюлявков, СПП, 13.
ГЛИЦЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от глицин. Глицинов проявител.
ГЛОБ1, глобът, глоба, мн. глобове, м. Остар. Книж. Глобус (в 1 и 2 знач.). Веднага вси царе съзират таз идея, / проводена от тях, че свети върху тях / със земний глоб в ръце, с тиара на чело. Ив. Вазвов, ИГП (превод), 29.
ГЛОБ2, глобът, глоба, мн. глобове, м. Остар. и диал. Очна ямичка. "Само че очите ми обикновени бяха и гледаха меко освен в минути на слабост и ярост. Нямах неговите [на Раковски] вечно горящи въглени в очните глобове. " Г. Стоев, ЦЗ, 69. Ся раз-люти само вила, / я отвърти църни очи / църни очи [на Стояна] от глобове. Нар. пес., СбБрМ, 5.
ГЛОБА1 ж. Парична сума, която се заплаща като наказание при нарушаване на някакъв закон, правилник, разпоредба. — Ей го тоя: улових го, че пасе коня си в нивите.. — Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега. Й. Йовков, В АХ, 201-202.
— Дойде кондукторът и аз му казах, че имам второкласен билет и че ще доплатя разликата и глобата. Д. Кисьов, Щ, 498. Че излизаше на лов без ловен билет, това не го смущаваше. Беше готов, в случай че някой акцизен стражар го спре, да плати глобата. Д. Ангелов, ЖС, 240.
ГЛОБА2 ж. Диал. 1. Пакост, щета. Селя-не требува да си отварят очите, за да си избират харни, почтени и врядни хора за кметове и старей, ако искат да няма в селото им глоба, изеднина. КН, 63.
2. Човек, който прави пакости; глобар (Ст. Младенов, БТР).
ГЛОБАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Взет изцяло, общ. —Добре, ще говоря направо! Каква е глобалната сума? — Глобал-ната сума? — отстранява се опарено Виктор. — Сто хиляди? Др. Асенов, ТКНП, 182.
2. Който се отнася до всички народи, държави, до целия свят; световен. Спирането на надпреварата във въоръжаването .. ще помогне да се решат и други проблеми с гло-бално значение. Например да се осигури растящото население на Земята с продоволствие, суровини и енергия. П, 1978, бр.
1,8.// Който се отнася до цялото земно кълбо, който се проявява, съществува в световен мащаб; всемирен, всеобщ. Намесата на човека, изразяваща се например в автомобилните емисии, увеличава степента на глобалното затопляне. Д, 2000, бр. 271, 5. Ядрото на протестиращите са организации, комуникиращи си чрез най-глобалното от всички явления — Интернет. ДТ, 2000, бр. 269, 13. Глобални комуникации.
3. Нов. Който е свързан с глобализация, при който се осъществява глобализация. Българската идентичност е градена в епохата на съизмерване по престиж със съседите. За глобалната епоха това обаче се оказва негодно. 24 часа, 2000, бр. 230, 8.
О Глобална мрежа. Нов. Техн. 1. Мрежа от компютри, намиращи се на голямо разстояние, при която се използват телефонни линии или други далекосъобщителни връзки.
2. Само член. Интернет. 34 % от ползвате-лите на Интернет споделят, че глобалната мрежа премахва чувството им за изоли-раност. 24 часа, 2000, бр. 130, 32. Задава се нов скандал за правото на свободен достъп до глобалната мрежа. 24 часа, 2001, бр. 69,
23. Глобална ракета. Воен. Ракета, която може да пренесе боен заряд във всяка точка на земното кълбо.
— От фр. global през рус. глобальньш.
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Нов. Процес на сближаване и обединяване на икономиката, политическите отношения, културата и др. на държавите в световен мащаб, възможен благодарение на съвременните технически средства за комуникация, при който намалява значението на отделните суверенни държави; глобализиране. Процесът на глобализацията на политическите отношения започна в Близкия изток. С, 2000, бр. 2797, 12. Глобализацията може да направи богатите по-богати, а бедните — no-бедни. Протести срещу глобализацията.
— Фр. globalisation.
ГЛОБАЛИЗЙРАНЕ ср. Нов. Глобализация. Глобализиране на икономиката. Глобализиране на търговията.
ГЛОБАЛЙЗЪМ,-змът, -зма, мн. няма, м. Нов. Качество на глобален (в 3 знач.). Най-скъпоценният порив у младите е мечтата за нов, „обединен свят“, за „единен европейски дом“, за глобализъм. Дем., 2000, бр. 174, 5.
