ГЛИСЙРАМ, -аш, несв., непрех. Разг.
1. За глисер, кораб и др. — издигам се при определена скорост и се движа, като че се плъзгам по водната повърхност. Колко красиво глисира лодката!
2. Движа се, плъзгам се по водната повърхност с глисер, кораб, водни ски и др. Изключително приятно ми е, като глисирам със ските.
ГЛИСЙРАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от глисирам. Доброто глисиране зависи и от майсторското управляване на глисера.
ГЛИСТ, глйстът, глйста, мн. глйсти, м.
1. Обикн. мн. Паразитни червеи в червата на човека и на други бозайници; хелминти. Необходимо е да споменем и за някои паразитни заболявания у човека,.. Към тях спадат чревните паразити,.. Най-разпространени са дребните глисти,.., които живеят в дебелите и тънките черва. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 62.
2. Само мн. Разг. Обикн. в съчет. с имам, хващам, боледувам, болен от. Заболяване, болест, причинена от появата на такива паразитни червеи в червата. — Ти, какво? Глисти ли имаш? Защо си отслабнал? К. Калчев, ПИЖ, 178. Имах куче .. Ако настине случайно, децата ще го повият в одеяло .. ако го хванат глисти, жената .. ще тича за ветеринарния лекар. Св. Минков, РТК, 192-193. Трахома, глисти, дизентерия, коремен тиф, едра шарка,.., изтощаваха и косяха годишно стотици хиляди, а понякога и милиони деца и възрастни. Ал. Ге-тман, ВС, 120-121.
3. Земен червей. С безпаметни движения князът стъкми пръчката и наниза глист на кукичката, но тъкмо когато да се спусне надолу по брега, отпреде ни пръкнаха двама горски с пушки. Хр. Пелитев, ХО,
102. Патараче патарака, / със широко клюнче трака, / из водите мътни, чисти, / хваща жабчета и глисти / и нагълтва де що хване — / иска едричко да стане! Чичо Стоян, ЧК, 59.
О Слаб (сух, тънък) като глист. Разг. Много слаб (сух, тънък). Един друг дебел депутат,.., се караше с друг един тънък като глист, с безконечно дълги ръце. Ив. Вазов, Съч. X, 75. Архиварят бил сух и длъгнест като глист. О. Василев, ЖБ, 233.
ГЛИСТА ж. Диал. Глист; глистя. — Хе-е-й, кулако! — с все сила крещеше актьорът.. — Махай се от пътя ни, че ще те смачкаме като глиста! Ст. Марков, ДБ, 168.
ГЛИСТАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има глисти в червата си.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с глисти. Глистни заболявания.
ГЛИСТОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който по вид прилича на глист; глис-тообразен.
ГЛИСТОГОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се употребява против заболяване, причинено от глисти; противоглистен.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ГЛИСТОНОСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който има глисти и може да заразява другите.
ГЛИСТО ОБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Глистовиден. Глистообразно движение.
ГЛЙСТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от глист.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
глйстя ж. Диал. Глист; глиста. Един мой приятел беше изтръгнал някои цветя от черепника си (саксията) и между корените на тези растения съгледва една глистя не толкоз голяма. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 7, 105.
ГЛИСТЯСАМ. Вж. глистясвам. ГЛИСТЯСВАМ, -аш, несв.; глистясам, -аш, св., непрех. Диал. Хващам глисти.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛИСТЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от глистясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛИФ, глйфът, глйфа, мн. глйфове и глйфи, след числ. глйфа, м. Спец. 1. Къс отвесен дълбей, жлеб в триглиф на фриз.
2. Издълбан писмен знак. Едновременно обаче вървяло и изучаването на диалектите,.., вярванията и бита на древните май. Всичко това спомогнало за определяне смисъла на някои глифи. НТМ, 1962, кн. 4, 7.
— От гр. уА/ифц 'длето'.
ГЛЙФАМ, -аш, несв., непрех. Жарг. Храня се, ям. — Какво правиш, та не ми отговаряш? — Натъпкана ми е устата. Глифам.
ГЛИФОГРАФИЯ ж. Спец. Изкуство за приготвяне на изпъкнали форми при галванопластиката, употребяващи се за изработване на клишета за печат.
— От гр. уЛ/бфО) 'издълбавам' + -графия.
ГЛИЦЕРЙДИ обикн. мн., м. Хим. Естери на глицерина с мастни киселини, които са главната съставна част на животинските мазнини и растителните масла.
ГЛИЦЕРЙН м. Най-простият тривалентен алкохол, безцветна масловидна хигрос-копична течност със сладък вкус, употребяван за медицински и технически цели;
— Нем. Glizerin. — Естествонаучен календар, Летоструй, 1876.
ГЛИЦЕРЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от глицерин. Глицеринов разтвор. Глицеринов сапун. Глицеринови естери.
