нестопесъчлив, глинестопясъчен, гли-нестослюден.
2. Който има цвят, подобен на цвета на някои от видовете глина; глинено-, напр.: гли-нестожълт, глинестожълтеникав, гли-несторъждив.
ГЛИНЕСТОВАРОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е съставен от глина и варовик. Глинестоваровити скали. Глинестоварови-ти утайки.
ГЛИНЕСТОПЕСЪЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа глина и пясък; глинестопясъчен. Глинестопесъчливи почви. Глинестопесъчливи утайки.
ГЛИНЕСТОПЯСЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който съдържа глина и пясък; глинестопесъчлив. Глинестопясъчни шисти.
ГЛИНЕСТОСЛЮДЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Който съдържа глина и слюда. Глинестослюдени шисти.
ГЛИНЕСТОШЙСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се състои от глинести шисти. Глинестошистни формации.
ГЛИНЕЯ, -ееш, мин. св. глинях, несв., непрех. Диал. Гния.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛЙНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от глиний. Глиниев окис.
ГЛИНИЙ м. Остар. Алуминий. Металите делят на три групи. Към първата група отнасят тези, които лесно ся съединяват с кислорода при обикновена температура. Тези метали са: калий,.., магний, глиний. И. Гюзелев, РФ, 18.
ГЛИНИЦА ж. Умал. от глина; глинич-
ка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛЙНИЧКА ж. Умал. от глина; глини-
ца.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛИНОБЪРКАЧКА ж. Спец. Машина за смесване на сурови глини и на други земни маси; глиномешалка.
ГЛИНОЗЕМ, мн. няма, м. Каолин, бяла глина. Потрошени ситни камъне, които съдържат у себе си тоя окис [от глиний],.., смесени с пясък, съставляват тъй наречената пръст глинозем,.., която е чиста и бяла и ся употребява за правение чинии и порцелан (фарфор). С. Веженов, X (превод), 48-49.
ГЛИНОЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от глинозем. Глиноземни циментови разтвори.
ГЛИНОМЕШАЛКА ж. Спец. Глино-бъркачка. Изработват се нов усъвършенстван тип глиномешалки.
ГЛИНООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Глиноподобен. Промиването на материалите има задачата да отстрани съдържащите се в тях глинести и глинооб-разни частици. Д. Христов, СПМ, 289.
ГЛИНООБРАЗУВАНЕ ср. Книж. Процес, при който се образува глина вследствие на изветрянето на различни видове скали.
ГЛИНОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който има вид, подобен на глина; глинообразен. Глиноподобна пластична маса.
ГЛИНЯСАМ1. Вж. глинясвам1.
ГЛИНЯСАМ2. Вж. глинясвам2.
ГЛИНЯСВАМ1, -аш, несв.; глинясам, -аш, св., непрех. За скали — превръщам се в глина, ставам на глина. Рашид, като си пушеше чубука, погледна на гробовните, гли-нясали от дългото време полегати камъни. Ц. Гинчев, ГК, 380. Силно глинясал варовик.
ГЛИНЯСВАМ2, -аш, несв.; глинясам, -аш, св., непрех. Диал. Обикн. за дърво — загнивам във вътрешността си.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛИНЯСВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от глинясвам1; аргилизация;
ГЛИНЯСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от глинясвам2.
глипт, глйптът, глйпта, мн. глйпти. Спец. 1. Камък с изработено върху него художествено изображение или каменна скулптура.
2. Скъпоценен или полускъпоценен камък с гравирано или релефно моделирано на него изображение.
— От гр. уАд>тгю<; 'гравиран'.
ГЛЙПТИКА ж. Спец. 1. Изкуство за изработване на художествени изображения върху камък.
2. Изкуство за гравиране и моделиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни.
— От гр. уАджтисп.
ГЛЙСЕР м. Мор. Бързоходен моторен плавателен съд с плоско дъно, който при определена скорост се издига и се движи, като че ли се плъзга по водната повърхност. Ако застанете на сушата, ще видите колко много рибарски лодки са излезли на паша в езерото и как бясно препускат по него трещящите глисери, вдигнали бели облаци вода подире си. Й. Радичков, НД, 209. След всеки километър все по-осезателно се чувствува дъхът на милионния град — мяркат се речни трамваи, плъзгат се глисери. П. Вежинов, ДМ, 6. Не е нужна помощта на бинокъл. Омаяните очи сами виждат бело-снежните почивни домове,.., пъстрото гъмжило на плажа, весело кръжащите като чайки глисери. Б. Трайков, ВО, 13.
— От фр. glisseur през рус. глиссер.
