ГЛИКОЛЙЗА, мн. няма, ж. Биол. Безкислородно разпадане на въглехидратите в животинските и растителните организми, при което се освобождава значително количество енергия за жизнените процеси.
— От гр. уХгжгк; 'сладък' + А/6 ац 'разтваряне'.
ГЛИНА ж. 1. Само ед. Пръст с различен цвят (обикн. кафява, червена, жълта и др.), която при поемане на вода става пластична и жилава, при обработка запазва придадената й форма, а при изпичане се вкаменява, поради което се използва в грънчарството, скулптурата и в строителството. Валеше дъжд. Беше тъмно и разкаляната глина, и мократа трева коварно се изплъзваха под краката. Л. Дилов, ПБД, 52. Фасадите на къщите, измазани с глина или вар, бяха покрити с низи от прясно набран тютюн. Д. Димов, Т, 26. Една стараижена лепеше с глина изкривените стени. Й. Йовков, Разк. П, 198. Той сега изпрати в Охрид и Преспа цели кервани волски коли, натоварени с мрамор и дялани камъни,., и съдове от печена глина,.., които се изработваха тук или бяха останали от стара Елада. Д. Та лев, С П, 198. Стоян беше грънчар. Имаше си малка грънчарница и правеше от глина чудесни грънци и стомни, които шареше с жълта и зелена боя. Св. Минков, ПК, 30.
2. Само мн. Различни видове от тази пръст. На първо място се разглеждат пластичните сурови материали — глините. Те са основните вещества при производството на почти всички видове керамични изделия. В. Пеев, МК, 3.
◇ Бяла глина. Вид глина, която се използва за произвеждане на фаянс и порцелан; каолин.
— Друга (остар. и диал.) форма: гнила.
ГЛИНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Глинест, глинен. Някои ниви, напр. жилавите глйнави ниви, трябува повече пъти, напр. три-четире, да ся преорат, па тогава да ся сеят. Лет., 1873, 255. Глинава пръст.
ГЛИНАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, където почвата съдържа много глина. Едва когато гостът отмина по посока към глинения рът, дядо Лальо рече: .. — Я виж! Към глинарника отцепи...
— посочи с пръст младежа дядо Пройчо Самсара. Тонич, СбСт, 303.
ГЛИНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от глинея; гниене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛИНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от глина. Големи глинени чаши тръгнаха от човек на човек. Челникът изпи пълна чаша, поиска втора. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Горе, на половин метър под дъсчения таван, имаше грубо изрязани дървени полици, отрупани с лъскави сахани и глинени паници. В. Геновска, СГ, 209. Две позеле-нели от мъх греди подпираха полегналата кирпичена стена с олющена глинена мазилка. М. Марчевски, П, 14. Сред двора на първата къща стара жена мяташе хляб в глинената пещ, що се жълтееше до навеса. Ст. Дичев, ЗС1,476.
2. За почва, местност и под. — който съдържа глина, обикн. в голямо количество; глинест. Наставаше вечер;.. По червеникавите глинени пътища из баирите слизаха морни копачи. Ил. Волен, МДС, 78. Водата заигра от раздвижилата се в нея сила и обсипа с едри пръски глинения бряг. X. Русев, ПС, 138. Някакви дребни птички-брегарки са изрешетили глинените брегове. А. Кара-лийчев, С, 144.
3. Който има цвета на глина; глинест, пръстен. Но в това време от срещната страна на улицата беше вече излязъл пред портата на вилата си един креол с жълто, глинено лице и черни като смола коси, с халат и по чехли. Б. Шивачев, ПЮА, 204.
— Друга (остар. и диал.) форма: г н й л е н.
ГЛЙНЕНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има в състава си глина; глинесто-, напр.: глине-нопясъчен, глиненотухлен.
2. Който има цвят, подобен на цвета на някой от видовете глина; глинесто-, напр.: гли-неножълт, глиненокафяв.
ГЛЙНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За почва, местност и под. — който съдържа глина, обикн. в голямо количество; глинен. Дамя-новата каруца наближи селото, отби се по най-широката улица и загърмя по сухата глинеста земя към кръчмата на Бор ата. К. Петканов, ДЧ, 367. В равнините на Румъния преобладава глинестата почва, водата мъчно се просмуква и реките дълго лъкатушат, преди да се влеят в Дунава. Г. Бе-лев, КР, 33. Песента на дядовата Стоянова воденичка се носеше непрекъснато над селото, потънало в есенни мъгли и проливни дъждове, които правеха кривите селски улици непроходими от глинестата кал. П. Здравков, НД, 146. От червеникавите, глинести сипеи се вдигаше пара, небето се синееше. Ем. Станев, ЯГ, 82. В тоя час по междуселските пътища, потънали в червеникав глинест прах,.., скърцат коли, пълни с тикви. Ем. Станев, ИК Ш-ГУ, 320.
2. Който има цвета на глина; глинен, пръстен. Треската му не минаваше, а лицето му бе добило отново синкавия глинест цвят. Д. Димов, Т, 540. Лицето му имаше землист цвят, глинест, и ако не бяха двете пламъчета в очите му, човек можеше да помисли, че стои срещу скорошен смъртник. А. Гу-ляшки, ЗР, 245.
ГЛЙНЕСТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има в състава си глина; глинено-, напр.: глине-стоваровит, глинестокарбонатен, гли-
