вище; млакище, мочурлак, млака, азмак. Глибовете, блатата, са събрани води плитки, които стават от водите, дето нямат отнигде да ся вливат, нито да ся изтичат. Ив. Богоров, КГ, 74.
ГЛЙБАМ
199
гликокол
2. Жилава кал. Тъкмо като завих край един рухнал ъгъл, потънал в шоколадна смесица от лапавица и глиб, аз дигнах очи и зярнах пред себе два стареца. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 298.
ГЛИБ АМ, -аш, несв., непрех. Диал. Газя дълбока кал.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЛИБАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от глибам.
ГЛИГ, глйгът, глйга, мн. глйгове, след числ. глйга, м. Диал. 1. Обикн. мн. глиги и глйгове. Кучешките зъби на глиган, които стърчат от устата навън и служат за нападение и защита; бивни. Нападнати от вълци, тия стадни животни [глиганите] заставаха наредени на колело с обърнати към хищниците муцуни, като оставяха в кръга младите прасета. Техните глиги държаха вълците на почетно разстояние. Ем. Станев, ПЕГ, 64. Ненадейно единият глиган подгъна предния си крак. .. Но и съперникът му не остана длъжен. Даже ударът му се оказа много по-бърз и по-силен. И най-ва-жното, точен — противниковата кожа беше разпрана с острите глиги. ЛР, 1979, кн. 2, 19.
2. Глиган (Н. Геров, РБЯ).
ГЛИГАН м. Мъжка дива свиня; вепър. Напред вървяха най-слабите и най-малките свини, а най-отзад тежко пристъпяше грамаден глиган. Ем. Станев, ПЕГ, 62. Осем глигана подкопаваха с острите си корави муцуни двата бряга на вира. О. Василев, ДГ, 87. Елени и сърни припкат из горите й [на Странджа], диви петли и фазани гордо се перчат, в гъсталаците й грухтят глигани. Ст. Станчев, ПЯС, 95.
ГЛИГАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от глиган; глигански. Влизаме през парадния вход — навсякъде се виждат ловджийски трофеи — еленови рога, глига-нови глави, препарирани птици. Г. Карасла-вов, Избр. съч. Ш, 227. Глиганово месо.
2. Който е свързан с глиган. И тогава виждам внезапно, че насреща ми, сред храстите, стои глиган,.., глигановата пътека минаваше съвсем наблизко до моята пусия. И. Радичков, СР, 224-225.
ГЛИГАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от глиган; глиганов. Син му Джевдет бей яздеше на чер арабски кон с бели до под коленете крака,..; на гърдите на коня висеше звезда от два глигански зъба на червен дебел гайтан. Ц. Гинчев, ГК,
147. Към дима от огъня се прибавяше и пушекът от парчетата глиганско месо, които се печеха на пламъка. Ст. Загорчинов, Избр. пр ГП, 376.
2. Рядко. Който е като на глиган. Един господин с голяма глава,.., като глиган,.., думаше нещо на оратора.. Един друг с лъскава плешива глава,.., също говореше нещо към председателя от банката си, пред самия обладател на глиганската физиономия. Ив. Вазов, Съч. X, 75-76.
3. Който е предназначен за глиган. Зад гърба на пребледнелия подпоручик се показваше рошавата главица на Илийковата щер-ка.. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми. Д. Вълев, 3, 193.
ГЛИКОГЕН, мн. няма, м. Биол. Въглехидрат, близък по състав и свойства на нишестето, който се съдържа главно в черния дроб и мускулите като най-важна резервна храна за човешкия и животинския организъм и източник на енергия; животинска скорбяла.
— От гр. уАлжйс 'сладък' + уеуо<; 'род'.
ГЛИКОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Биол. Прил. от гликоген. Гликогенни зрънца.
ГЛИКОЗА ж. 1. Биол. Най-важният и най-разпространеният в природата монозахарид, който е постоянна съставна част на кръвта и е основен енергетичен източник в живите организми; гроздова захар. В зърнените храни въглехидратите се намират главно във форма на скорбяла (нишесте), която в организма се разпада до простата захар гликоза. П. Даскалов и др., ТК, 9.
2. Разг. Сладко вещество — хранителен продукт, получен обикн. от царевица.
— От гр. уАл>кг>€ 'сладък'.
ГЛИКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до гликоза. Гликозен разтвор. Гликозен сироп. Гликозна фабрика.
ГЛИКОЗЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Биол. Който се отнася до глико-зиди. Гликозидна група. Гликозидна връзка.
ГЛИКОЗЙДИ, ед. (рядко) гликозйд, м. Хим. Биол. Група от производни на въглехидратите органични съединения, съдържащи се предимно в растенията, някои от които имат силно физиологично действие върху организмите и се използват в медицината. При хидролиза гликозидите се разпадат на глюкоза и други органични съединения. А Сърдечните гликозиди се използват за лекарствени препарати поради стимулиращия им ефект върху сърдечната дейност.
— От гр. уАдлеб? 'сладък'.
ГЛИКОЗУРЙЯ, мн. няма, ж. Мед. Наличие на гликоза в урината, което е един от главните признаци на захарната болест.
— От гр. уАджтЗ<; 'сладък' + ойроу 'урина'.
ГЛИКОКОЛ м. Хим. Глицин.
— От гр. уАллеб^ 'сладък' + коХХа 'клей'.
