стремя се към лек, лесен живот. Мама, от своя страна, разправя, че ако човек седне да се глези, той никога няма да се научи да хвърчи и да си изкарва сам прехраната. Й. Радичков, НВ, 14.
2. Държа се галено, нежно с някого, обикн. за да спечеля благоразположението, грижите му, да постигна, получа нещо. — Ха, полека де! — глези му се Росана. — Можеш ли ме носи? — Не мога ли? — пери се Добри. — Я да видим! Тарас, СГ, 60. Във второто действие актрисата върви по същата линия — на съвършен усет и разбиране за вяр-на, реалистична игра. Тя пак може да се глези на обичания съпруг, но вече не е безгрижното чуруликащо птиче. Ст. Грудев, АБ, 134. Пред мен се глезиш и ласкаеш, / и стенеш глухо, и ридаеш. Ив. Вазов, БМ I, 98.
3. Изменям естественото си държание, глас, обноски, обикн. за да направя добро впечатление, да изглеждам по-изтънчен, внимателен; превземам се, преструвам се. Тя беше особено бъбрива и възбудена. — Кажи нещо за себе си — глезеше се тя с примижали очи.
В. Нешков, Н, 122. При всеки въпрос,.., госпожица Дитрих прибавяше по едно „е?..“, което издаваше снизходителност.. Той знаеше, че по същия начин се глезеха в Берлин келнерките и продавачките в магазините за колбаси. Д. Димов, Т, 97.
ГЛЕЙ, глеят, глея, мн. няма, м. Геол. Хоризонтален почвен пласт от лепкава глина, който не пропуска вода и пречи на развитието на растенията. При движението си отдолу нагоре водата изнася ситни почвени частици, които напластява., и образува също един хоризонтален пласт от лепкава глина, наричан глей. Д. Велев, М П, 20.
— Рус. глей.
ГЛЕЙ. Вж. гледай.
ГЛЕН, мн. няма, м. Диал. Жабуняк. Велчо не може да търпи. Нямото сетне ще дири — сега чакай! Да хвърли билето! — И той бърже възви надолу към покритата с глен бара. П. Тодоров, И П, 45.
ГЛЕНЯСАМ. Вж. гленясвам.
ГЛЕНЯСВАМ, -аш, несв.\ гленясам, -аш, св., непрех. Диал. За място, където има застояла вода — покривам се с жабуняк.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЛЕНЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гленясвам.
— От Вл. Георгиев, Български етимологичен речник, 1971.
ГЛЕТ, мн. няма, м. Хим. Окис на оловото с примеси от други метали, който се употребява за получаване на глеч и др.; оловна охра.
ГЛЕТАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хляб и др. тестени произведения — клисав, тестяв.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛЕТЧЕР м. Ледник във високи планини или полярни области. Зад голата пустиня на крайбрежната ивица следва хълмиста земя с мек климат и хубави пасища:.. В тая част на Перу, в зелената долина край р. Ри-мак, под ослепително бели глетчери е и столицата Лима. Е. Николов, П, 24. Аз имах радостта да видя чудната зъбчеста грамада на Калинин връх (2620 м),.., и в хоризонта — Пирин планина, по която лъщяха снеговете като глетчери. Ив. Вазов, Съч. XV, 85. Айсбергите се откъсват от ледените реки — глетчерите, които бавно пълзят по някои високопланински долини. Б. Ангелов, ЗМ, 28. — Наша алпинистка тя е смела, / на Памир катерихме се с нея, .. Как умело / глетчера премина! Е. Багряна, ПЗ, 90.
— Нем. Gletscher. — Географски календар, Летоструй, 1876.
ГЛЕТЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до глетчер. Швейцария е страна с големи глетчерни области, лежащи в басейните на реките Рейн и Рона. ВН, 1958, бр. 2021,4.
ГЛЕЧ, -та, мн. няма, ж. 1. Вещество за покриване на изделия от глина, което след изпичането им представлява гладък стъкловиден пласт, непропускащ течности и газове; глазура. Лицето й е като пръст на стомна, поляна с глеч. Й. Йовков, СЛ, 69. Извади окарината, някога с ясна синя глеч, а сега олющена. Н. Антонов, В ОМ, 167.
2. Анат. Емайл на зъбите.
— От нем. Glätte 'емайл'. — Начална книга за анатомия и физиология (превод), 1867.
ГЛЕЧОСАМ. Вж. глечосвам.
ГЛЕЧОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от глечосам като прил. Диал. Глед-жосан. Огънят весело пламтеше и осветляваше всичките стени, украсени само с щампата на св. Иван Рилски и с шарени гле-чосани блюда по полиците. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 176.
ГЛЕЧОСВАМ, -аш, несв.; глечосам, -аш, св., прех. Диал. Гледжосвам. По-старите са прибрани в къщи или в някоя механа някъде посръбват полека из пръстените, хубаво глечосани чаши кехлибареното, бистро като сълза вино и „едно време“ оживява в приказките им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. Гърнета и паници от пръст са много шупливи, затова ги и гле-чосват, каквото^ да не тънясват и да не пропущат вода. Й. Груев, Ф (превод), 9. Той изнамерил как да глечосва съдове. Й. Груев, СП (превод), 69.
ГЛЕЧОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от глечосвам; гледжосване.
ГЛИБ, глйбът, глйба, мн. глйбове, м. Остар. и диал. 1. Мочурище, мочур, треса
