ГЛЕЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Момче или мъж, който се глези; глезан. — Мамо, знаеш ли, не Пешо е добър? Ами да. Той работи, сене дърва и носи въглища, сам се храни. И той не бие всички деца, а само глезльовци-те... Н. Стефанова, ОС, 113. Един на баща и майка, пощурели от скръб по измрелите си деца, той се извъди дързък, охранен глез-лъо. Т. Харманджиев, Р, 10.
ГЛЕЗНА ж. Остар. и диал. Глезен1 на крак. Отзад от косата им [на момите] висят две кордели, дълги до глезните. БО, 1846, бр. 1, 2Ч
ГЛЕЗОРЙЯ ж. Диал. Неодобр. Глезотия. — Колега, а? Харесваш ли ми феса?.. Щом стъпих в О., веднага хвърлих капела-та. Европейски глезории! Фесът е великолепна капа. Д. Талев, ГЧ, 7.
ГЛЕЗОТИЯ ж. Разг. Неодобр. 1. Обикн. мн. Проява на глезен човек; глезене. Свикнала с болестта му, опознала добре характера му, тя знаеше много добре, че се е оправил, и го хокаше за глезотиите му. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 332. Там [в Американския колеж] тя е била прилежна ученичка,.., но не е могла да търпи глезотиите, фалша и притворството на своите преподавателки и възпитателни. Г. Караславов, Избр. съч.
IV, 333. Спаска не каза нищо. Искаше й се да хване тая дългокоса глупачка и така да я набие, че да запомни. Тъй де! Какви са тия глезотии.. И то тука... Й. Стоянов, ПД, 78.
2. Само ед. Глезене (в 1 знач.). Нашите жени едно време не познаваха женската глезотия и вървяха срещу всякакви виелици: виелицата щеи се пречупи, казачката няма да се пречупи! Й. Радичков, НД, 238. Тая рядка привързаност между майка и син винаги ме бе озадачавала и дори — дразнила: то бива обич, бива, ама чак пък толкова глезотия от един мъж с прошарена коса! О. Василев, ЖБ, 138.
3. Обикн. мн. Глезени, несериозни думи.
— Защо трябва да прахосвам и последните си морални и физически сили, за да улеснявам пътя на една отречена от живота и народа държавна организация?.. — Най-обикновени и излишни глезотии приказваш. К. Петканов, В, 37-38. А пък Тошето все това си знае — да си човърка нослето. Да, бе, все така вика — нослето, а не носа. Щото са го научили на глезотии и му викат Тошенце... Г. Крумов, Т, 30.
4. Глезла; глезана. Другарите на певицата бяха обяснили отказа й с някакво неразположение, но народът подозираше, че тя е глезотия и не обича селяни. Хр. Пелитев, СбСТ, 312.
ГЛЕЗОТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Неодобр. Глезя, глезотя се страд. ГЛЕЗОТЯ СЕ несв., непрех. Глезя се.
ГЛЕЗУНДРА ж. Диал. Пренебр. Глезла.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛЕЗУНДРЕНЕ ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от глезундря се; глезене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛЕЗУНДРЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Глезльо.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛЕЗУНДРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. Пренебр. Глезя се. На како ти прилича да са глезундриш като малко дете! СбНУ XIV, 214.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛЕЗЯ, -иш, мин. св. -йх, несв., прех. Прекалено угаждам на някого, предимно на дете, като задоволявам прищевките му, създавам му всякакви удобства, правя да няма никакви затруднения, грижи. Цанко остана едничка радост и надежда на дяда Гаря, цигуларя. Глезеше го много старият, думата му на две не кършеше. Чудомир, Йзбр. пр,
17. Като знаеше какъв суров е животът на бедните люде, тя, види се, не искаше да го изнежва и глези, а го прати в градското училище още по онова време, когато там се събираха едва петдесетина деца, и то по-заможни. Д. Талев, ПК, 163. — Това е най-хубавият плат, който се появи през тоя сезон по магазините. Извънреден подарък от мъжа ми. Той много ме глези. Л. Дилов, ПБД, 161. — Ох, синко — обърна се тя към Тото,.. — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Ще ми премръзнеш, майка. — Хайде, хайде, недей го глези. Студ, не студ, нека върви да се учи. Елин Пелин, Съч. IV, 241. // Отнасям се прекалено нежно с някого, постоянно му засвидетелствам обичта си. Когато тя започна да го целува по страните и да го притиска до гърдите си, той сви вежди и й забеляза: — Стига си го глезила — глезен син човек не става! К. Петканов, ДЧ, 177-178. — Сине, сине — с укор и в същото време галъовно подхвана майката,.. Хайде разкажи всичко. Искай прошка от татко си... — Не! — прекъсна я раздразнено бащата. — Стига си го глезила! Цв. Ангелов, ЧД, 11-12. глезя се страд. Децата не трябва да се глезят. ГЛЕЗЯ СЕ несв., непрех. 1. Проявявам капризи, искам да ми се угажда във всичко, да се задоволяват прищевките ми. Дечев бавно се пробиваше път из навалицата.. С него се беше изравнила Буби — капризната, упорита Буби, която като дете много дни поред се глези и сърди, за да го склони заедно да идат в Кърджали. X. Русев, ПЗ, 126. — Чие е туй дете? — попита Пинтеза. — На Дамян — отвърна Нонка и каза на детето: — Ха иди да си играеш. — Но детето се държеше за полата й и се глезеше. И. Петров, НЛ, 240. // Избягвам трудности и грижи,
