ГЛЕЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от глезя като прил. 1. Който е свикнал да се изпълняват всички негови желания и прищевки, да му се обръща много внимание и да получава всичко наготово или с чужда помощ; разглезен, капризен, гален. Макар най-малка, глезена, научили са я и майци почит да има, и на баща път да не минава. П. Тодоров, ИI, 13. Млада и глезена беше Панайотка, та не беше лесно да я завладее човек. Д. Немиров, Б, 77. Преди този разговор той мислеше, че поведението на Диманов е най-обикновена реакция на едно глезено дете срещу суровите казармени условия. Кр. Кръстев, К, 100. „Тодоре, синко, Тодоре, / не земай Пейна Петрана, Петрана йе чедо глезено, /../за сън е, синко, сънлива, / за работа йе пиплива.“ Нар. пес., СбНУ ХХУП, 207.
2. Обикн. за глас, поведение и под. — в който има кокетство, галене, умилкване; глез-лив, кокетлив. Тя му говореше с глезен глас. А Не ми харесва глезеното й държание.
3. Който е израз на гальовно отношение; гален. Тогава чух, че някой викаше по двора
— майка ми ме викаше с моето глезено име. Т. Генов, ДОД, 25.
ГЛЕЗЕНЕ ср. 1. Отгл. същ. от глезя и от глезя се. От глезенето децата се разпу-щат. М. Марчевски, ТС, 10.
2. Държание или проява, постъпка на човек, който се глези. Наблюдавала съм как учениците реагират, когато в клас влезе мъж — неговото присъствие ги респектира,.., няма глезене. Хр. Домозетов, ОР, 124. — Повече не мога да понасям лекомисленото ти глезене с още по-лекомислените ти нови идеи. К. Петканов, В, 204. И тримата имаха близки.. Но нито един от тримата не изпитваше някакво удоволствие да посреща големите празници с тях. Тия глезения и закачки на децата, тия непрекъснати ше-тания и извинявания на домакините... Д. Калфов, Избр. разк., 125.
ГЛЕЗЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Анат. Който се отнася до глезен1. Глезенен оток. Глезенна става.
ГЛЕЗЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Галеник (в 1 знач.); глезльо. — Ти пак си извършил някое звероугодно дело, глезе-нико! — погали го тя. Г. Караславов, Избр. съч. П, 386. (
ГЛЕЗЕНИЦА ж. Обикн. мн. Диал. Не-одобр.у глезория. Проява на човек, който се глези; глезотия, глезене. Кочо влезе усмихнат, отиде и подаде любеницата на Ния, а ушите му пламтяха от радостно смущение. Майка му го проследи със строг поглед, но се сдържа — нищо не каза. Добре беше да зачита той снаха си, но какви са сега тия глезеници с любеницата? Д. Талев, ПК, 10-11.
ГЛЕЗЕНО нареч. 1. Като се глезя, с желание да ми се угажда; глезливо, капризно. Малката се спря пред кака си, извика й глезено, че е глаона, и се обърна, та отвори шкафа. Г. Караславов, ОХ I, 71-72. Макар че беше тук само от няколко часа, тя скучаеше. — Милинка, да заминем утре. Какво ще правим тук до неделя? — глезено замоли тя. В. Нешков, Н, 376. Селвета едва можа да избяга от ръцете й, засмя се с глас, изтропа по стълбите и щом излезе на двора, глезено извика: — Мамо, кака ме гони да ме бие! К. Петканов, ДЧ, 64.
2. С кокетство, кокетно. Светлина му климаше приятелски и глезено си закриваше устата с веера. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 95. Христина му помери с теслата отгоре, уж да хвърли, и глезено се засмя. Онзи отдолу пак извика: — Ба, ти се шегуваш, ама Дъбакът се не шегува. Елин Пелин, Съч. I, 174-
175. Дамата подаде глезено ръка на композитора. П. Незнакомов, БЧ, 132.
3. Гальовно, галено. После, като го обхвана глезено с тънките бели ръце, продума с детски гален глас. Ив. Вазов, Съч. XXVII,
111. Ще попитате отгде-накъде братчето й носи такова име — Пати-Клати? Нарекоха го тъй, защото при ходенето се клати като стара баба. А Пухената възглавничка го наричаше глезено „Клатенце“. А. Каралийчев, ТР, 28.
ГЛЕЗЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на глезен човек; разглезе-ност. — Па нали си сам човек ма, стопанке, защо ти са пък толкози големи стаи?... Е, ако смяташ да повториш с друг мъж, то друго нещо!.. Ду на се посмути и изчерви. На нея не й допадна тая глезеност и бъбривост. Ил. Волен, БХ, 56.
ГЛЕЗЛА ж. Момиче или жена, която се глези; глезана, глезотия. За да омилостиви глезлата, старецът започна да й прави разни фокуси. К. Калчев, СТ, 50. Сега пък на Николай се засмяха две малки момиченца,..
— Хи, хи, хи! — озъби им се той, като се мъчеше да ги имитира. — Направете си смях, че се смейте. Глезли! П. Проданов, С, 121.
ГЛЕЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича да се глези, да се държи глезено; глезен. Глезлива беше Лиза. Когато се запознаваше, хващаше с два пръста полата си и леко приклякваше. В. Ченков, СНД, 76.
2. Който изразява кокетство, галене, умилкване; глезен, кокетлив. И над главите на изнемощелите за сън кооператори цяла нощ тракаха токове,.., чуваха се глезливи смехове и дори кучешки лай. Тонич, ПВН, 43.
ГЛЕЗЛЙВО. Нареч. от глезлив; глезено. — Защо стана така? Защо? — изрече глезливо тя, като го загледа с очи, в които се мъчеше да вложи израз на разкаяние. П. Славински, ПЗ, 288.
