морско, кацнало на скалистия, вдаден в морето нос. П. Незнакомов, МА, 59. Малцина рискуват да излязат по изхълменото, каменливо, лошо шосе и да се порадват на нароената гледка на Владайското пленително усте. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 17. Кадир ефенди се спря до прозореца. Кабинетът му се намираше на втория кат и оттук се откриваше широка гледка към морето и пристанището. Д. Спространов, С, 57. Едра и хубава става гората от двете страни на шосето,.., все по-велинествена е гледката наоколо. Ем. Станев, ЯГ, 102. Иванка Руменова огледа площада — целият бе ограден с ниски дървени дюкяни,.. Но тая неприветлива гледка не смути ни най-малко младата жена. Д. Талев, ПК, 188.
2. Видът на нещо (обстановка, картина, случка, лице и под.), който привлича вниманието. Гледката, която се изправи пред нас, замъгли оните ни. Върху изнесена на плочника маса By но беше сложил мангал с жар и върху нея скара. Г. Белев, ПЕМ, 57-58. От това място гледката на улицата е доста занимателна за любящия да наблюдава. Ив. Вазов, Съч. X, 122. Внушителна е гледката при издигане на знамето над плаца, в началото на игрите. Н. Фурнаджиев, МП, 89. И нак когато позатихна първото чувство на скръб и уплаха от тежката гледка на смъртта, тя можа да събере мислите си. Г. Райчев, ЗК, 218. Момиченцето й седеше зад нея,.. То непрекъснато въртеше глава наляво и надясно или се мъчеше да надзърне през рамо на майка си долу, в подножието на скалистата урва,.. Гледката на двете жени — настоящата и бъдещата
— беше прелестна... Ем. Манов, БГ, 56. // Необикновен обект за наблюдение; зрелище. В една градина славна зоологическа, / в желязна клетка историческа, / затворен беше лъв,.. И в тая тесна клетка / той беше интересна гледка / и нервно правеше разходка / с величествена важна лъвова походка. Елин Пелин, ПР, 37. Но смаени очи се сбраха изведнъж / върху най-дългий топ: какъв е тоя мъж / над всички щръкнал? Страшна гледка! В глава на скелет огнен поглед светка! К. Христов, ЧБ, 269. Удивителна гледка представят тези чудовища [кашалотите], кога те, със своите движения, вълнуват повърхността на морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 319.
ГЛЕДКАМ, -аш, несв., прех. Гальов. За дете — гледам (в 1 знач.). Анка истина беше се събудила и гледкаше с оние весели и живи оченца. Т. Влайков, БСК, 510. Жена му, надвесена над люлката, кърмеше задрямалото дете.. Сучеше си млечице, гледкаше си като птиче и изведнъж записка. К. Пет-канов, БД, 62-63. Видях едно момченце да стои до стълбата край нас и да гледа към масата ни. Беше дребничко;.., очите му, които в здрача изглеждаха черни, живо и остро гледкаха. Ил. Волен, РК, 27.
ГЛЕЕВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от глей. Глеев почвен пласт.
ГЛЕЗАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Глезен (в 1 знач.); разглезен. Глезаво дете.
2. Който е присъщ на разглезен човек, в който се проявява разглезеност, глезене. И сега госпожа Хрисодактилица не беше ся напуснала, от онези си глезави .. нрави. П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 80.
ГЛЕЗАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Отвл. същ. от глезав; глезеност, разглезеност. А по-младата й сестра Дорида не беше наистина толкоз хубавичка, но допъл-няше с една особена глезавост .. това, което й недоставаше в красотата й. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 80.
ГЛЕЗАН м. Разг. Глезльо. Малкият ми син е голям глезан, все се гали.
ГЛЕЗАНА ж. Разг. Глезла. Голямо момиче си вече, пък каква си глезана, я се среши сама, не чакай майка си.
ГЛЕЗАНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. га-лъов. от глезан. Вижте го бабиното гле-занче, баница му се приискало.
ГЛЕЗЕН1 м. 1. Анат. Всяка от двете разширени, изпъкнали кости в долния край на големия и малкия пищял; кокал че. Пищялите са два — голям и малък пищял. Малкият е разположен отстрани на големия и в долния си край образува външния глезен, а големият образува вътрешния глезен. Анат. IX кл, 29.
2. Разг. Става, образувана от тези две изпъкнали кости. Запретнах панталона си и му показах дълбокия белег от рана, който почваше от коляното и завършваше до ко-калчето на глезена. П. Незнакомов, СМ, 38. И тя като всички носеше старомодна черна копринена рокля, широка и дълга до глезените. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Панталоните му бяха доста окъсели и едва достигаха глезените. Ал. Бабек, МЕ, 3. Мулетата щипеха тревата спокойно, потънали до глезените в нея. Й. Радичков, СР, 15. Изкълчвам си глезена. Д Навяхвам си глезена. Д Намествам изкълчен глезен.
3. Част от крака над това разширение. Елекът беше ненужно пристегнат над бръчни-ка около и без това тънкия й кръст. Тънки бяха и глезените под здравите прасци.
А. Христофоров, А, 24. Евгени наклони глава и Росинка го целуна.. Когато заключваха веригата около глезена на единия й крак, тя му се усмихваше обично. Д. Ангелов, ЖС, 290. Конете не можеха да изтеглят оръдията по стръмнината.. Конете се напъваха, скърцаше сбруята, изпъваха се сухожилията, нервно трепереха тънките конски глезени. В. Геновска, СГ, 400.
— Друга (остар. и диал.) форма: глезън.
ГЛЕЗЕН2 м. Диал. Сък; чеп на дърво.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
