— отвърна бавно Йоан Александър, а гле-децът на очите му се сви и заблестя като стъклен. Ст. Загорчинов, ДП, 368.
2. Цветното кръгче на окото около зеницата; ирис. Той не знаеше, че лицето му бе покрито със засъхнала кръв. И отвореното му око беше пълно с кръв. Потеклата сълза проми синия му гледец. Д. Талев, ГЧ, 475. А в сън се детето усмихна:.. / Повдигна главица с коси златокъдри, / отвори очите с големи клепачи, / с лазурен гледец, като вирове сини. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 31. Ти лежиш. Ти затваряш очи. И глед-ците ти / и под клепките светят, от синьо наситени. А. Разцветников, Ст, 190.
3. Само ед. Със съгл. опред. Израз на очите, начин на гледане; поглед. Петко се подпря с две длани на коленете — ни да остане така, ни да се изправи.. Тома усеща на себе си зоркия му гледец. Ст. Сивриев, ПВ, 158. Особени бяха също очите на постника и изразът в тях: те бяха малки, кръгли като napä и с необикновено подвижен гледец, който се местеше бързо от човек на човек. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 138. Само острият гледец на очите му и късичкият, повдигнат нагоре нос говореха, че човекът има бърз ум и с него шега не бива. Ст. Сивриев, ПВ, 110. Опряла о прозореца глава — / че как да дигна аз гледец прехласнат: / ний влизаме, пристигаме в Москва! Н. Маранго-зов, ЯВ, 48.
ГЛЕДЕЦ2, мн. -дцй, след числ. -деца, м. Остар. и диал. Стъкло на огледало. И щом го лъхна познатата миризма от каменната мивка, щом видя огледалото с развален гледец и прозореца с матово стъкло, нервното напрежение отпадна. Ем. Станев, ИК Ш, 177.
ГЛЕДЕЦ3, мн. -дцй, след числ. -деца, м. Остар. Зрител, наблюдател, гледач. Петъчен ден, третий августа, на хиляда четиристотин деветдесет и втора година изплува Христофор Колумб от Палос,.. пред голям събор на гледци, които молитству-ваха на това мореплавание добри светлини. П. Р. Славейков, СК, 57.
ГЛЕДЖОСАМ. Вж. гледжосвам.
ГЛЕДЖОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гледжосвам като прил. Който е покрит с глеч. Светлината играеше по дъсчения таван и по лавиците, дето бяха наредени лъскави сахани и гледжосани паници. К. Калчев, ПИЖ, 128. На дългата софра се явяваха печени агнета,.., с жълто кафява като кехлибар кожица, която дразнеше апетита и подканяше да се посегне към гледжосания гювеч. Д. Спространов, С, 134. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше соба-та на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грънци. А. Гуляш-ки, ЗР, 204. Радомир се наведе и взе малка отломка от гледжосана плочка. Погледна я. Тя цъфтеше с шарките си. М. Смилова, ДСВ, 234. Гледжосана стомна.
— Друга (диал.)форма: глечосан.
ГЛЕДЖОСВАМ, -аш, несв.\ гледжосам,
-аш, св., прех. Покривам с глеч предмети, изработени от глина, обикн. съдове. В миналото всяка къща е била работилница. Тук свисти дървен струг, там пее наковалня, в третия двор грънчар гледжосва вити стомни. Й. Радичков и др., ГСП, 91. гледжосвам се, гледжосам се страд. Достатъч-но изсъхналите съдове се пекат при 700-800°. Така опечените съдове са поръозни и таят. За да станат блестящи и да не таят, те се греджосват. Хим. IX кл, 74.
— Друга (диал.)форма: глечосвам.
ГЛЕДЖОСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гледжосвам и от гледжосвам се. Древните грънчари са употребявали оловен оксид за гледжосване. ВН, 1958, бр. 2009, 4. Украсяването на порцелановите предмети с рисунки се извършва преди или след гледжосването. Хим. IX кл, 1950, 74.
— Друга (диал.) форма: глечосване.
ГЛЕДИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Определен начин на мислене, разбиране, мнение, възприето от някого по даден въпрос или за нещо; възглед, становище, схващане. Той решително не бе доволен от новата стъпка на своите политически приятели. На следния ден обаче той измени гледището си и отново се развесели. Ем. Манов, ДСР, 268. Още от първия ден в отреда се сблъскаха две гледища, колкото противоположни, толкова и горещо защищавани. X. Русев, ПС, 126. Древните гръцки философи още 600 години преди н. е. твърдели, че земята е кълбовидно тяло .. Още по-категорично такова гледище е застъпвано от Питагор. Г. Томалевски, АН, 67.
2. Само ед. с предл. от. Само със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от утвърдени специализирани (научни, професионални, социални и др. под.) възгледи, схващания, въз основа на които се разглежда и преценява някакъв въпрос или нещо; гледна точка. — За книгата грешиш. Дори от твое комунистическо гледище в нея има интересни неща. Ем. Станев, ИК 1-П, 49. От историческо гледище документът е напълно правдоподобен. М. Марчевски, ТС, 89. Въпросът буди интерес от социално гледище. Значи има хора, чиито средства не им позволяват да купуват редовно насъщния. Г. Белев, КВА, 90. Звуковете на нашата реч трябва да са определени, и то не само от гледището на олагозвучието, а просто в интереса на човешката реч. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 131.
ГЛЕДКА ж. 1. Това, което се открива пред погледа на някого, обикн. когато гледа от високо място; изглед, панорама. Излизаме на билото и пред нас се открива чудна гледка. Вижда се като на длан цялото При
