ГЛОБАЛНО нареч. В голяма степен или в много широк мащаб. Когато става дума за взаимодействие между говоримия и литературния език, аз имам предвид, че това не може да става чрез отприщване на всички саваци — глобално. Н. Хайтов, П, 50. Интернет се е ускорил глобално за една година. Ег, 2000, бр. 46, 43.
ГЛОБАР1, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който събира глоба1; глобник. Глобни-ците или глобарите .. са занимавали със събирането на многобройните глоби. СбНУ ХХХП1, XXXIX.
ГЛОБАР2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и ди-ал. Човек, който прави пакости; пакостник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛОБВАМ, -аш, несв. \ глобна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Вкарвам, забивам нещо някъде. Други пък са направени от по-мек материал. Глобнеш ли ги на твърдо, веднага се огъват, изкривяват се и не приличат на пирони. Ст, 1964, бр. 940, 1. Глоб-ни стръкчетата по-надълбоко в земята.
ГЛОБИГЕРЙНИ само мн. Зоол. Род най-прости морски животни от разреда фо-раминифери на класа кореноножки, които плуват свободно и се срещат в голямо количество в планктона на топлите морета. Немалък дял в образуването на морските утайки имат и морските обитатели, неизброимите микроскопични организми — гло-бигерини, (..), птероподи, радиоларии. Д. Славчов и др., БМ, 18.
— От лат. globus 'кълбо' + лат. gero 'кося'.
ГЛОБИГЕРЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Зоол. Прил. от глобигерини. Глобигеринова тиня.
ГЛОБИН, мн. няма, м. Биол. Белтъчно вещество, което влиза в състава на хемоглобина, притежава антигенни свойства и вкаран допълнително в живия организъм, предизвиква образуване на защитни вещества.
ГЛОБИЦА ж. Умал. от глоба1; глобич-ка. Нали знаеш, бяха свикнали да си копаят свободно от реката и общинските земи, та когато най-напред ги възпряха, надигнаха се като бесни. Ама на кого глобица, на кого актец,.., и усмириха се хората, тръгнаха си в пътя. Г. Караславов, Избр. съч. П, 185-186.
ГЛОБИЧКА ж. Умал. от глоба1; глобица.
ГЛОБНА. Вж. г л о б В а м.
ГЛОБНИК, -ци, м. Остар. Глобар. Ако не се спираме на тези прахтори, глобници и глобари, за които ни говорят старобългарските паметници и които не са били друго, освен съдебно-фискални и полицейс-ко-изпълнителни органи, ние виждаме в традиционната еснафска организация друг тип пристави с турско название — чауши. СбНУ CXLIX, ХХХП1.
ГЛОБУЛЙНИ обикн. мн. Биол. Най-разпространената в щшродата група животински и растителни белтъчини, които заедно с албумините образуват основната маса на простите белтъци, съдържащи се в про-топлазмата на клетките.
— От лат. globulus 'клъбце, топчица'.
ГЛОБУС м. 1. Модел на земното кълбо, изобразяващ цялата земна повърхност и обикн. въртящ се около ос, който се използва като нагледно учебно помагало. Понякога,.., той се отбива в училището да поговори с учителите, да погледа картата, да повърти глобуса. Елин Пелин, Съч. IV, 261. Пред прозорчето стоеше маса, безредно отрупана с книги, с всевъзможни фотографии и един малък географски глобус. Ст. Дичев, ЗС П, 329.
2. Абажур с форма на кълбо. В горния пруст у хаджи Андрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СГ, 24. Лампата с порцеланово дъно и с малък глобус хвърляше в стаята светъл кръг и леко ожълтяваше чистите варосани стени. Ем. Станев, ИК I и П, 37-38. На неголяма маса сред стаята беше сложена силна газена лампа с бял глобус. Д. Талев, ГЧ, 10. // Разш. Разг. Осветително тяло с абажур, обикн. с форма на кълбо. Над пристанището още не бяха светнали електрическите глобуси. Ал. Бабек, МЕ, 45. Булевардът е окъпан от изобилна мека, очарователна светлина на уличните глобуси. А. Каралийчев, ПД, 203. Два големи глобуса на тавана, запалени поради мра-чното време, хвърляха мека светлина върху новата светложълта кожена гарнитура и мекия персийски килим. Ем. Манов, ДСР, 397.
3. Остар. Книж. Тяло с форма на кълбо; сфера. Преди много векове ся употребявали стъклени глобуси, пълни с вода, за да ся съсредоточават зарите на слънцето, с които ся подпалвали някои вещества. ИЗ, 1874-1881, 1882, 86. Всякое нещо, което има дължина, широчина и дебелина, нарича ся тяло; кога някое тяло е съвсем валчесто, нарича ся глобус или сфера. Ив. Богоров, ВГД (превод), 352.
О Земният глобус. Остар. Книж. Земното кълбо. Пластовете от каменни въглища ся намират в много точки на земния глобус.
4. 1870, бр. 6, 189. Народонаселението на земний глобус ся простира до 740 милиона души: 228 милиона ся полага в Европа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 103.
— Лат. globus.
ГЛОБУСЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от глобус. Той стана, притеснено обиколи стаята и погледна над пианото малкото земно глобусче, което някога стоеше на етажерката в неговата стая. М. Грубешлиева, ПИУ, 234.
ГЛОБЯ. Вж. глобявам.
