ги, като мисля само за удоволствията си или като се успокоявам, че нещо е наред, че не се нуждае от моето участие и грижи. Ще се видиш някоя сутрин милионер и туй то! Живей си тогава и кефа си гледай! СбА-СЕП, 315. „Заговор тук става, / а ние с тебе гледаме си кефа“... Ем. Попдимитров, СР,
100. 2. Само в пов. Грубо. Не се меси в чужди работи, не проявявяй излишно любопитство. — Ще ти изкапят зъбите, не бива да ядеш много захар. — Гледай си кефа... Когато му дойде времето, и да ям, и да не ям — пак ще изкапят. Д. Спространов, С, 225. Гледам с лошо (недобро, криво) око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Нямам добро мнение за някого и се отнасям зле към него или нямам добро отношение към нещо. Всичко трябва да се върши предпазливо и бавно, за да не забележат турците. И без това околните турци ни гледат с лошо око. К. Петканов, ЗлЗ, 138. Чрез тях Ивайло узнаваше скритите нужди на населението. И то бе доволно от грижите му, но болярите гледаха с недобро око на тази царска милост. С право те разбираха, че Ивайло привързва към себе си градската беднота. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 463. — А знаех си урока. Зная го и сега. На, ако искате да ви го разправя. Ама когато не ме е страх, когато не ме гледат с криво око. Ст. Чилингиров, СБД, 65. Гледам с (под) лупа нещо. Книж. Най-старател-но търся да открия някакви грешки, слабости, пропуски, обикн. в книга, съчинение или работата на някого. Гледам с очите на някого; гледам с нечии очи. Книж. Възприемам и преценявам нещо, както никой друг. От стиховете на Вапцаров звучи оптимизмът на борческата работническа класа, защото той гледа действителността с очите на работник-комунист. Гледам с четири. Разг. Нося очила, гледам с очила. Гледам с четири очи. Разг. 1. Със следв. изр. обикн. със съюз да. Очаквам с голямо нетърпение и желание да стане, да се случи нещо. — Бай Николачко, рекох, аз с четири очи гледам да снесе кокошката прясно яйце, таи даи го дам на детето си, а ти го вземаш. И. Йовков, 04, 14. Тъй бяха са опули-ле". къде пътя и с четири очи гледаха отде ще са зададе някой човек, бил той какъв да е пътник. Ил. Блъсков, ПБ ГИ, 51. 2. Действам много внимателно и предпазливо. И ловът на криви раци си имаше своите тънкости.. При вдигането на камъните водата се размътва, трябва веднага да бъркаш и да гледаш с четири очи наоколо. Д. Фу-чеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 5. Гледам ха-тър<а> на някого. Разг.; Гледам икрам на някого. Диал. Отнасям се много благоск-лонно към някого, не му противореча и постъпвам, както му е угодно и приятно. — Тя, твойта свекърва, е една, друга такава не ще се намери! Ами хубаво да й гледаш хатъра, чедо! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209.
Ще му гледа [Трайка] икрам и ще го [Пран-гата] слуша за всичко. Т. Влайков, Съч. Ш, 86. Вода и огън хатър на гледат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 74. Дал Господ, та не гледал. Разг. За подчертаване или изненада от голямо изобилие, богатство. Да ти (ви) гледам гърба! Разг. Махай се (махайте се).
— Ха, думите ми на смях ли ги взехте! Защо се разправям с вас. Я по-скоро да ви гледам гърба. П. Тодоров, Събр. пр П, 321. Докато (додето) очи гледат. Разг. Докато съм жив. — Живо-здраво, дядо Пеньо! Как си,..?
— Сполай на бога, добре съм, Андончо. То моята се е видяла веке, ама само дето тъпча грешната... Е, додето очи гледат — не може... Г. Караславов, Избр. съч. I, 121. Събаряй ги [неправдата, угнетението] без почивка, събаряй ги, докато ти е ръка здрава, докато ти очи гледат. НБ, 1876, бр. 41,
160. Ела (иди) гледай; стой и (та) гледай. Разг. Употребява се, когато някой очаква, че ще се случи нещо извънредно (добро или лошо, неприятно). Да пусна аз моите сокол-чета, да съчетая старата практика с новия опит, че ела гледай ти отечественофронтовска агитация. Г. Караславов, Избр. съч. П, 427. Сакраменто дио! -.., — тия ага-рянци са големи скотове, може да ни сприм-чат и да ни съсипят по съдове, поразено време!... па тогава иди гледай Цочка чорбаджи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. Да заведем децата в една градина с узрели череши и стой, та гледай. Иди гледай хората в очите. Разг. Като възклицание — срам ме е, срамувам се от някаква своя постъпка или постъпка на близък човек, роднина. — Моето честно, незапетнено име — сега гавра в София.. Иди гледай хората в очите сега... Ив. Вазов, Съч. XXI, 165. Как ще гледам хората <в очите>; как ще гледам в очите някого. Разг. Като възклицание — срам ме
е, срамувам се от някаква своя постъпка или постъпка на близък човек, роднина. Генчо знае — ще има следствие,.., съд и затвор. Нищо. Ще мине всичко, ще се свърши. Но как след това ще се върне в селото? Как ще гледа хората в очите? Г. Караславов, Избр. съч. П, 227. — Ама сега тоя срам на мене, на детето. Как ще гледаме хората? Ами ако те затворят? Ст. Даскалов, БМ, 42-43. Където <ми> гледат очи<те>. Остар. Без определена посока, където падне, където се случи; напосоки. А след това [убийство] нападнали и самия манастир,.., а калугерите, изпоплашени, изразбегали, кому където очи гледали. К. Шапкарев, Р, 23. Мене гледа, тебе вижда; тебе гледа, мене вижда. Разг. Подигр. Кривоглед. Не мога (не смея) да гледам хората в очите; не мога да гледам <в очите> някого. Разг. Изпитвам срам, срамувам се от някаква своя постъпка или от постъпката на близък човек. Това я изпълваше с ужас. Не за това, че ще загуби поста си, а за това, че няма да може да гледа хората в очите. Защото те бяха я заан
