не се страхувам да приема нещо такова, каквото е. Подгответе детето за живота, приучете го да гледа нещата право в лицето. Елин Пелин, Съч. IV, 203. Вчера те са били в боя, вчера още са гледали в самото лице на смъртта. Й. Йовков, Разк. П, 182. Той бе гледал десетки пъти в очите смъртта. Не можеше да се каже, че беше страхлив или безчестен човек. Д. Димов, Т, 520. Гледам през крив макарон нещо. Разг. Ирон. Нещо е неосъществимо за мен, не мога да постигна нещо. „Преместете ме в артилерията, другарю командир. Докога ще гледам мечтата си през крив макарон.“ Р. Сугарев, СС, 50. Гледам през пръсти нещо или на нещо. Разг. 1. Върша нещо небрежно, нехайно, не съм прецизен в работата си. „Няма — рекох си — да гледам аз през пръсти на службата както по-рано другите полски пазачи.“ П. Велков, СДН, 37о. Гледам през пръсти работата си. 2. Отнасям се снизходително, без нужната строгост към някого или нещо. Войничетата, които бяха бедни селски синове, гледаха през пръсти на арестуваните, не ги хокаха и не им се заканваха. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 252. Братиано горещо съчувствуваше на българите и гледаше през пръсти на революционната ни деятелност в румънската земя. Ив. Вазов, Съч. XI, 103. Гледам през (с) розови очила нещо или на нещо. Книж. Не забелязвам нередностите и слабостите и се отнасям оптимистично към нещо. — Вина за това има и твоят партиен секретар, който на всичко гледа през розови очила. А. Гуляшки, МТС, 31. И през тия часове неврастенията му избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакална веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521. Гледам през (с) черни очила нещо или на нещо. Книж. Възприемам нещо откъм лошата му страна и се отнасям песимистично към него. Каквито и доказателства да му посочвахме, че животът върви напред и става по-добър, той го гледаше през черни очила. Гледам с бялото <на окото (очите) си> някого. Разг. Сърдя се на някого, недоволен съм от някого, имам лошо отношение към някого.
— Подкачих аз веднъж-два пъти нашия човек за женитбата, а той мълчи, гледа с бялото като биволски бик. Ем. Манов, ДСР, 214-215. От известно време ме гледа с бялото на очите си, не знам с какво съм го ядосал. Гледам с добро око (добри очи) някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам хубаво мнение за някого и се отнасям добре към него или имам добро отношение към нещо. А Темир и нойоните на останалите орди знаеха, че византийският император гледа с добро око на техните шета-ния из българската земя и е сключил военен съюз с хан Ногая. Ст. Загорчинов, Избр. пр ГП, 49. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст.
Стратиев, ПП, 111. Гледам с <по> други очи (с по-друго око) на някого или на нещо. Разг. 1. Имам по-особено, обикн. по-благос-клонно отношение към някого или към нещо. Не можеше да се каже, че Кръстевица делеше децата си — за нея и момчетата, и момичетата бяха едно. Но все пак на момичетата тя гледаше с по-друго око. Г. Караславов, ОХ I, 12. 2. Променил съм отношението си, с друго, различно отношение съм към някого или към нещо. Съзнавах ли тогава, че с други очи гледам на моята Ралица? Не започвах ли да се отчуждавам от нея, защото баща й беше цар, пък аз син на негов зограф? Ем. Станев, А, 36. Гледам се-ир; гледам сеира някому. Простонар. Стоя безучастно и със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого, забавлявам се, развличам се с нещо, което е неприятно за друг. — Сега ние требва да помагаме со сички сили.. — Право е — съгласяваше се Лазар. — Русите во война влизат за нас, а ние що... сеир ли ще гледаме само? Д. Талев, ПК, 625. Тогава шофьорът го черпеше ракия след ракия, даваше си последните пари
— така, да му гледа сеира. Н. Драганов, ТМС, 87. Гледам се (гледаме се) накриво с някого. Разг. В лоши, враждебни отношения съм (сме) с някого, враждуваме с някого. Откакто го снеха от ¡бригадирската длъжност, не бяха си разменили дума с Иван Гатев и се гледаха накриво. И. Петров, НЛ, 179. Кръстевица не можеше да проумее защо мъжете са се счепкали като котараци за тая пуста политика — очите си ще издерат.. Та те могат и да си се пре-пират, и да си се убеждават, но защо., ще трябва и накриво да се гледат! Г. Караславов, ОХ IV, 24. Гледам се на кръв с някого. Разг. Проявяваме взаимно неприязън, враждебност, готовност да се скараме или сбием. Изтичвам до бръснаря. Там само мен чакат: стоят на тълпа стотина брадясали субекта и се гледат на кръв. Я. Антов, ЕМ,
6. Гледам си благоутробието. Разг. Обичам да си угаждам в яденето. Гледам си живота (душата, душицата, животеца). Разг. Водя редовен живот и си угаждам. Андроница: Искам като всички хора живота си да сетя. Никола: Че гледай си пък живота. П. Тодоров, Събр. пр П, 239. Гледам си пъпа. Диал. Ирон. Стоя в бездействие, не работя, не върша нищо; бездействам. — Я ставай да организираме стачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай Коча какво работи и се учи! Н. Хайтов, ДР, 23. Гледам си сметките с някого. Разг. Разправям се сурово с някого, отплащам му се, отмъщавам си на някого, като го убивам.
— Казак — обърна се един мургав селянин,
— колко кожи ти смъкна Деяна от гърби-ната?.. — Ние с него сетне ще си гледаме сметките... Ще познае той кой е Димо Казаков... Г. Караславов, СИ, 107. Гледам си кефа. Разг. 1. Живея безгрижно, без трево
