гажирали предварително с добродетелите, които й бяха приписали. К. Калчев, СТ,
108. Не ще гледам сеир; сеир ли ще гледам някому. Разг. Няма да се церемоня с някого, ще накажа някого, както заслужава. — Чакай — казва — да видиш как се пасат говеда по чуждо... Ехей, пале неидно, човек убивам за тоя имот, та тебе ли сеир ще ти гледам... Кр. Григоров, ОНУ, 37. Окото ми (едното ми око) все гледа (очите ми все гледат) към (в, на) нещо или някъде. Разг. Силно желая нещо, стремя се да постигна, да получа нещо. — На Дойчин окото му все към Цариград гледа! — подхвърли Гицата. К. Петканов, ЗлЗ, 177. Блъскаше си главата, но не можеше да разбере промяната в мъжа си.. Очите му гледат все към кръчмата. К. Петканов, МЗК, 137. Пусто сърце не остарява: едното ми око се в шумата гледа. 3. Стоянов, ЗБВ I, 452. Очите ми гледат на четири <страни>; гледам на четири. Разг. 1. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действам предпазливо. Под хасъра изплашеният кон скача, бъхти се, лудее тъй, че когато Те-мелко го изкара на пазара, още върви като попарен, а очите му гледат на четири. Й. Йовков, В АХ, 187. — Лошо става, на четири гледай! Малък си, а думите си като дърт мери. Лоша дума да не ти извадят, че става по-силна от нас. М. Яворски, ХСП,
160. 2. С буден ум съм, способен, хитър съм и не мога да бъда излъган. Какво не може Костадиновият син? — Той може да напише писмо, може да прочете книга и да пише сметки.. Какво не може? Очите му гледат на четири! Д. Немиров, Б, 98. През плет съм гледал. Разг. Ирон. Запознат съм до известна степен с нещо, отчасти имам представа за нещо, от нещо. Ако не съм кумувала, барем през плет съм гледала. Погов., П. Р. Славейков, БП 1, 20. През рамо гледам на някого. Разг. Държа се високомерно, надменно към някого. Слез (стани), боже, та гледай! Диал. Възклицание, с което се изразява голямо учудване от нещо необикновено (най-често когато свидлив човек даде някому нещо).
ГЛЕДАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гледам като прил. 1. Който има добър вид, загладеност, придобита в резултат на грижи или угаждане. Тома приближи още повече огъня. Топлина лизна мокрите му дрехи и широка усмивка се разля по гледаното му лице. Ст. Сивриев, ПВ, 160-161. Той спомни някогашния приятел, неговото пълно, гледано тяло, късогледите очи, които се смееха... Ст. Дичев, ЗС I, 491. Гледано дете.
2. Диал. Който е обещан някому за съпруг, съпруга; годен. От съде Стана сакая/../ кога дойдоха, дойдоха/../ от село от Орехово/../ тамо я майка обрече./ Станини мили етърви/ от злато венец извили,/../ дор седи Стана гледана,/ венецо да си поноси. Нар.
пес., СбНУ Х1ЛП, 379. Зажени се дете Дука-динче././ Та отиде у Роксана града/ тамо найде за себе прилика/../ Бог да бие роксан-ци кметове!/../ изкарали дору три девойке,/ три девойке — се су еднолике,/../ изкарали, дума продумали: „Кой познае гледана де-войкя, кой познае — нему че ю дадем.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 44.
ГЛЕДАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от гледам и от гледам се.;— Нека гледат!
— казваха те за мъжете си. — От гледане полза няма! Пълни очи — празни ръце!... Т. Данаилов, РВ, 11. — Лозето иска гледане като детето. Дъждец и като роса да ръс-не, зарязвам всичко и пръскам. М. Яворски, ХСП, 11. След биографичната справка, която не можеше да не бъде дадена на двете дами, започна истинското ми въвеждане в това „мило общество“. Започна първо с гледане на карти.. Да се предсказва на карти на ерген, какво трудно има в това. А. Станоев, П, 55. Очи от гледане не се наси-туват. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 38.
2. Остар. Начин, по който някой гледа; поглед. Особено пък привличаше моето по-близко внимание неговата необикновена разсеяност и чудното му държане и гледане. Св. Миларов, СЦТ, 136. На мене тя си пърлича, / мойто одене тя оди, / мойто гледане тя гледа, / мойто думане тя дума. Нар. пес., СбНУ, XLVI, 65. Донка Никола думаше: / „Никола, либе Никола, (..) Че и аз не ща остана/със мойта хубост хубава, / .. / със мойто мъдро гледане“. Нар. пес., СбНУ ХХУП, 232.
3. Остар. Зрение. Когато гледането ми се повреди, бях десетгодишна. Ч, 1875, бр. 1,
39. Гледането, чуенето, дишането, окусва-нето и пипането са петте усещания у човека. Ив. Богоров, СИНЕ, 38.
4. Остар. Гледка, изглед. Виждах отпреде си долината, една част от града Брюн.. Това гледане ме възхищаваше. Др. Цанков, ТМ (превод), 148.
О Ъгъл (точка) на гледане. Книж. Остар. Гледна точка. Че при Дринов, Стоянов и Друмев най-малко биха могли да се допуснат себични интереси и че главното за тях е била идеалната цел,.., това хора с манталитета на Хр. Георгиев,.., не са допускали и разбирали, бидейки техния ъгъл на гледане и тук повлиян от практицизма на класата им. М. Арнаудов, БКД, 92. Папа Григорий VII обещал да отпусне греховете на всички грешни, които въстанат против Хенриха.. От политическа точка на гледание това постъпвание било твърде изкусно. Д. Писа-рев, ПУЖ (превод), 67-68.
ГЛЕДАНИЦА ж. Диал. Годеница. Загинал йе Иван, добър юнак, / с мъртви уста дума продумало: / — Мои брайкя, мои не-роджени, /я идете доле на полето, /.. / извадете три златни яблъки, /../ че я имам мома гледаница; / та ю дайте три златни яблъки. Нар. пес., СбНУ ХШ, 39.
