рение, възмущение; виж. Ами ако ви кажем, че той сам ни призна всинко? „Гледай каква глупост е направил бай Васил!“ — помисли си трескаво Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 268. — Имаш ли писмо? — Имам. А, накай, щях да забравя — говори Делно. — Гледай, щях да забравя — повтаря той и търси из всичките джебове. Й. Йовков, Разк. I, 60.
— А че като ти са заръчали да ме чакаш, защо заспа? — продължи Райко с все по-сърдит глас и си каза на себе си: „Гледай кого намерил да изпрати Войхна!“ Ст. За-горчинов, ДП, 313. Гледай какво, мисля да ти предложа своя билет за театър, а аз ще ходя на друго място.
29. В пов. Само във 2 л. ед. Удвоено гледай, гледай и в съчет. гледай ти, я гледай, я го (я ги) гледай, гледай го ти <него>, гледай ти сега и под. Разг. За усилване при изразяване на изненада или недоволство, възмущение; виж. И обърса с длан лицато си. — Я гледай! Кръв! — учуди се той. — Одраскан си само! — успокои го Мерджанов. П. Вежинов, НС, 37. — Това е снаха ми, господине -..- Вдовица е, пък арестуваха сина й.. — Гледай ти! — завъртя глава човекът и зацъка с език от учудване. Д. Ангелов, ЖС, 56. — Я го гледай ти! Срамота било да му искам да си плаща яденето! Св. Минков, РТК, 169. — Ама че диване, кой знай какво ще каже там!.. Гледай сега, защо го пратих? Ал. Константинов, Съч. I, 269. — Гледай, гледай! Аз да не знам това. Т. Влайков, ЛГ, 15. — Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество.. — заявява гордо Буби.. — Тъй ли? Я гледай, я гледай какъв предвидлив и практичен момък! Св. Минков, РТК, 104. — Но как така може да го няма! — започна да се озлобява Микроба. — Глей сега, може ли да го няма, след като най-официална бележка са ти дали, настанителна! Ч. Шинов, ПВ, 77.
30. Непрех. Диал. С предл. н а. Предстои да, готви се да, клони към. Къщата е грухнала, гледа на падане. Н. Геров, РБЯ I, 224. Времето гледа на дъжд. Н. Геров, РБЯ I, 224.
31. Непрех. Остар. С предл. на. Завися от нещо. По колко и каква храна трябува да яде всеки, това гледа на възрастта на че-ловека, на направата му и на климата. Лет., 1874, 70. — Ах, тези богати, тези богати, какви корави сърца имат, а колко добрини на тях гледат! Г, 1863, бр. 6, 44. А колко злато и сребро трябува да държи готово една банка, то гледа на кредита, който има в света. Лет., 1874, 214. гледам се.
I. Страд. от гледам в 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11, 12,
13, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 27 и 28 знач. Картите не се гледат, разстояния и ъгли не се измерват. Й. Йовков, Разк. Ш,
146. — Двайсет гърла с нашия имот труд-но се гледат. Кр. Григоров, И, 25. —Лани, помниш? Гицата наш стана Райна княгиня с мустаки като на пъдар.. Тия работи се не гледат в театрото. Ив. Вазов, Съч. VI, 22. Съдебният процес щеше да се гледа на другия ден. Илка и Лиляна се настаниха на квартира у Миленини. К. Калчев, ЖП, 300. „Туй го искам, не се моля: / Сички сте във плян. / Тук се гледа мойта воля, / аз съм капитан!“ Ив. Вазов, Съч. I, 25. Учителят, било вътре, било вън от училището, гледа ся от ученика като пример и по дума, и по поведение. П. Горбанов, ННУ, 6. На хариза-но магаре зъбите са не гледат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 296. II. Възвр. от гледам в 4, 6, 8, 10, 11, 16 и 19 знач. — И жена нали е — гледа се виогледалото, пише веждите си и се смее. Й. Йовков, СЛ, 16. — И ти... и ти май не се гледаш — проломоти той [Пинтата], като я наблюдаваше внимателно и загрижено.. Няма да се тревожиш, няма да се мъчиш толкова... Г. Караславов, ОХ II, 59. Толкова съм напълняла, че не мога да се гледам. III. Взаим. от гледам в 4, 9,
10, 16 и 19 знач. Един миг двамата се гледаха втренчено. П. Вежинов, НС, 116. Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет партии се разцепило.. В черква никой не стъпя
— да не се срещат противници, защото не могат да се гледат. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Бабата и дядото се гледат сами на село, всичките им деца са в града. А За всичките си пакости те се гледат един друг. гледа се безл. от гледам в 1, 3, 7, 14, 17, 18, 24 и 26 знач. Не можеше да се наблюдава нищо, защото, щом се вдигнеха тъмните стъкла, през малките прозорчета нахлуваха ослепителни лъчи, които не позволяваха да се гледа. Елин Пелин, ЯБЛ, 53. Тука имаше поляна равна и весела, от която се гледаше надалеко. Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. — Ех, може белким и така да се гледа на тая работа! — додадох аз. Т. Влайков, Съч. П,
61. Освен туй конят правеше всичко, което искаха от него: ако трябваше да препуска, препускаше, без да се гледа какво е мястото, ако трябваше да стои, стоеше като закован. Й. Йовков, Разк. Ш, 20.
— Интересите на района, на хората, икономиката и така нататък... Ако се гледа в перспектива, и те са на моя страна. Д. Фу-чеджиев, Р, 296. гледам си възвр. и взаим. от гледам в 20 и 26 знач. И тук, както и другаде, хората си гледат лимони. Диал., 1990, бр. 28, 12. — Гледала си е на кафе — каза дядо Миръо. — Широко е около врата на скитницата. Нали си няма грижи за пил-ците. Ем. Станев, ЯГ, 26. Имаше и ясновидци като отец Никадор, който виждаше от цяло поприще кой идва към манастира, предричаше съдба, а беше безкнижен. При него ходеха да си гледат братята, що лам-тяха за власт, чин или за нещо користно. Ем. Станев, А, 102. Гледах си на карти вчера. ^
ГЛЕДАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Намирам се в положение да бъда възприеман със
