зрението; виждам се, забелязвам се. Като на длан се гледа цялата земя. К. Петканов, ОБ, 72. А партизаните са имали пост на самия връх. От него се вижда целият хоризонт на Средногорието, гледа се и Богдан, и Буная. Ст. Станчев, ПЯС, 34. Варвара, застанала пред прозореца, унило гледа в далечините: „Как хубаво се гледа морето!“ Ив. Кирилов, Ж, 86. Тук накрай селото ся гледа една по-уредна къщица с широк и раз-требен двор. Ил. Блъсков, ИС, 8. В огнените му очи се гледаше небесна душа. Н. Бончев, Р (превод), 36. Черна кръв се вредом гледа, / знак на страшната ни мъст! Ив. Вазов, Съч. I, 38. Стоят те посред назе със мисъл на челото, / дълбока скръб са гледа на техните лица. НБ, 1876, бр. 56, 220.
2. Разг. Подлагам се на медицински преглед, преглеждам се при лекар. Гледах се скоро на рентген.
3. Остар. и диал. Изглеждам. Леля ти Гена се смее и гледа се весела и шегобийка само пред хората. Т. Влайков, Съч. П, 38-39. Пожарът се гледаше близо, до самата стена на оградата. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Небе, море се гледат отдалек / кат неподвижни две огледала. К. Величков, ПССъч. П, 131. Той [четвъртият войнишки стан] не щеше да има за Сърбия никаква практична полза, защото е много отдалечен от бойното поле, освен ако той може да са пусне към Видин, който са гледа най-яка твърдина на цялото турско царство. НБ, 1876, бр. 12, 46.
О Гледай в картинката. Жарг. 1. Забележи, обърни внимание, виж нещо (обикн. за нещо, над което някой се надсмива). 2. Внимавай, съобразявай се какво правиш (като закана). Гледай му ума (акъла), па (че) му крой (скрой) капа (чалма). Разг. За глупав, несъобразителен човек. Гледай някого, нещо и не питай за някого, нещо, (друг). Разг. За означаване на голямо сходство обикн. между две лица. Хубавица беше Антица! На, гледай Нона и за нея не питай. И. Йовков, ЧКГ, 34. Казват,.., че когато немецът, комуто било поръчано да излее от бронза фигурата на Ботева, поискал портрета му
— тогавашният председател на Поетоян-ната комисия бил му казал: — „Не ти трябва портрет, гледай мене — не питай за Ботева, аз досущ на него приличам.“ Ал. Константинов, Съч. I, 222. Гледай си работата. Разг.\ Глей си работата. Простонар.
1. Грубо. Не се меси в работи, които не те засягат, не проявявай излишно любопитство към чужди работи. — Христо, внимавай! — предупреди го жена му. — Ти си гледай там работата! К. Петканов, В, 136. 2. Не се тревожи, не се безпокой (понякога употребено като закана с ирония). — Гледай си работата, тате. Всяка болка си има цера. Елин Пелин, Съч. Ш, 39. Гороломов й предлагаше да й обясни още веднъж смисъла на застраховките.. — Бе тя е всичко разбрала, гледай си работата, каза Слав. Й. Йовков, ПГ, 171. — Ваньо, какво ти е, бре? — Какво ще ми е — нищо!., глей си работата, нищо ми не е... Г. Караславов, Избр. съч. I,
180. Ще ми паднеш ти някога и ще ти го върна, гледай си работата. Гледай си хурката. Разг. Грубо. Не се меси в работи, които не те засягат, не проявявай излишно любопитство към чужди работи. А пък за съгласие, санким, дето ще са каже контракт, таквоз нещо да са прави между син и баща.., то ще бъде срамота и грехота. Я си гледай ти хурката. Ил. Блъсков, ПБ П, 56. Гледам в очите някого. Разг. Изпълнявам волята на някого, угаждам на някого във всичко, ръководен от уважение към него или защото се страхувам от него. Яна продумала пред дружките си, че ме разлюбила, защото съм бил жалостив и мек към нея, все в очите съм я гледал и каквото тя кажела, това ставало. Й. Гешев, ВТ, 94. И макар че си беше такъв малко разпуснат къщовник, Гана много си го имаше,.., гледаше го в очите, във всичко му отстъпваше и всичко му прощаваше. Г. Караславов, ОХ П,
15. Гледам в ръцете някого. Разг. Очаквам да получа нещо от някого, да ми се донесе нещо. Никой не го запита как е прекарал деня, уморен ли е или е гладен. И децата, които други път го гледаха в ръцете за армаган, сега стояха настрани, неловко смълчани. И. Петров, МВ, 97. Гледам в устата някого. Разг. 1. Внимателно или прехласнато слушам това, което ми се говори от някого, обикн. за да усвоя, науча нещо. Следял работата на стария майстор, гледал го в устата какво ще каже. ВН, 1959, бр. 2557,
4. 2. Следя внимателно за желанията на някого, за да ги изпълня. — Всякого ще превземе с таз хубост и с таз усмивка. Петър и дъртият в устата я гледат, угаждат й. И. Петров, НЛ, 107. Гледам в чуждата паница. Разг. Неодобр. Проявявам любопитство, съпроводено със завист за чуждото благосъстояние. Гледам извисоко (изотгоре). Разг.
1. Някого или на някого. Държа се високомерно, надменно, отнасям се пренебрежително към някого. Жена му,.., смяташе българите за по-низши същества, на които може да се гледа само извисоко. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 39. Той знаеше, че Слав се присмива на неговите политически разбирания, че в честите спорове го гледа някак изотгоре. Г. Караславов, ОХ Ш, 13. 2. На нещо. Отнасям се с пренебрежение към нещо, смятам го незначително. Той гледаше извисоко на новите опити на колегата си и на усилията му непременно да постигне положителен резултат в изследването. Гледам като котка на джигер нещо. Разг. Ирон.
1. Иска ми се да хапна, да вкуся от нещо.
2. Иска ми се да имам нещо, лакомо гледам нещо. Гледам като омагьосан. С голямо възхищение, вълнение или смайване гледам. Та, за плика. Той седеше в единственото