ВР, 65. Гледам зайци. Гледам прасе. Гледам лозе.
21. Прех. Върша нещо, насочвам усилията си към нещо, което е мое задължение; залягам, грижа се. Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която сметките си знаеше и гледаше сам. Елин Пелин, Съч. Ш, 10. Къде може да се сравни той с един честен и почтен бакалин, който си гледа търговията, който си реди работата и се грижи за семейството си. Г. Караславов, Избр. съч. П, 184. — Жена като Яна къща не гледа, мъж не посреща! К. Петканов, СВ, 166. Откакто Лазар Глаушев е в затвора, в Преспа е мирно и тихо. Няма го вече там размирника и хората спокойно си гледат работата. Д. Талев, ПК, 726. — Какво прави Йосиф? — Какво ще прави Йосиф? Гледа си училището. Й. Йовков, ЧКГ, 49.
22. Прех. Грижа се за доброто състояние на нещо. Ще дойде Ненко в неговата къща и ще поеме всичко на себе си, а пък той само ще му се радва и ще си гледа старините. Т. Влайков, РП I, 129. — Какво искат от болни хора? Здравето си ли да гледат, позиви ли да четат... Д. Ангелов, ЖС, 40. Народе, гледай учебните си заведения, както гледаш очите си. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,
42. Те всички гледали са си спокойствието и личните изгоди в то време, когато казаните [народни] дейци са търпели оскуд-ност, гонения и заточения. ПСп, 1875, кн.
11-12, 7.
23. Прех. Със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия; старая се, стремя се. По разни посоки всички гледаха да стигнат по-скоро долината на реката. Й. Йовков, Разк. П, 155. Валентин не възрази и с по-спокоен тон обеща, че ще гледа да не се бави много. Д. Кисьов, Щ, 41. Не може да се води никакъв разговор; всички уста са сключени, всеки гледа да спаси кожата си. Л. Стоянов, X,
27. Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, / всякой гледа само да бъде напред / и гърди геройски на смърт ,да изложи. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Пенча го мързи, / гледа да лежи, / ходи, та се май, / търси да играй. П. Р. Славейков, ДС, 14. Баща ми гледаше да заглади положението. Д. Бегунов, ЧОД, 21.
24. Непрех. С предл. най нареч. или обет. поясн. Отнасям се към някого, нещо по един или друг начин. — Вие много чиновнически гледате на някои неща — снизходително се усмихна той. X. Русев, ПЗ, 71. Снахите и братята му гледаха вече на Павел с истинска завист и омраза. Елин Пелин, Съч. Ш,
19. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Ван-дербилдовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си. Ал. Константинов, Съч. I,
120. Поетът бе лекомислен.. На любовта също гледаше лекомислено. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 76. // С предл. най пояснение, въведено с като на. Смятам някого или нещо за някакъв. — На жените гледам като на цветя. К. Петканов, В, 109. Тя я много почита и цени думите й. Гледа на нея като на светица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. — Аз съм свикнал да гледам на целия живот като на комедия... Д. Немиров, Др, 139. Такъв майстор беше Темелко. Но нямаше сърце и на конете гледаше само като на стока, от която можеше да спечели или да изгуби. Й. Йовков, В АХ, 188. — Казвате, че насъде са надяват, че ща направя нечто за спомен на покойния си брат, и че го гледат като ку-сур, дето досега не съм го направил. АНГ I,
25. Прех. Обикн. в съчет. с не мога да или във въпросит. изр. Понасям, търпя. Комедията е изобщо възможна само във високо-културни страни.. В една варварска страна хората не могат спокойно да гледат осмени своите глупости. Т. Генов, ДОД, 93-94.
— Като видя тоя дъб, дето се издига в нивата му, сред имота ми, мисля, че на гроба ми е израсъл — не мога да го гледам. Елин Пелин, Съч. Ш, 151. Но брат им падна, загина, / затуй, че клетник не трая / пред турци глава да скланя, / сюрмашко тегло да гледа! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
26. Непрех. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (на чаша с изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, врачу-вам. Баба му,.., на времето си врачка и би-лярка е била,..; майка му и на боб, и на карти гледаше и тя женеше, тя развеждаше младежите. Чудомир, Избр. пр, 270. Койка изпи кафето си и обърна чашката върху чинийката, карайки леля си да й гледа на кафе. Ив. Кирилов, Съч. П, 16. — Ами чуй, мари сватя Гъоргьовице, не сте ли му гледали за севда? Белки му севда липсва,.. — обажда се Тропкина Мария. Ц. Церковски, Съч. ПГ, 68. Но циганката се не плаши, а ръка / на вещица простря и рече тя така: / „Дай да ти гледам, млада господарко, / на бяла длан!“ К. Христов, ЧБ, 69.
27. Прех. Юрид. В съчет. с дело, процес и под. Обсъждам, разисквам данните по съдебен процес, за да взема решение по него с оглед на законите. Случи се така, че пътувахме с Влайков за Пирдоп. Едно от отделенията на съда отиваше там да гледа дела. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 414. Пратиха ме заместник-прокурор в Х-ския военно-поле-ви съд.. Четяхме военните бюлетини, пращахме ординарците си из селата да ни купуват контрабанда брашно и свинско месо, гледахме дела и чакахме без особено нетърпение да свърши войната. К. Константинов, Избр. разк., 96.
28. Прех. Като въвеждаща дума. Само във 2 л. В пов. или в съчет. с какво. Разг. За обръщане внимание на някакъв факт, при изразяване на изненада, учудване или неодоб
