чешмата]. Ил. Блъсков, ПБ Ш, 44. — Да пази бог, чедо — каза дядо Нейко, — то като дойде, не гледа старо, младо... Й. Йовков, СЛ, 169. — Трябва да е от старост. — Чакай де, къде си — още петдесет не си навършил! — Ти не гледай годините, а — грижите. К. Петканов, МЗК, 7. Заплатата да не жалиш — черпи и харчи и пет пари не давай.. Страничните доходи, чичовото, тях гледай ти. Г. Караславов, Избр. съч. П, 157. На харизано магаре за подковите не гледай. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 296. • С предл. за, на. Разг. За малка кривда те впримчат, дадат те на съд.. Не минуват молби, не гледат на човека... Иб. Вазов, Съч. VII, 92. — И председателят тъй ми каза: „Ти всякога за правото си гледал, Емине.“ Л. Александрова, ИЕЩ, 200. Старай ся да предвождаш общото добро, без да гледаш на заплатата. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 139-140. // В съчет. с кой ти (му). Разг. За подчертаване, че нещо няма значение, не е важно, че на него никой не обръща внимание. Когато цигарите бяха вече запалени, печатарят запита: — Разрешават ли ви да пушите на пост? — Кой ти гледа! — махна с ръка войникът. П. Ве-жинов, ДБ, 37. — Аз за бостаня не ми е, бостаня кой ти гледа, ами за пчелите. Всяка година аз тук си изнасям пчелите. Й. Йовков, ЧКГ, 31. Наистина, Първан позад-лъжня малко, но кой му гледа такива дреб-и работи. Ал. Константинов, Съч. I, 277. Т^ъне-мръне, кой ти гледа? /Плет да бъде оегет реда, / спят ли кучета и хора, / бог помози! — хоп на двора... П. К. Яворов, Съч. I, 37.
16. Прех. Съобразявам се с някого при постъпките си, вземам го за пример, ръководя се, влияя се от поведението на някого. Разколеба се Мутин, не вдигна ръка, а останалите власи, както винаги, и 'този път гледаха него и последваха примера му. Ст. Марков, ДБ, 296. — Яжте и веселете се, мене не гледайте. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 59.
17. Непрех. С предл. н а. Разг. Разчитам, надявам се, уповавам се на някого или на нещо. — Видя ли одеве народа? На мене гледа, мене вика да го избавя. Ив. Вазов, Съч. XXI, 21. — Селото на „тебе гледа, Хаджи. Ти баща, ти майка... Й. Йовков, СЛ, 169. По нас да остане човек само на една работа — или на един занаят да гледа, никога не може се помина. Т. Влайков, БСК П, 178. Да бях имал сега поне един братец или някой сродник, то беки би дошъл сега да мя придружи, а сега самичък, сичко гледа на мене! Ил. Блъсков, ИС, 32. Тази равнина, която гледаше на една веща ръка да я направи да бъде плодородна, изгледваше като някоя пустиня, на която пасяха., слаби стада. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.
18. Прех. и непрех. Понякога с предл. по. Съдя, заключавам за нещо обикн. по външния вид, по отделни негови особености. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата — гнила. Елин Пелин, Съч. П, 35. Тая книга [Български народен сборник], ако гледаме по заглавието й и особено по изложението на съдържанието и предговора й, съдържа материали от полето на българската народна книжнина. Н. Бончев, Съч. I, 131. — Трябва да знаеш, че дядо Недко, не го гледай сега, е бил майс-тор“ и тази картина ще остане за спомен. Й. Йовков, Ж 1945, 62. Дано даде господ да се понадигна, аз още [пари] ще ти дам — посъживи се старецът. — Гледам те, ти си една такава... срам те е хлебец да си вземеш... Г. Караславов, ОХ I, 446. Агнето го гледай по опашката, а ерето по гърдите. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 1. Ако гледате по заслуги, а не по ранг, него ще наградите.
19. Прех. Полагам грижи за някого, който се нуждае от помощ или който не може сам да се обслужи (болен, малко дете, стар човек, добитък и под.); грижа се. — Чичо, спо-лай ти за доброто, що ми направи. Прибра ме, гледа ме" цяла зима, туй аз няма да го забравя. Й. Йовков, СЛ, 182. Кръстевица и Станка ходеха на оран, а Дочка оставаше в селото да си гледа децата и да реди къщата. Г. Караславов, ОХ I, 362. — Добре, че остави имотец — държава, стокица, та го гледат син му и снаха му. Ив. Вазов, Съч.
X, 98. Те [войниците],.., придружавали военните обози, ровели окопи, гледали конете. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. В това време дойде и Васил Дойчинов от Дръндевците, към че-тирийсетгодишен мъж, също комунист, коневъд. Той бе оставил помощника си да гледа днес добитъка, за да вземе участие в общата работа. Кр. Григоров, И, 12. Болна ли си лежала, или си болен гледала. Погов. Свой своего не гледа, но тежко му, който го няма. Послов. // Разг. Изкарвам прехраната си или прехраната на някого; храня.
— Не го давам аз, бай Василе, не си давам коня — започна Иван,.. — Тоз кон е тъкмо за мене, той ми гледа децата. Й. Йовков, АМГ, 118-119. С тези кирии Стоян си приготвяше зимнина -..-и отделяше по някоя пара и настрана за черни дни. По това време той обичаше да казва за биволиците си : „Нали с тях си гледам къщата.“ Ил. Волен, МДС, 99-100.
20. Прех. С нечленувано същ. Полагам грижи за растежа, развитието на домашни животни или културни растения, за да извлека полза от тях; отглеждам, развъждам. Жената на Заяко гледаше копринена буба, та режеха и черницата на Перуниката. Й. Радичков, СР, 85. Някога повече земята са ра-ботиле хората и ако са гледале и нещо овце, добитъчец — това им е било поминъкът. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. А ходжата говореше: — Хората тук сеят ръж.. Косят ливади за сено на добитъка. Жените гледат малко лен и коноп. А. Дончев,
