ния в Манджурия (Дунбей), Източен Сибир и по Саяновите планини; също така проучил ледниковите седиментации в Швеция и Финландия. А. Бешков и др., ИГ, 151.
ГЛАШАТАЙ, -аят, -ая, мн. -аи, м. 1. В миналото — длъжностно лице, което разгласява наредби и решения на властта публи-чно, с висок глас по улици и площади и обикн. с биене на барабан. На всеки мегдан и кръстопът се спираше изпълнителният глашатай, биеше до скъсване барабана и викаше с пълно гърло, но малцина се интересуваха от важното съобщение. Ст. Марков, ДБ, 380. Той заповяда да се вдигне блокадата, да бият църковната камбана и да се съберат селяните на мегдана. Специално общинският глашатай разгласи тая заповед, подписана от кмета. Ив. Мартинов, ПМ, 85. Глашатаи по площадите обещаваха торби със златни дукати и топове копринена тъкан на оня, който излекува княгинята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6-7.
2. Прен. Обикн. с предл. на. Ревностен застъпник и разпространител, пропагандатор на някаква или нечия идея, идеология. След това аз се върнах на село, но вече не можех да стана селски кехая. Войната беше направила от мене глашатай на революцията. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 22. Поетът се превръща в глашатай на масите. Г. Бакалов, Избр. пр, 369.
— Рус. глашатай.
ГЛАШАТАЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от глашатай. Глашатайска длъжност. Гла-шатайска униформа.
ГЛАШАТАЙСКИ. Нареч. от прил. гла-шатайски Обикн. с предл. по. По начин, присъщ на глашатай; силно, така че да се чуе от всички. Когато [войниците] стигнаха до камбанарията, откъм общинското управление се раздвижиха, развикаха се. — Отиват си! — съобщи по глашатайски някой. Г. Караславов, ОХ П, 576.
ГЛАШАТАЙСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Работа, служба на глашатай. Денят на въоръженото антифашистко въстание в Крушица трябваше да завърши с всенароден митинг. Разсилният не се намери, за да бие барабана, и тогава общинският бико-гледач бай Кръстьо, като бивш военен барабанчик, пое върху себе си глашатайство-то. Н. Хайтов, ШГ, 280.
ГЛЕД, гледът, гледа, мн. няма, м. Остар., сега поет. 1. Зрение. Кета заболе с очите. Почервенеха, па отекоха, па забраха, при очи без глед остана... М. Георгиев, Избр. разк., 238. Цъфтяха дърветата, / бе възроден, / бе хубав светът, / и тържествен. / Но аз не видях, / но аз го не чух / след глухото си заслепение. /.. / Но даде ми ти своя слух, /-своя глед, / и цъфнаха в слънце просторите. Хр. Радевски, ВН, 44.
2. Поглед. Ястреб е опружил криле над царския град, впил стръвен глед в сърцата на людете, вие се и дебне къде да забие нокти и клюн. М. Смилова, ДСВ, 176. Щом видях зловещия Мандаджиолу,.., хвърлих мазилото. Баща ми с глед искаше да узнае причината. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 46. Поръчах да ми донесат сухо телешко месо и вино, като се погрижих да си измена и глед, и глас, в което нещо., се бях упражнил през течението на бурния си живот. Св. Мила-ров, СЦТ, 52. Унесъл глед към бойното поле, / той сепна се и мигом се опомни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 202. Гоце: Гост проклет / в сива порта впива глед. В. Мар-ковски, ЛГ, 91-92.
3. Гледка, изглед. Привет вам, егейски простори, / пленява ни чудний ви глед, / пред наште омаяни взори / вълшебен откривате свет. Ив. Вазов, Съч. V, 24. Какъв шир, какъв глед, / какъв чуден рай / се разстлал на-далек — / татък до безкрай... Ц. Церковс-ки, Съч. I, 130.
4. Вид, изглед на нещо. Колкото за вънкаш-ний глед на романските градове, за направата на къщята им и за къщний живот, .. разбираме от едновремешний град Помпей, дето сега го отварят. Ив. Богоров, КП,
1874, кн. 4, 6.
5. Остар. Гледане. Съборната църква и Кремлин, дето е палатата на вехтите царе, са общи здания, достойни за глед. Ив. Богоров, КГ, 106.
О Няма глед. Остар. и диал. Не може да бъде обхванат с поглед, не може да бъде видян от край до край; много обширен, много голям. Високо дърво вър нема, / широко поле глед нема, / убава мома род нема. Нар. пес., СбНУ XI, 12. Под глед. Остар. На преглед. „Сичката турска войска беше на крак въоръжена, която Н. С. Князът я премина под глед (под смотра).“ ДЗ, 1868, бр. 2, 8.
ГЛЕДАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Нежел. Характеристика на телевизионно програма, канал, предаване, свързана с броя на неговите зрители. БНТ е все така лидер на тв пазара главно с новините (30 % средномесечна гледаемост). Кеш, 2001, бр. 44,
11. — При кабелните телевизии остава вечен проблемът с борбата за територия. Това влие пряко на вашата гледаемост. СТ, 1999, бр. 43, 30. 70 милиона американци са гледали цялото интервю.., което е рекорд по гледаемост на новинарска програма. С, 1999, бр. 2307, 15.
ГЛЕДАМ, -аш, пое. (простонар.) глей, несв. 1. Непрех. Държа очите си отворени, при което обикновено възприемам със зрението си нещата около мене. Брезов отвори пак очи и видя, че Софка гледа. Ив. Вазов, Съч. ХП, 9. Помътненият му поглед блуждаеше разсеяно: той гледаше, но не виждаше, не узнаваше никого и нищо. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична
