маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. // Разш. За сляп или умрял — стоя, съм с отворени очи. Ослепя [дядо Йоцо], кой знай от какво.. Сега гледа, ама не види... Ив. Вазов, Съч. X, 98. • Обр. През прозореца гледат звездите, а в стаята е тъмно. Д. Габе, Н, 14. Храни, го-ро, таквиз чеда, / дорде слънце в света гледа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. През многоле-тни каменни стени, / към облаците, пръснати в безреда, / отколешните древни старини / от кулите и бойниците гледат. В. Раковски, ППС, 67. Дъб стои в широко поле / и под дъб зелена нива / гледа през пшеница желта. Ч, 1872, бр. 18, 845. // С обстоят. поясн. Възприемайки с очи нещата около мен, изразявам към тях някакво отношение (означено от обстоят. поясн.). Генералът, с дигната на шинела яка, гледаше недоволно и строго. Й. Йовков, Разк. П, 162. Баща му почти не се засмиваше, а Симо се подсмиваше и гледаше дяволито. Ем. Коралов, ДП, 51.
2. Непрех. За очи — съм, стоя отворен, за да възприемам нещата от външния свят. Под гъстите вежди гледаха дълбоки и съсредоточени тъмни очи. В тях се долавяше някакъв скрит огън, който озаряваше със светлина правилното му и умно лице. Д. Спространов, С, 5. // Разш. За очи на сляп или умрял — отворен съм, без да виждам. Пред нас стоеше старец. Навярно сляп — изпод кървавите, подути клепачи гледаха бели, безжизнени зеници. Й. Йовков, Разк. П, 101. Издъхна. Очи му безжизнени гледат. Ив. Вазов, ИГП (превод), 130. // С обстоят. поясн. — за очи, имам някакво изражение. Тя бе стройна и напета мома,.., с големи жални очи, които гледаха мило и благо. Елин Пелин, Съч. Ш, 17. Той беше трийсет, трийсет и пет годишен,.., с черни мус-гуачки и живи очи, които гледаха умно. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Замислено беше лицето му и някак тъжно гледаха очите му. Св. Минков, ПК, 30. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта.. Синкаво-воднистите му очи гледаха зло и възбудено. Д. Ангелов, ЖС, 30-31.
3. Прех. и непрех. Виждам (в 1 и 2 знач.). Бях видял само на миг това страшно и диво зрелище и веднага отвърнах очите си.. И сега то се очертава във възпоминанията ми така живо, като да го гледам пред себе си. К. Величков, ПССъч. I, 10. Срещу тях тъмната бездна на простора се изпълваше с огромното осветено кълбо на Луната.. Нейният кръг, който оттука гледаме гладък, на нашите пътници се показа назъбен от планинските възвишения. Елин Пелин, ЯБЛ, 57. Честита си, защото гледаш. Ах! Да гледа някой, да гледа,.., да може да разпознава синьото небе, слънчевите зари. Ч,
1875, бр. 1, 38-39. Децата пищяха, като за път пръв / чуваха гърмежи и гледаха кръв. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Очите са да гледат, а краката да вървят. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 39.
4. Прех. Насочвам погледа си към определен предмет, явление и го възприемам със зрението си. И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Те се спотаиха някак виновно, гледаха го и чакаха да видят какво ще каже. Й. Йовков, Ж 1945, 11.
— Колко ли е часът? — казва той и гледа часовника си. Ив.и Карановски, Разк. I, 66. След това дядо Йордан се върна вкъщи с наведена глава. Хората се отстраняваха от пътя му и го гледаха съжалително. Елин Пелин, Съч. Ш, 62. Когато се наситя да те гледам, / ще те целуна и ще си отида.
Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 129. Що ми са триста прозорци, / когато мога всякога / да гледам деня слънцето / и вечер ясен ме-сечка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 940.
• Непрех. С предл. на. Остар. Книж. "Когато страшний огън с голяма ярост захвати къщата ни, аз бях сред двора и като безумен гледах на свирепий пламък. В. Друмев, НФ, 22. Тежко щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
5. Прен. Непрех. С предл. към и (остар.) на. За стая, къща, прозорец и др. — обърнат съм, поставен съм с лице, предна част към нещо. От прозорците, които гледаха към улицата, се виждаше триъгълен къс от синьо небе. 3. Сребров, Избр. разк., 152. Стремски последва съвета й и намери вратичката. Тя гледаше към тъмна и глуха улица. Ив. Вазов, Съч. XXV, 35. В тоя нов двуетажен дом,.., Давид Лазар даде първите си приеми. Зимно време те ставаха в стаите, лятно време на балкона, който гледаше., към Дунава. П. Спасов, ХлХ, 179. Отляво имаше висок зид,.., а отдясно и насреща имаше висока двукатна къща с прозорци.. Другото лице на къщата гледаше на улицата. Св. Миларов, СПТ, 39.
6. Прех. Внимателно възприемам нещо със зрението си, за да го опозная, разгледам. Все още гледаха картината, правеха разни бележки и се смееха. Й. Йовков, Ж 1945, 62. Той накарал специалистите., да се научат да гледат картината, да анализират внимателно и най-незначителните подробности. Хр. Ковачевски, СК, 94-95.
7. Непрех. С поглед проверявам някъде да видя, намеря нещо, което търся. Преобърнаха всичко,.., гледаха под престола в олтара,.., но нийде нищо не намериха. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 150-151. При все туй Ма-ръндаков претършува цялата къща на Ройдя, бърка из сандъци, гледа под черги, под възглавници. Й. Йовков, ЖС, 141. Мъничките му сиви очи се въртят на всички страни, като че гледат има ли нещо за кражба. Елин Пелин, Съч. I, 214. // Разглеждам и преценявам много неща, за да си избера някои между тях. — Гледахме вчера с
