убедят, че ще е по-харно да се предаде. Г. Караславов, Избр. съч. V, 367. Действително агите, според както са гласяха още от вечерта, преведоха ма през най-многолюд-ната улица в Троян. 3. Стоянов, ЗБВ П, 387.
3. С предл. з а и следв. поясн. Възнамерявам да стана някакъв; готвя се. И за какъв помощник самозвано се гласеше тоя непознат и доколкото можеше да се разбере, съвсем млад човек? Ст. Дичев, ЗС П, 428. Кандидат е и братовчед й д-р Христо Момчилов, който идва често уж да я лекува, а е явно, че се гласи за зет! М. Кремен, РЯ, 95.
4. За време — давам признаци за някаква промяна, създавам обстановка, която предвещава промяна; каня се. Преди да си иде пролетта, времето се одъжди. Няколко дена наред се гласи за дъжд и се разваля. Ил. Волен, ДД, 77.
ГЛАСИ СЕ безл. Със следв. изр. със съюз да. Разг. Съществуват признаци, има голяма вероятност да стане нещо (за някакво природно явление); готви се. Гласи се да вали.
◇ Правя, глася. Разг. Опитвам различни средства, полагам много усилия, за да направя или постигна нещо. Мушкаха се из дворищата, из Чакъровата бахчия присосаха, правиха, гласиха, най-после взеха, че написаха нещо с червена боя на Хаджи Данчовия дюкян. Чудомир, Избр. пр, 36
ГЛАСЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. За нещо писано или казано — имам текста, съдържанието, което е уточнено от подлога или обикн. в следв. изречение. Второто съобщение от Маслово гласеше, че още тази вечер на боровци се възлага да тръгнат в пълно боево снаряжение. Кр. Велков, СБ, 114-115. Надписът на табелата гласеше: Бригада за геоложки проучвания. М. Мар-чевски, ТС, 134. Чувахме как войникът даваше обяснения..: сторило му се, че някой пълзи по покрива и той стрелял без предупреждение, както гласяла заповедта. Е f. Манов, ПЯ, 104. — Така гласи международното право — ранените не са врагове. Ст. Дичев, 3CI, 185.
ГЛАСЯ3, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. Извивам глас, пея. Човек се възчудва-ше, кога чуеше момите на тлъките, че пееха:.. Или пък почтени майки на многобройна челяд, че гласяха разпалено: Кураж, дружина, вярна, сговорна. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 114. Море девойко ярембице! / Не пей рано в зората; / коно си носа на вода, / а ко-но вода не пие, / от твойте тонки гласове, / що гласиш рано в неделя. Нар. пес., СбБрМ, 387.
ГЛАУБЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Глауберова сол. Минер. Хим. Вид натриев сулфат — минерал във форма на безцветни прозрачни кристали с горчивосо-лен вкус, употребяван в производството на целулоза, стъкло, сода и др. и в медицината като противоотрова, разслабително средство и др. Някои от минералните извори се ползват за добиване на различни соли. От изворите в Карлови Вари ежегодно се добиват около .. , 1300 тона глауберова сол и др. Н. Ненков и др., БС, 42. Глауберова сол.., тя е сива като прах или като брашно; употребява ся за лекарство и в земеделието. Д. Мутев, ЕИ, 127.
— От нем. собств.
ГЛАУКОМА, мн. няма, ж. Мед. Очна болест, при която се повишава вътрешното налягане на течните среди в очната ябълка и постепенно зрението отслабва до слепота. Когато отиде да го прегледа друг специалист, станал вече твърде известен, той установил, че страдал от най-лошата очна болест — от глаукома. Т. Влайков, СбЦГМГ, 325. За успешното лечение на глаукомата важно е ранното й откриване.
— От гр. уА.тж6<; 'светлозелен, синьозелен'.
ГЛАУКОНЙТ, мн. няма, м. Минер. Дребнозърнест силикатен минерал от групата на слюдите със светлозелен или тъмнозелен цвят, който се среща в почвата и се използва като тор, за омекотяване на твърди води, като оцветител и др.
— От гр. yXaDKoq 'светлозелен, синьозелен'.
ГЛАУКОНЙТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от глауконит. Глауконитови скали. Глауконитов филтър.
ГЛАЦИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Ледников. Материалите, които ледниците и техните потоци отлагат, се наричат ледникови или глациални утайки. Гр. Николаев и др., ОГ, 70. Главната роля в неговото [на релефа] преобразуване ще се пада на течащата вода. Тогава острите глациални форми на релефа ще се заменят с по-меки, закръглени форми, характерни за средновисоките планини. Ст. Бо-шев и др., ГГ, 153.
— От лат. glacialis 'леден'.
ГЛАЦИОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специа лист по глациология.
ГЛАЦИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Наука за изследване на ледниците и леда, на техните физически свойства и разпространение, както и за изучаване на условията за натрупване на вечен сняг, за образуване на лавини и под. Глациологията регистрира големи успехи благодарение на систематичните ледникови проучвания, извършени в планините на Средна Азия, в Кавказ, в Урал и по планините в североизточните предели на СССР. А. Бешков и др., ИГ, 209.
— От лат. glacies 'лед' + [ гр. X6gOQ 'наука'].
ГЛАЦИОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до глациология, до ледници, лед. Той [П. А. Кропоткин] извършил ценни физикогеографски (главно морфо-ложки и глациоложки) и геоложки проучва
