Купил я на старо, сега гласят помещението. Г. Караславов, ОХ Ш, 306-307. Някои започнаха да се изуват, наобиколили огнището, други, освободили се набързо от оръжието и от цялото воинско бреме, гласяха си легла. Д. Талев, И, 211. Стоян в Добруджа ще иде. /.. / буля му торба гласеше. Нар. пес., СбВСт, 538.
2. Правя някой да стане готов, подготвен за нещо или за някъде; готвя2, подготвям, тъкмя. После, през краткото си моминство, тя гласеше братчетата и сестричетата си за училище. Г. Караславов, ОХ I, 9. Но когато си гласяхме конете, научихме от двама стражари за присъствието къде Мусала на шайка разбойници. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Посбрал е Богдан дружина, / дружина — отбор юнаци, /.. / Посбрал ги Богдан, гласил ги, / таман се канят да тръгват, / ето го иде и Босул. Ц. Церковски, Съч. П, 178. // Правя някой да има хубав, спретнат и подходящ за някаква цел вид, като го обличам, кича и под.; гиздя. Въртях се по двора. Вътре гласяха леля [булка] и не пускаха. Започнаха да идват гостите. Ив. Венков, ХКН, 14. Приказливи дружинки я гласиха цял ден. Силно начервиха страните й, извитите устни. Нашариха лицето й с лъскави звездички, които налепиха с гъст сироп. Б. Несторов, АР, 9. С красива дреха ще я видят, ще й завиждат другарките, че добро момче е взела, та се грижи за нея, купува й, глези я. Л. Александрова, ИЕЩ, 196.
3. Стесн. Разг. За музикален инструмент — настройвам. С жадни очи слфяца как Горо-ломов гласеше китарата. И. Йовков, ПГ, 175.
4. Разг. Правя, изготвям, съставям нещо. Войводите гласяха своите планове за мину-ване [на Дунава]. НБ, 1876, бр. 51-52, 201. // Съчинявам. Вървеше и гласеше на ум какво и как ще каже на кадията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. За нея [Русия] нявга дядо Вазов / прекрасни стихове гласи. Н. Фурнаджиев, СП, 18. А г. Бисерова за поет го сов-сем не бива и всуе се мъчи да гласи славо-пойки. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 88.
5. Разг. Замислям нещо и действам то да стане, да се осъществи; подготвям, готвя2, уреждам. — Гласяхме въстание в България... Тоест мислихме да гласим... Но с признаването на принц Карол нещата се измениха... Ст. Дичев, ЗС I, 423. — Революционер! Ти подклаждаш революцията, ти гласиш убийство на султана. Ив. Вазов, Съч.
XVIII, 45. — Те туй, кражбата, я гласяха отдавна. И аз знаех за нея. Л. Александрова, ИЕЩ, 199. — Аз имам малко работа с бай Николачка. С бай Николачка ний гласим нещо. Й. Йовков, ОЧ, 137. // Уреждам, нареждам нещо да стане по някакъв начин. Животът ли? И таз хубава! Та нали ние, живите го гласим тоя живот, нали го създаваме по свой образ и подобие? Ем. Манов, ПС, 16. Е добре, ако аз гласех живота си тъй, че нарочно да предизвиквам злата намеса на това весело дяволче, нямаше да ме е яд. А. Гуляшки, ЗР, 135.
6. Разг. Със следв. изр. със съюз д а. Възнамерявам, имам намерение да направя нещо; готвя се, каня се. —Да, предложил му е ние, българите, да създадем таен комитет по подобие на румънския... Дори свещена коалиция гласяхме да подпишем... Ст. Дичев, ЗС I, 423. — Гласял си да си ходиш — смън-ка братовчедка ми, но свенливо някак, не дига очи да ме погледне. А. Страшимиров, А, 185.
7. С предл. з а и следв. поясн. Възнамерявам да направя някого или нещо такъв или за тази цел, както е показано от пояснението; подготвям, готвя2, тъкмя. — Не гледай ме, тате ме гласеше за поп, ама аз не рачих. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. Ослушва се тя [Станка] що думат комшии, кого за селски даскал гласят. Чакаше тя Цонча да главят, Цончо селски даскал да бъде. Ц. Церковски, Съч. ГП, 258. — Ти какво направи с чорбаджи Денчо?.. — Ходих... Бях решил... И не можах... Не можах... — Страхливец! — процеди Левски презрително. — И аз те гласях за мой заместник... Ст. Дичев, ЗС П, 631. — Ние гласим цялата лъка под Голямата чешма за овощна градина. А. Кара-лийчев, СР, 74. Лора преведе на френски втората Яворова драма „Когато гръм удари“. Тя гласеше тая пиеса за театъра на Сара Бернар. М. Кремен, РЯ, 549. Тази стая я гласят за библиотека, глася се. I. Страд. от глася. И всичко това [венчавката] щеше да се нареди тъкмо тъй, както се гласеше, както се кроеше от всички. Д. Калфов, Избр. разк., 63. Седянка са гласи / край нашата порта. Нар. пес., СбВСт, 467.
II. Възвр. от глася (във 2 знач.). Радка все така се гласеше и всякога намираше време да се изпере и измие. Ил. Волен, ДД, 121. ГЛАСЯ СЕ несв., непрех. 1. Извършвам различни дейности, за да стана готов, подготвен, приготвен за нещо или за някъде. Той се гласи дълго, като отделяше особено внимание на един четвъртит, грижливо опакован пакет. Др. Асенов, СВ, 89. Планинските върхове се белееха, наръсени с първи сняг.. Всички се гласяха за зимата. Личинките на майските бръмбари, малките щурчета, мъхнатите бръмбари и поповите прасета се зариваха дълбоко в почвата. П. Бобев, ЗП, 124. Глася се за екскурзията.
2. Със следв. изр. със съюз да. Възнамерявам да направя нещо; готвя се, каня се. А утре вечер щеше да се изнесе представлението, което всички се гласяха да посетят, защото се знаеше, че ще е безплатно. Ст. Марков, ДБ, 166. Още тая година се гласял да достави първия автомобил и Христина вече мечтаеше как ще се вози в него. Ем. Станев, ИК E1-IV, 399. И всяка вечер те се гласяха да му говорят на следния ден, да го
