гласоподаване. Тоя закон в Норвегия бил гласуван най-главно под въздействието на жените, които в тая страна имат гласо-подавателно право. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 336. Те [данните] реално не отразяват мнението на онази немалка част от населението, която все още е под гласопо-давателна възраст. 168 часа, 1993, бр. 35, 21.
ГЛАСОПОДАВАТЕЛКА ж. Книж. Жена гласоподавател. Тя влязла в стаята, дето били урните. Послушните американски агенти., посрещнали с дълбоки поклони и с верноподанически усмивки първата гласо-подавателка. Г. Караславов, Избр. съч. ГИ,
67.
ГЛАСОПОДАВАТЕЛСКИ, -а, -о, мн.
-и. Книж. Прил. от гласоподавател. Гласо-подавателски права и задължения.
ГЛАСПАПИР, мн. няма, м. Книж. Твърда хартия или тъкан с полепен върху нея стъклен прах, която служи за фина шлифовка на дърво, метал и др.; шкурка. Дървото се стърже с пили и гласпапир. Вл. Брънеков и др., СД, 36. Бяхме спукали гума. И докато развинтим колелото.., докато търсим лепенки и търкаме с гласпапир,.., пладне отдавна превали. Н. Тихолов, ДКД, 223.
ГЛАСПАПИРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от гласпапир. Гласпапирни отпадъци.
ГЛАСУВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Изразявам чрез условен знак, бюлетина и под. волята, съгласието или несъгласието си за определено решение или при избиране на кандидати за някаква длъжност. — Аз никога досега не съм ходил да гласувам! — каза г. Н... — Аз само един път в живота си съм пуснал бюлетинка в избирателната урна. Ив. Вазов, НР, 80. — Който е за смъртна присъда, да гласува. И пръв дигна ръката си. След него дигнаха ръце Пенчович и съдебните заседатели. Ст. Дичев, ЗС П, 787. Без да иска думата, Мутин се обади: — Хайде, бай Тодоре, да гласуваме, че да видим кои ще изберем на тяхно място. Ст. Марков, ДБ, 290. Не участвуваше [Гатев] в никакви акции, но на събранията на студентското дружество гласуваше за Левичарската листа. М. Грубешлиева, ПГТ, 165. При избора за градския съвет в Свищов избирателите били гласували против правителствените кандидати. С, 1894, бр. 1319,
4. Гласувам за. Д Гласувам против.
2. Прех. Приемам или отхвърлям нещо въз основа на изразеното чрез условен знак съгласие или несъгласие на определен кръг лица. — Аз бях председател на събранието, което гласува резолюцията, и протестирам против обвинението, че учителят ни е подвел. Ал. Спасов, С, 35-36. — Леля Донка Маринова е най-трудолюбивата.. Затова предлагам първо да й гласуваме едни допълнителни двеста лева. Черемухин, П, 52. Князът обявил, че ще свика Велико народ-но събрание, което трябвало да му гласува пълномощия за управление на княжеството в продължение на седем години. Ист. УП кл, 94. На другия ден комисията почна вече да гласува въстанието, но и турското правителство знаеше вече всичко. 3. Стоянов, ЗБВ I, 431. Народното събрание гласува бюджета на държавата, гласувам се страд. от гласувам във 2 знач. Държавният народностопански план се гласува от Народното събрание, гласува се безл. Когато се гласува, винаги ли честно се вдига ръка и с чиста съвест се пуска бюлетината? Б. Балабанов, Избр. п П, 182.
О Гласувам доверие на някого или на нещо.
1. Книж. Вярвам в някого, доверявам се, осланям се на някого. — Вие сега минавате за наш човек. Както виждате, нашата власт ви е гласувала доверие и ви държи още на служба. В. Нешков, Н, 392. 2. Полит. За парламент — чрез гласуване поддържам правителство или негов представител.
ГЛАСУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гласувам и от гласувам се. Въстаниците мълчаливо потърсиха с очи в тъмнината Игнат, който непринудено, без заповед и гласуване ставаше сега техен водач. Кр. Велков, СБ, 120. Всички органи на властта в нашата страна се избират чрез тайно гласуване. Д Въздържам се от гласуване. Д Поставям въпроса на гласуване. Д Явно гласуване. Всеобщо гласуване.
ГЛАСЧЕ, мн. -та, ср. Умал. галъов.от глас (в 1, 2 и 5 знач.); слаб или тънък глас; гласец, гласе1. Вън падат снежинки. Про-бягват деца с пъстри суровачки, звънтят, писукат техните гласчета. В. Бончева, АП, 146. Небето бледнееше, в дъното се обаждаха птички. Чувах ги как шумолят в листата и как от време на време звънват гласчетата им. П. Вежинов, ЗНН, 122.
— Тук! Тук! Тук! — чуло се гласчето на пчеличката, която мигом кацнала на рамото му. А. Каралийчев, ТР, 134. Вижте моята сестричка / посади си лехичка; /.. / Хем работи, хем пее —/ясно гласче люлее... В. Паспалеева, МСС, 3.
ГЛАСЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от гласче; гласленце, гласенце. Пъстро пе-тленце, /с ясно гласченце, /да те попитам: /що си сърдито? В. Паспалеева, МСС, 15.
ГЛАСЯ1, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Правя нещо да стане готово, пригодно за някаква цел; готвя, приготвям, тъкмя. По-прибра под забрадката разпиления по челото кичур коса и се зае да гласи вечерята. П. Славински, ПЗ, 251. Като слязваше от стълбата, готвачът го срещна и му каза, че всичко е готово за обед, да му заповяда да се разпореди да гласят трапезата. Ц. Гинчев, ГК, 174. — Печатница курдисва!
