бе, ламя-я? Н. Хайтов, Л, 43. Гласовит петел.
2. Който звучи силно, ясно, хубаво; звучен. Раздаде се пак песен висока, гласовита, а Вълко се слуша и не може да се наслади. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. На дуварите цвъртят различни птичета с шумни песни.. Като че ли цялата природа, с гласовито викание призовава страдающий. Ст. Ботьов, К (превод), 195.
3. Който има хубав, мелодичен глас и пее хубаво; сладкогласен, сладкопоен. — Що са гласовити наши загорки, какви песни слагат — на всеки юнак и песен!.. П. Тодоров, Събр. пр П, 190. Неочаквано за всички запя гласовита жътварка, занарежда дума по дума. К. Петканов, ЗлЗ, 135. Замлъкнали, занемели / пойни птички гласовити. Ц. Церковски, Съч. П, 74. Свирко моя гласовита, / бодър глас от теб излита. Ран Босилек, Р, 33. Гласовит славей. Гласовита гусла.
4. Остар. Който се ползва с широка известност. Чиста сполука и напредък в каквото ида е постига ся., бавно и мудно. До големи и гласовити работи не ся достига отведнъж. И. Груев, СП, 55.
О Гласовита вълна. Остар. Звукова вълна. Влъните във въздуха идат едно по друго, една от пласт сгъстен въздух, а друга от пласт разреден въздух, а двата пластове сгъстений и разредений заедно ся наричат гласовита влъна. Н. Геров, ИФ, 194.
ГЛАСОВЙТО. Нареч. от гласовит (в 1,
2 и 3 знач.); звучно, силно. — Ами ти защо не им запееш отсега?.. — Може. Ама коя?
— Нашенска. — .. Ами да е „Вятър ечи“? — Добре де, само по-гласовито. Д. Добревски, БКН, 195. Като се насмяха високо и гласовито, двете дружки излязоха на двора, хванаха се за ръце и хукнаха по улицата. И. Петров, НЛ, 11. Пази са да не приказуваш твърде гласовито. Ч, 1871, бр. 18, 561. В старо време българката / сладки песни пяла, — /пяла сладко, гласовито, / а сърце играло. Л. Каравелов, Съч. I, 18-19.
ГЛАСОВЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на гласовит.
ГЛАСОВО нареч. По глас, по отношение на гласа (в 1 и 2 знач.). Софийската на-родна опера и балет остави незаличими спомени преди всичко със своя висококвалифициран артистически и богат гласово певчески състав. Т, 1954, кн. 1, 59. Макар и още много млада артистка, Карнобатлова успя много сполучливо да обхване ролята си както гласово, така и сценически. ВН, 1963, бр. 3676, 4.
ГЛАСОВОДЕНЕ, мн. няма, ср. Муз. При полифонията — движение на отделните мелодии в музикалното произведение една спрямо друга, съчетаването им една с друга по определени правила. Дивертимен-то в ре мажор от Моцарт, изпълнено във втората част, бе предадено вълнуващо, с ясно гласоводене и динамични оцветявания. НК, 1950, бр. 52, 5.
ГЛАСОМ нареч. Диал. Със силен глас. Марко бега през поле широко, / ем си бега, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мои дружина. Нар. пес., СбНУ, Х1ЛП, 64. Излезнала момина майка, / па се гласом она провикнала: / "Назад, назад, китени сватове. " Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 403. Будалата черна врана, / като чу, че е добра, / пусна долу сиренцето; / гласом викна: „Гра-гра-гра!“ П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284. Свети Петър в рай походи / в рай походи там да бъде, / .. / По него е стара майка, /тиком тича, гласом хока. Нар. пес., СбБрМ, 56.
ГЛАСОПОДАВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Гласувам с избирателна бюлетина. Най-първо дойдоха бачковци в полицията и започнаха да гласоподават, а при ковчега стояха четворица, от които беше и един българин, и те приимаха гласовете. Н. Хайтов, А, 52-53. Повече от селата са гласоподавали вече. Мерки да се вземат късно е вече. Бълг., 1902, бр. 456, 1. Кой член или параграф от тоя закон дава право на правителството да бие с ръцете на .. полицейските банди секиго, който би гласоподавал против неговото желание? Хр. Ботев, Съч. 1929, 183. Ний разпитахме няколко селени.. и ни разправяха с голяма увереност, че тий ще гласоподават за па-данието на пенсиите, а не за друго. С, 1894, бр. 1485, 3.
ГЛАСОПОДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от гласоподавам; гласуване, гласоподавание. Когато се свърши гласоподаването, когато вечерта бюлетините бидоха преброени, излезе, че от Трайковата листа са избрани само пет души. Т. Влайков, Съч. Ш, 258-259.
ГЛАСОПОДАВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Гласоподаване. Консервативният печат дигна мълва против всеобщото гласоподавание, което., е дело на Бисмарка.
С, 1894, бр. 1476, 1. Някои от тях [избирателите] се доближиха до урните и се опитаха поне да контролират да не стават злоупотребления при гласоподаванието. С, 1894, бр. 1498,4.
ГЛАСОПОДАВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което гласува с избирателна бюлетина; избирател. Селяните тръгнаха един след друг, пущаха бюлетините си и се отстраняваха.. Чернев наблюдаваше гласоподавателите, но не смееше никому нищо да продума. К. Калчев, ЖП, 19. Привечер потокът от гласоподаватели пред избирателните кутии намалява, но всички са пред избирателните секции. ВН, 1953, бр. 298, 1.
ГЛАСОПОДАВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до
