второ място, след като дадохме вече гласност на процеса, не ни остава друго, освен да се съобразяваме с показанията на свидетелите и с показанията на самия подсъдим. Ст. Дичев, ЗС П, 781. Широка гласност.
2. Полит. Принцип на политическо управление изразяващ се в предоставяне на свобода на медиите за пълно и точно информиране на населението и в зачитане правото на всеки свободно да изразява политическите си убеждения, мнение. Вярно е, че по свое време Горбачов бе автор и идеолог на гласността. БА, 2000, бр. 14984, 9. I/Книж. Публичност, откритост в обсъждането на проблеми. Младите и безпартийните настояват за гласност, откритост и приобщаване на повече хора в клуба. 24 часа, 2000, бр. 306, 13.
ГЛАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до глас (в 1, 2 и 3 знач.); вокален. Образа на Фумасов той даде рядко живопис-но, с чудни гласови отсенки, с незабравима звукова изразителност. Ст. Грудев, ББ, 93. Там [на сцената] той не правеше изкуство, а въртеше агитация на разпален идейник с богати гласови заложби. Публиката лудееше. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 361. Хористите намериха добри условия за развитието на гласовите си възможности и доста от тях се издигнаха като певци от национален мащаб. ВН, 1959, бр. 2501, 2. Той имаше огромна памет.. Можеше безпогрешно да изпълни гласовите партии на която и да е играна в този театър опера. Л. Ди-лов, ПБД, 7. Гласови упражнения. Гласов регистър на артист.
2. Нов. За телекомуникационно съобщение
— който е в устна форма, който е изречен гласно. Новите текстове предвиждаха разширяване на монопола на БТК върху телефонните разговори с чужбина и преноса на гласови съобщения през Интернет. ДТ,
2000, бр. 217, 23. // Който служи за предаване на такова съобщение. С помощта на гласови команди пътниците .. могат да теглят данни от мрежата. Мон., 2000, бр. 617,
55. Натиснете нужното копче [на новия модел „Нокиа“] и изговорете име, чийто номер сте вкарали преди това във функцията „гласово избиране“. 24 часа, 2001, бр. 83, 34. След поставянето на допълнителна система шофьорът е в състояние да набира телефонни номера или да избира станциите по аудиоуредбата по гласов път. Нов., 2000, бр. 265, 13. Гласови комуникации. Гласови услуги.
О Гласова поща. Нов. Система за електронно записване, съхраняване и възпроизвеждане на гласови съобщения, предавани по телефонна линия или по компютърна мрежа. На практика гласовата поща служи като виртуален телефонен секретар, който не изисква средства за закупуване на специални технически устройства. ДТ, 2000, бр.
12 Речник на българския език, т. III
136, 15. Народното събрание с готовност прие оферта на частна фирма за гласова поща. ДТ, 2000, бр. 152, 10. Гласова <по-щенска> кутия. Нов. Устройство в телефонна централа, чрез което се записват, съхраняват и възпроизвеждат гласови съобщения за определени абонати, ползващи тази услуга. Гласовата кутия изпълнява ролята на телефонен секретар, който не е при апарата в дома, а в централата. Нов.,
2001, бр. 77, 3. БТК предлага включване на гласова пощенска кутия на софиянци с цифрови телефони. Нов., 2001, бр. 77, 3. Гласови органи; гласов апарат. Анат. Система от органи на човешкото и животинското тяло като гласните струни, белите дробове, устната кухина и др., чрез които се образува и оформя гласът. Не по-малко значение придобива развитието на човешкия гласов апарат, способен да произвежда членораз-делни звукове. Псих. X кл, 24. Гласови струни (връзки, гънки) мн., ед. (рядко) гласова струна (връзка, гънка). Анат. Гласни струни. В най-тясната част на гръкляна се намират двете гласови връзки. .. От дължината и обтегнатостта на гласовите връзки зависи височината на звука. Анат. VIII кл, 93. Звуковете на речта се образуват с помощта на струята въздух, която излиза от белите дробове. Тя преминава през дихателното гърло и през гръкляна между гласовите струни. Л. Андрейчин и др., БГ, 5.
ГЛАСОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. \,Диал. Гласовит (във 2 знач.). „Робино, море робинко! / Попей си песма гласовна, / тук*ми йе тъга голема!“ Нар. пес., СбКШ, 68.
2. Остар. Който се отнася до звуковете и буквите на човешката реч. Финикиянете са измислиле първи гласовните знакове, които малко по малко добили своето съвременно значение. СбС, 27. Според знаковете, с които представляваме мислите си, и язи-кът може да е три вида: а) .. б) гласовен или говорим. Ив. Момчилов, ПСЕ, 1-2.
О Гласовни органи (сечива). Остар. Гласови органи, гласов апарат. Имам глас, с който приказвам.. А на туй ми служи белият дроб.., дихателното гърло.., мажецът, небето, езикът, зъбите, устните и ноздрите или дупките на носът: затуй тези части са зват гласовни сечива (органи). Т. Шиш-ков, ПХ (превод), 5.
ГЛАСОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има силен, звучен глас. — Чух ги като викаха. — Е, нашият народ е гласовит. Трима могат да вдигнат врява за триста. А. Гуляшки, МТС, 207. Селямсъзът беше твърде добър баща в къщата си и всяка вечер обичаше да бие най-гласовитите от децата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 13. Гласовитият пратеник избра най-високата скала, качи се върху нея и зовът му се понесе над дерето: — Е-хе-е-е-е-е-ей, ламя! Чуваш ли
