готви Йован Беровецо, / да накани кумове, сватове, / да накани два гласни тъпаня, / да накани до две гласни свирки, / да накани два лични деверя. / Да дойдоха за хубава Мара. Нар. пес., СбИБ, 30.
2. Индив. Който има възможност, сили да се изкаже. Тука е гласният, отчаяният и мъжественият седеммилионен български народ, който в продължение на цели две столетия е носил на плещите си най-безчело-вечното робство в Европа и който днес въстава и иска от света едно от тия две неща: или свобода, или смърт! Хр. Ботев, Съч., 1929, 212.
ГЛАСЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от глася1 и от глася се. Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговорът им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си. Ц. Гинчев, ГК, 233.
ГЛАСЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от глася2.
ГЛАСЕНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от глася3.
ГЛАСЕНЦЕ, мн. -нца, ср. Умал. галъов. от глас и от гласе1; гласченце, гласленце, гласец. Имаше си баба прасенце. То беше бе-личко, хубавичко, със завита опашчица, с тънко гласенце. Елин Пелин, ПР, 97. Тиха песен / славей си подема / в равни двори /../ Ситом ситни,/ дребно затрептява; / леком кърши / медено гласенце. Ц. Церковски, Съч. П, 249.
ГЛАСЕЦ, мн. (диал.) гласовце, м. Умал. от глас (в 1, 2 и 5 знач.), слаб или тънък глас; гласче, гласле, гласе1. Новороденото плачеше почти непрекъснато. С тъничък, жален гласец. Д. Талев, ПК, 798. По същото време той се увлече в учителката по литература — една крехка, миловидна жена, със сопранен гласец. А. Гуляшки, Л, 8. Жалните гласовце на малките агънца оглушаваха цялото село. Г. Караславов, Избр. съч., 79. Кацнала е пъстрокрила птичка / на тополата, на гол вършец. / Кацнала е и от ранно утро / пее, кърши сребърен гласец. К. Христов, Кр, 27. Еленка мома хубава, / ранила й рано в неделя, / равни си двори метеше, / че й са гласец зачуло / отвъде бяла Дунава. Нар. пес., СбГЯ, 16.
ГЛАСИЛКИ мн, ед. (рядко) гласйлка ж. Анат. Гласни струни. Тласната и, както и всички гласни, се състои от музикален глас с чист тон, който е образуван от трептенията на гласилките. Л. Андрейчин и др., БГ, 13.
ГЛАСИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от глас (в 1 и 2 знач.); силен, гръмлив или дебел глас. Обикновено пазачът изчакваше сигнала на тръбача,., и пускаше на свобода гороломно-то си гласище: — Тичайте, бре синковци! Хабер ви нося, хей! Цв. Ангелов, ЧД, 187. Веднъж ли е било госпожата да ругае двамата студенти,.., веднъж ли стълбището е ехтяло от мощното й гласище против тия диви селендури. М. Кюркчиев, ВВ, 76. Щом пуснал операторът лентата и плиснали вълните откъм екрана, в първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас. Н. Хайтов, ПП, 134.
ГЛАСЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от глас (в 1, 2 и 3 знач.); слаб или тънък глас; гласче, гласе1, гласец. Гласът й ту се издига високо, ту пък се сваля много ниско.. Ама като доде до ниското, нашите тънки гласлета не могат да слязат чак дотам и само малцина от по-големите следват учителя докрай. Т. Влайков, Пр I, 271.
ГЛАСЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. галъов. от гласле; гласченце, гласенце. И гласленца [на деца] — /тънки, мили — / чувай как са / се извили! / Птичките със / радост слушат / и едно се / в друго гушат! Чичо Стоян, ЧК, 55.
ГЛАСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Всяка една от двете дупки в гайдуни-цата, едната горе, а другата долу, които правят звука на гайдата по-ясен и пълен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ГЛАСНЙЦА1 ж. Диал. Двойна свирка, единият от тоновете на която е постоянен, а другият може да се изменя. Засвирил ми е Никола / низ гаста гора зелена / сас танка свиркя гласница. Нар. пес., СбНУ ХЬ1Х, 117.
ГЛАСНЙЦА2 ж. Диал. 1. Обикн. мн. Гласни струни (Ст. Младенов, БТР).
2. Меко небце (Т. Панчев, РБЯд).
ГЛАСНО. Нареч. от гласен; с глас, като се чува глас, на глас. Отначало четеше тихо, на ума си, после почна шепнешком и най-после гласно. Елин Пелин, ЯБ, 89. Нещо я парна в дясната ръка и тя изпусна револвера. „Удариха ме“ — мярна се в главата й, като влизаше в двора на съседната къща.. — Удариха ме! — повтори Росинка този път гласно. Д. Ангелов, ЖС, 283. Те стояха до грамадната стъклена стена, мълчаливи, сериозни.. Приближих се бавно и някак сковано.. Всички ме поздравиха гласно. Л. Станев, ПХ, 83. Поп Христо и Гора-новите деца се смееха гласно. Ст. Дичев, ЗС
I, 75. Разсъждавам гласно.
ГЛАСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Пуб-лично съобщаване, разгласяване на нещо. Гласността и общодостъпността на информацията ще обективизира и вземането на решения. Хр. Домозетов, ОР, 57. Аз би отишел при министра и работата са би свършила без гласност, но няма с кого. Хр. Ботев, Съч., 1929, 391. Ежедневният печат.. способствуваше на успеха, като даде най-широка гласност на довчерашното представление. Ив. Вазов, Съч. VI, 135. Той смукна от наргилето си и продължи: — На
