зов, Съч. ХХП, 43. " — Повей, повей, ветре,/.. / та да ми развееш / мойто ясно гла-се. " Нар. пес., СбВСт, 527.
ГЛАСЕ2, мн. няма, ср. Остар. 1. Спец. Вид фина лъскава кожа. Боядисването на гласе кожи може да стане в барабан или с четка. Ст. Младенов и др., ОТК, 160. Могат да се видят и извънредно търсените кожи велур и бяло гласе, както и търсените в чужбина фино изработени кожуси от агнешки кожи. РД, 1950, бр. 261. Ръкавици от гласе.
2. Тънък, лъскав, копринен плат.
— От фр. glacé 'лъскав, гланциран'.
ГЛАСЕЖ1, мн. няма, м. Начин, по който се изговаря звук или дума; изговор. При изговора на съгласната м поради преградата, образувана от двете устни, част от изди-шната струя преминава през носната кухина. Това придава носова отсенка на гласе-жа. Л. Андрейчин и др., БГ, 21.
ГЛАСЕЖ2 м. Рядко. Подготвяне, замисляне на нещо; замисъл, кроеж, гласене1. А селяните пред самия него [кмета] ми обадиха, че ги бъхтали да кажат какво сме говорили в събранието. Излизаше, че гласежът ни е открит. А. Страшимиров, А, 582. — И тая вечер съм с тебе. Утре сутринта рано ще замина. Но да не си помислиш, че не одобрявам Вълковите гласежи? Удряй! К. Петканов, П, 87.
ГЛАСЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който става, извършва се на глас, при който се чува глас. Те [момичетата] пък от своя страна предаваха попълнените чекове на специална комисия, която публично обявяваше имената на дарителите и сумата на помощта. Гласното обявяване имаше за цел да погали суетността на хората и да ги предизвика към „съревнование“, Г. Белев, КВА, 179. Момите прекъснаха песента с гласен смях. А. Страшимиров, ЕД, 26. Глас-но четене. Гласен отговор. Гласна молитва. // Който изпълнява песен или произнася думи на глас. Любовната радост най-силно ме обземаше вечер, когато над Царевград изгряваше медният месец и всички очи се вглеждаха в него, разтваряха се зениците им от блян и блянът се превръщаше в молитви на всичко живо, в негласен и гласен хор. Ем. Станев, А, 23-24.
2. Остар. Който е известен на много хора; явен. Но работата от ден на ден ставаше по-ясна и по-гласна. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 147. Изяснение за някои .. не всякому разумителни думи .. Обнародувам — писмено или словесно правя едно нечто гласно, да го чуе народът. С. Радулов, ГМП (превод), 259.
3. Остар. Гласов. Прегракналостта заедно с кашлицата и с мокротата .. сякога бива следствие на болезненото поражение на гласния орган (т. е. на гъркляна). Знан.,
1875, бр. 22-23, 344. // Звуков. Една струна или друго някое гласно оръдие, което се движи 16 пъти в секундата, произвожда най-ниский глас, който ухото человеческо може да чуе. Н, 1884, кн. 5-6, 413.
4. Като същ. гласна ж. и (по-рядко) гласен м. Езикозн. Гласен звук. По трайност в свързана реч българските гласни не се делят на дълги и къси, както в някои други славянски и западноевропейски езици. Л. Андрейчин и др., БГ, 9. Песента, която изпя Лахо, имаше еднообразна мелодия само от няколко тона, а гласните в края на думите той удължаваше. М. Марчевски, ОТ,
91. Съединителна гласна.
О Гласен звук. Езикозн. Сричкотворен звук на човешката реч, който се образува в уст-ната празнина от музикален тон, издаван от гласните струни без примес на шум; гласна. В българския език има всичко шест основни гласни звука. Те са: а, е, и, о, у, ъ. Л. Андрейчин и др., БГ, 9. Гласна метода на преподаване. Остар. У нас през миналия век — педагогически метод за преподаване на азбуката, основан на изучаване на звуковете на речта и на буквите като техни писмени знаци. Начално чтение и писание учат по Ланкастерската метода и от една година насам у Казанлък, Калофер и Пловдив ся въведе наречената гласна метода. Лет., 1872, 82. Гласни връви. Остар. Гласни струни. Той [ларинксът] е съставен от няколко хръщяли.. От тия хръщяли ся съставлява една ямица, през която ся простират., ципести гънки .. от двете страни и ся наре-чят гласни връви (струни). НКАФ (превод), 87. Гласни струни (връзки, гънки) мн., ед. (рядко) гласна струна (връзка, гънка). Анат. Главен орган на гласообразуването, представляващ две еластични гънки на лигавицата в гръкляна, които трептят под действие на издишната въздушна струя и образуват звук; гласилки, гласови струни, гласови връзки, гласови гънки. Опита се да запее, но гласните му струни като че бяха се скъсали. М. Грубешлиева, ПИУ, 288. Съединителна гласна. Езикозн. Гласен звук, който съединява две основи, които се свързват в сложна дума, напр. о в сенокос, косопад, бледолик, е в синеок и под. 130. Старо-българскийт език, както и сегашнийт ни, прави слагането на думите — а) чрез съединителните гласни О, Е: иноплеменник, столпотворение, законоучител, богомолец, мореходец, лъжесвидетел — и б) без тези съединителни гласни. Ив. Момчилов, ГСЕ, 166.
ГЛАСЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Х.Диал. Който има хубав, приятен глас, звук; сладкогласен, сладкозвучен, гласовит. Черна врана, там на грана / чока нещо и гризе; /а лисица, лукавица —казва: /../ „А па ти каква си красна! /Да не бъдеш ти паун? /... / Ако би да си па гласна, / за престол е твоят клюн!“ П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284. Хабер отпратила, / да се
