обичаи, песни, пословици, гатанки и проч., ако не от нашите стари хора? Ил. Блъс-ков, Китка V, 1887, б.с. Запявам /запея на друг глас. Разг. Променям поведението си, започвам да говоря и действам по начин, различен от досегашния. — Хайде, Босев, иди на катедрата и ни прочети творбата си.. „Сега говори така, но като чуе какво съм написал за него, веднага ще запее на друг глас!“ Р. Русафов, ИТБД, 241. Из (от) едно гърло два гласа. Разг/, Низ едно гърло два гласа. Диал. Казва се за много хубаво пеене.
— Като рече песен, я, отче Матее, пусни из едно гърло два гласа! Д. Марчевски, ДВ,
18. Димитър Добри думаше: / „Либе ле, Добро, загорко,/ я викни, либе, та запей / из едно гърло два гласа.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 22. Колкото глас имам; с всичкия си глас; колко глас ми държи. Разг.\ Що глас ми държи; с все глас. Диал. (викам, рева, пищя, крещя, пея и под.). Много силно, високо (викам, рева и др.). При все туй малко по-надолу той започва да пее колкото глас има. Й. Йовков, ПГ, 74. Ангел цяла нощ сънува как застава мирно пред някогашния си другар от Академията, как рапортува по военному и после — как вика, колкото му глас държи: „Да живей България!“... Ст. Дичев, ЗС П, 457. Едно от децата ревеше колкото му глас държи и се мяташе от ъгъл в ъгъл като бясно, но негър-ката и не поглеждаше към него. Ал. Бабек, МЕ, 229. И като дръпва дизгините на конете,.., запява що глас му държи. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 207, 2. Не толкова от болки, колкото от ярост, Игрил извика с все глас и като бодна бясно коня си, спусна се върху противника си с вдигнат меч. Ст. Загорчинов, ДП, 306. Той протестираше с всичкия си глас. Ив. Вазов, Съч. УП, 12. На (с) висок глас; с пълен глас.; с все глас викам (говоря и под.). Разг. 1. Силно, за да се чуе наоколо (викам). Дядо Петко заприказва на висок глас с машиниста Нейко. К. Петканов, МЗК, 86. Зачете се молитва на висок глас. К. Петканов, СВ, 28. Тя никога не се смееше с висок глас. Елин Пелин, Съч. Ш, 18. Едно рошаво момче вигна ръка във въздуха и се развика с пълен глас: — Ураа!... К. Петканов, В, 5. 2. Открито, без задръжки. Честен и искрен, И Пенев споделя на висок глас своите съмнения. Лит. XI кл, 323. Писателят,.., сега с пълен глас изразява възторга си от подвига на борците срещу фашизма. Лит. XI кл, 301. На (с) глас, чета (мисля и под.). Като произнасям думите гласно. Баба ми даде тържествено обещание да пази тишина, а после непрекъснато мърмори или мисли на глас. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. Тошо взе из торбица-та на Боян един молив и една изписана сме-танка.., тури я на един висок стол под лампата и почна да смята на глас: колко декара е работната му земя. Ст. Даскалов, БМ, 18. А край малка маса седеше на стол учителка .. и четеше нещо с глас. А. Стра-шимиров, К, 3. Пея на друг глас. Разг. Променил съм си мнението или поведението, говоря и действам по начин, различен от досегашния. Ако довчера редакционните среди на Запад отричаха каквато и да било опасност от антисемитски и фашистки изстъпления, днес, притиснати от грозните факти, те пеят на друг глас. Вн, 1960, бр. 2604, 3. Пея на (в) един глас с някого. Разг. Съгласен съм, единодушен съм с някого и говоря също като него, поддържам мнението му. Повишавам / повиша (издигам / издигна) глас; повишавам / повиша (издигам / издигна ) си гласа. Разг. Говоря неодобрително, укорявам някого, карам се на някого. Кочо никога не бе повишил глас да й се скара, никога не дигна ръка да я удари и нямаше защо. Д. Талев, ПК, 103. — По едно време, гледаме го, захвана да си издига гласа по-якичко, захвана като да заповедва, да заплашва! М. Георгиев, Избр. разк., 175. Подавам / подам глас за нещо. Остар. Обявявам се, изказвам се решително за нещо, в полза, защита на нещо. Едва след толкова-годишно робство угнетеният славянин в Турско подаде глас за освобождение. НБ,
1876, бр. 13, 49. С половин глас, казвам (отговарям и под.). Разг. Едва чуто, тихо и обикн. неуверено, стеснително, сконфузено (казвам и др.). — А как е името на твоя брат? — Величко. — Е, не е той, каза бае Пенчо с половин глас, като да отговаряше на себе си. Ил. Блъсков, ДБ, 28. Ако ли пък ергенин я запре да й пие вода, тя ще се засрами и причерви вече дотам и пита ли я, хоратй ли й той нещо, тя му отговаря с половин глас и в земята гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Стара<та> песен <на нов глао. Разг. Пренебр. Същото нещо без някакви изменения. Говорихме му, че не постъпва добре, но все старата песен, все си е такъв. Ще се чуе глас и на нашата нива. Диал. За изразяване на надежда, че ще настъпят щастливи дни или някакъв успех, сполука. Ще му се чуе гласът; чу му се гласът. Разг. Ще стане (стана) известно, ще се узнае (узна се), ще се разбере (разбра се). — Делото е все още следствено, нямам право да издавам никакви тайни!... Но... скоро ще му се чуе гласът, много скоро! Тогава всичко ще ви стане ясно! П. Вежинов, СО, 193-194.
— Тя все ще направи нещо,.. Все да се покаже, а и княз Боян какви подаръци й даде! Не ще е току-така, но и на това ще му се чуе гласът... М. Смилова, ДСВ, 138.
ГЛАСЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. га-лъов. от глас (в 1, 2 и 5 знач.), слаб или тънък глас; гласче, гласец, гласле. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха цалувки, решаваха съдбата й. Йв. Вазов, Съч. ХХП, 67-68. Даже и околните чардаци с намръщените си килии гледаха по-приветливо и звънтяха от гласетата на лястовичките. Ив. Ва
