ако я караме, тия гладници на едно ядене само ще излапат дажбата си за една неделя. Ст. Даскалов, ЕС, 92. — Бре, песоглав-ци, бре гладници не'дни! Защо не ме чакате ами ще изплюскате всичкия фасул?! Ив. Вазов, Съч. ХУШ, 13. В готварницата цели мисирки, прасчета зачервени, чакат за гладници сватбари. Ил. Блъсков, (превод) Лил., 1884, кн. 7, 15. // Много гладен, оглад-нял човек или животно. — Мистър Ро-бертс винаги идва пръв, а аз след него — додаде Петручио. — По-късно идват и други гладници, понякога се събира цяла тълпа и храната не стига за всички. Ал. Бабек, МЕ, 117. Във гората занемяла/от сняг бели натежала,/ вълк разхожда се гладник,/ вълк наежен и стръвник. Елин Пелин, ПБ, 143.
2. Човек, който няма достатъчно средства, който гладува (във 2 знач.). — Какво ли съм се раздрънкал и аз.. — Кой съм аз, че да дрънкам! Един гладник, безработен от Сан Педро. Т. Генов, Избр. пр, 245. Вий виждали ли сте обществений деятел,/ довчерашния гладник, идеолог, мечтател — / от минис-терский стол как смело тупа той / брашнения чувал? К. Христов, Избр. ст., 165. Покрай мините сума гладници / са ми каляли чистия двор. Н. Марангозов, НПС, 65.
3. Прен. Човек, който ламти за нещо, който силно, алчно желае някакви облаги, придобивки. Богдан се разсърди на селяните, че търпят гладници да ги грабят, закани се на турците, че ще им плати двойно и тройно. К. Петканов, X, 131. В нормални времена, при управление чисто народно, със свобода и закони, един агитатор, гладник за министерски пост, за да събори без никакви уважителни причини едно министерство, събира около си най-отчаяните пияници. 3. Стоянов, ХБ, 15.
ГЛАДНЙЦА1ж 1. Жена или (по-рядко) животно (обикн. женско или с име в ж. р.), която обича да яде много, която е ненаситна за ядене; лакомница. Пазел съм ги [биволиците] да не пият от локвите, но добиче е това,.., те смръкват от зелената тинеста вода и някоя гладница [пиявица] току се хване под езика им. Ст. Даскалов, ЕС, 299. Голяма гладница е дъщеря ти, три порции й сипах. • Нар. поет. Гладна гладница. Там го [зелника] видяла една врана и рекла:
— Тамън съм гладна гладница, сега ша та изям! Нар. прик., СбНУ ЬХ1, 19. // Много гладна, огладняла жена или животно.
2. Прен. Жена, която е алчна, ненаситна за материални придобивки.
ГЛАДНИЦА2 ж. Обикн. в съчет.: Пролетна гладница. Едногодишно тревисто растение от сем. кръстоцветни с листа, разположени в основата на стеблото във вид на розетка, и с дребни бели цветове, което расте в ранна пролет по пасища, сухи склонове и др.; гладниче2. ИгаЬа уегпа. Много растения, които бяха цъфнали още преди засту-дяването.., не бяха претърпели абсолютно никаква повреда. Между тях може да се споменат:.., гладницата. Пр, 1952, кн. 6, 71. Цъфнали растения в Провадийско,.. 350 метра височина над м. равнище:..; 28.111. — пролетна гладница / ИгаЪа уегпа /, жълтурче /.. /, жълта съсънка /.. /, зюмбюл /../. ПН, 1935, кн. 8-9, 139.
ГЛАДНИЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. галъов. от гладник; лакомниче. — Мамино гладниче, сега ще ти дам да ядеш.
ГЛАДНИЧЕ2, мн. -та, ср. Растението гладница2. Бурени и треви, билки и цветя., гладниче — 5гаЬа уета. СбНУ ХЬП, 182-183.
ГЛАДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от гладен (в 1, 2 и 3 знач.). — Твое ли е това дете? — попита Евгени,.. — Внуче ми е, клетото, внуче. Сираче е, пък е много гладничко, затова плаче... Д. Ангелов, ЖС, 20. — Либе Стоене, Стоене, /защо не станеш да видиш / твоите девет сирака /.. / жаднички, либе, глад-нички." Нар. пес., СбВСт, 548.
ГЛАДНЙШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гладник. Широкото му слабичко лице,.., голямата му уста,.. придаваха гладнишки вид на тоя момчурляк с непридирчив стомах и винаги добър апетит. Т. Харманджиев, КЕД, 13.
ГЛАДНЙШКИ. Разг. Нареч. от прил. гладнишки; лакомо, ненаситно. Боси, дрипави,.., те ръваха гладнишки хлебеца. Ив. Вазов, Съч. XI, 94.
ГЛАДНО нареч. 1. По начин, присъщ за гладен, със силно желание за ядене; лакомо. Перо Свещта умирал естествено: влачел се по хълбок и утихвал с поглед, обърнат гла-дно към плодовете. Д. Вълев, Ж, 126. Конете хрупаха гладно тревата. Ив. Кирилов, Съч. П, 56.
2. С безл. Без да се яде, в състояние на глад, на гладуване. — Закъсняваме час и половина, а вие сте разточили софри!... Ташдра вдигна невинни очи: — Че и гладно не може... Ст. Сивриев, ЗСБ, 15, И насила въртеше тя тежкия чекрък. А трябваше да се върти, защото от нигде друга надежда нямаше вече, а пък гладно се не стои. Т. Влай-ков, Мис., 1896, кн. 5, 398. Повече се гладно не търпи — /и бързат към дома деца, мъже и стари, / готова дето ги трапеза вече чака. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 254. Празно да се седи, гладно да се ходи. По-гов., Т. Панчев, РБЯд, 72.
3. В съчет. с гл. съм в 3 л. ед. и обикн. с лич. местоим. в дат. Разг. Означава, че от някого се изпитва глад. — Гладно ми е, бе дядо! — хленчи внучето. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Коларите се заприготвяха за вечеря. На Петра Габара не беше гладно и се прибра върху една кола, добре увит за сън.
