Ив. Кирилов, Съч. П, 196. „Я ежте, мамо, мен не канете, /мен не канете, мен не е гла-дно.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 243.
О На гладно. Разг. Преди ядене, докато съм гладен. Може би защото противно на обичая си днес беше пил кафе и тютюн на гладно, Юмер бей почувствува, че на стомаха му премалява. Д. Мантов, ХК, 145. — Една сутрин бях ударил няколко мастики на гладно и нали знаеш — на пияния морето му до колене. П. Вежинов, ВР, 181.
ГЛАДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Глад; гладост. „Злобна ръка запали сичко., що имахме на света... Немилостив огън ся разпространи над нашите бедни глави и с ненаситна гладност поглътна сичко...“ В. Друмев, НФ, 34.
ГЛАДОРЙЯ, мн. няма, ж. Разг. Пре-небр. 1. Гладуване, глад (във 2 и 3 знач.); гладотия. Краката му обути на босо в сандалите, се изпрашиха от пепелта и песъчинките го заглождиха. Така глождеше и в душата му болката от немотията и гладорията. Ст. Даскалов, ВМ, 7. Какво го бе накарало да избере тоя скитнически живот, в който гладорията и грижата се бяха настанили като постоянни спътници? Ив. Планински, БС, 16.
2. Събир. Слой от населението, който няма материални средства и системно гладува; беднотия. Докато даваха хляб, гладорията от околните колиби тичаше да работи в рудника. X. Русев, ПЗ, 265.
ГЛАДОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар.
1. Усещане на глад (в 1 знач.); глад, гладност. Легнах на постелката си толко гладен, чтото се принудих да употребя сички-те си сили, за да накарам гладостта си да млъкне. П. Р. Славейков, СК, 42. Гладост не ся срамува от старост. Погов., Н. Ге-
ов, РБЯ I, 219. Гладост не познава мла-
ост. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219.
2. Гладуване, глад (във 2 знач.); гладност. Отначало руските генерали имаха твърде малки сполуки; гладостта, болестите и лишенията бяха ги докарали до отчаяние. С. Бобчев, СОИ (превод), 151. От една страна, гладостта на обсадените, от друга пак силата на българското оръжие направиха градът да са предаде. Т. Шишков, ИБН, 162.
ГЛАДОТЙЯ, мн. няма, ж. Диал. Пре-небр. Гладуване, глад (във 2 знач.); гладо-рия. Наемен овчар от рождение, очукан от вечната гладотия, аго Метко ходеше развлечен, малко позанесен. Н. Хайтов, ШГ, 36. Учини ся много скъпотия / и настана много гладотия. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 219.
ГЛАДУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Изпитвам дълго време глад, стоя гладен. Не се намира какъвто и даи е фураж. Конете по цели дни гладували. Й. Йовков, Разк. I, 53.
— Барем един хляб да бе взела, да не гладуваме... Ив. Вазов, Съч. XVII, 107. Да ся не тъпчете всякой час с чтото завърнете, а да чакате, дори и да гладувате, докле дойде время за обед или за вечеря. Й. Груев (превод), КН 4" 13.
2. Продължително време не си дояждам по липса на храна или на материални средства.
— Стотици хиляди скитат из света, хора, които не си дояждат, хора, на които хлябът не стига. Защото нямат пари да си купят.. Знам, че и между нас има мнозина, които не си дояждат, които гладуват. П. Спасов, ХлХ, 321. — Пера по цял ден в чужди къщи за тридесет лева и комат хляб... Децата ми гладуват. Очите им гноясаха от сухоежбина... Д. Димов, Т, 230. Той се хранеше с трева, сиреч гладуваше повече от вълк. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 170. Добитъкът на сиромасите гладува през зимата, за да го изхранят, свалят слама от покрива. Ил. Волен, МДС, 159. Кой що во лете пладнува, во зиме гладува. Послов., СбНУ IV, 219. // Нямам достатъчно материални средства да задоволявам нуждите си. —Един човек със здрав ум и с мозък в главата би потърсил друга печалба, вместо да гладува от писателство. Ив. Вазов, Съч. VII, 38. Да, слабият и изпит господин с големите мустаци на Ницше се занимава с астрономия и гладува. Б. Шивачев, ПЮА, 69. Млади, не ленете се на младост, / за да не гладувате на старост. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 274.
3. Прен. Изпитвам голяма, остра необходимост от нещо. Ние просто гладуваме за идеи. К. Петканов, В, 39. Навярно бе свършила последния си запас [от морфин] и от много часове нервите й гладуваха. Д. Димов, ОД, 32.
О Гладувам като куче. Разг. Изпитвам пос-тоянно силен глад.
ГЛАДУВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от гладувам. От дългото и хроническо гладуване моят организъм заслабна. К. Калчев, ПИЖ, 164. На тоя едновремешен разбойник, привикнал на воля, на гладува-ния и опасности, тежеше синджирят на правилата, които бе длъжен да съблюдава. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114.
2. Спец. Недостиг на хранителни вещества или на някакви съставки в храната на живия организъм, необходимй за правилното му развитие и за растежа му; глад. Особено ва-жно е наличието на белтъчини в храната. Количеството им не бива да пада под определен минимум. Белтъчното гладуване води до отслабване, тежки заболявания и смърт. Анат. VIII кл, 111. Чрез метода на листната диагностика се разпознават признаците на гладуване на растенията по отношение на дадено вещество (напр. азо-тно гладуване). Д. Георгиев, ТЖР, 3. Фос-форно гладуване на растенията.
ГЛАДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил.
1. Който няма остри издатини и вдлъбнати
