веца той даваше шиниците не с връх, а гладко изравнени. Й. Йовков, ВАХ, 29-30. И отнесе се тя с въображението си .. и за-фане неусетно да си мечтае,.., как ще измаже своя плет гладко като стена и какво градинче ще си направи в двора. Т. Влайков, Съч. П, 107-108. Гладко обръснат. If За прическа, вчесване — без къдрици, букли и под. Тя беше облечена в простички черни дрехи, с гладко причесани коси, които придаваха на разхубавялото й и малко напълняло лице нещо моминско, дори детско. Г. Райчев, Избр. съч. I, 87. Той бе пак добре избръснат, с гладко вчесана назад коса, която разкриваше високото му чело. Д. Димов, Т, 675. Стана мома рано, / рано във понделник,/ подляла и помела, / гладко са й оплела. Нар. пес., СбНУ X, 112.
2. Разг. За шев, плетка на дреха и под. — еднообразно, без украса, без чупки, фигури и под., само лицево или опаково (при плетка). Гладко изплетена жилетка. Гладко ушита пола.
3. Прен. За ход на работа, дейност — без затруднения, пречки; леко. Профилът на производството беше вече ясно очертан и работата в завода тръгна гладко. Д. Кисьов, Щ, 479. А Харитина бе щастлива. Животът й се е наредил гладко. Нищо не я мъчи, нищо не я раздвоява. В. Геновска, СГ, 223. Той [Горан] преживя до последния си час ecu тъй равно и гладко, без бури, но и без апатия. Ал. Константинов, Съч. I, 305.
— Къде е госпожата? Шие ли, казваш? .. Защо не й купиш една крачна машина ..? Ситен бод, знаеш, гладко върви и никакъв шум! Чудомир, Избр. пр, 76.
4. За говорене, реч — без запъване, свобод-но, плавно. Момъкът говореше ясно, високо и много гладко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 283. Когато няма хора, изказвам се гладко и нормално, както всички, и ми е драго да си чувам гласа. Н. Хайтов, ПГ, 92. Зекие примигна и още едва разтворила чи-танката, произнесе боязливо, но гладко заглавието. Л. Александрова, ИЕЩ, 269.
5. Еднакво, равномерно, равно. Трябва човек да е чул как пее даскал Стефан,.. Гласът му се лее гладко, чисто, сякаш ангел се обажда откъм олтара. Д. Немиров, Б, 86. Върти се, върти се, ту гладко и плавно, / ту вихрено, лудо, стремглаво,/../ върти се, върти колело на живота. Е. Багряна, СЧ, 21.
6. Остар. Приятно за слуха; благозвучно, добре. — Екскурзия по-добре звучи. Excursion. — Излет е по-гладко, вуйчо, ако е дума за звучност. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 35. Изговорените думи от устата на руски Царевич толкова сладко и гладко звучат в ушите на секиго, който желае свободата на балканските славяне, щото никой не може да откаже колко уместно и овреме са изречени. НБ, 1876, бр. 35, 136-137. Разумът там [при превода] не е повреден хич, а друго — знаял ли преводчикът добре язи-кът или не, та го превел гладко или не. АНГI, 336.
ГЛАДКО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който има нещо гладко (означено с втората съставна част на прилагателното), напр.; гладко-зърнест, гладколист, гладкостенен и др.
ГЛАДКОКОР, -а, -о, мн. -и, прил. За дърво или плод — който има гладка кора. Веоена се спря пред вишната, облегна се на гладкокория дънер и дълбоко си пое дъх. Ст. Марков, ДБ, 185. Жените почнаха сръч-но да ги [щайгите] пълнят с набрания вече зеленчук — едни с домати, гладкокори и заоблени като ябълки, други с дребнички и сочни краставички. Ст. Марков, ДБ, 109.
ГЛАДКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на гладък. Чрез усещанията ние опознаваме свойствата на заобикалящите ни предмети: тяхната твърдост или мекост, грапавина или гладкост. Псих. X кл, 32. Не можеше да не бъде забелязана мургавата и хлад-на гладкост на голите й ръце, изящната извивка на раменете й. Ем. Станев, ИК 1-П, 227. Към нея [хартиената каша] се прибавят различни вещества, които придават ценни качества на хартията — мекота, гладкост, цвят и др. Хим. X кл, 109. Гладко стта на слога зависи от гладкото течене на мислите в изреченията. Д. Войников, PC, 26.
ГЛАДКОСТВОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За дърво — който има гладък, равен ствол, без разклонения. По гладкостволите дървета, тополи, ели, телеграфни стълбове, той се катереше пъргаво като дива котка. Ем. Коралов, ДП, 9.
ГЛАДНЕЯ, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. гладнял, -а, -о, мн. гладнели, несв., непрех. Диал. Усещам глад. Прочитането на едната [книга], както и на другата е било за мен не само полезно.., но беше ми едно приятно забавление и, мога да река, една здрава храна на младенческий ми дух в онуй време на живота ми, когато ся той развиваше и гладнееше за душевна храна. П. Ки-симов, ОА I (превод), б. с. Ний сме си дош-ле, /хабер донели: / че й загладняла / влашката земя /.., / че не почита / Света Неделя /../ " — Нека гладнеят, / нека жаднеят." Нар. пес., СбВСт, 50.
ГЛАДНИК, мн. -ци, м. 1. Човек или (по-рядко) животно, който обича да яде много, който е ненаситен за ядене; лакомник. Той беше един от гладниците, на които храната вечно не достигаше и гледаха винаги с вълчи очи в чуждото ядене. П. Вежинов, ЗНН, 54. Сприхав и припрян по характер, той ядеше бавно за показ, за достойнство
— да не си помислят другите, че е гладник. Т. Харманджиев, КЕД, 101. — Ами че такй
