— Лат. gladiator. — Н. Михайловски, Ив. Момчилов, Очерки из историята и народните сказания (превод), 1865.
ГЛАДИАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гладиатор. Робите от тракийските земи станали любимци на римската публика в кървавите гладиаторски зрелища. Ист. X и XI кл, 13. Вечер в пясъчни арени / гладиаторският меч / върху братята рождени / шепне смъртоносна реч. Хр. Смирненски, Съч. 1932, I, 122. Вестиний, ударен от камък по време на гладиаторските игри, издействувал декрет, който забранявал хвърлянето върху арената на каквото и да било освен плодове. Р. Стойков, А, 22. Гладиаторска борба. Гладиаторска школа.
ГЛАДИАТОРСКИ. Рядко. Нареч. от прил. гладиаторски; като гладиатор, в поза на гладиатор. Има писатели шумни, устремени към почестите, житейските блага, винаги гладиаторски размахващи меч над главата си, за да защищават „своето място в литературата“. Е. Каранфилов, Б Ш, 246. Ботйов,.., изстъпва се гладиаторски пред прокурора и му заявява тържествено, че той се намира пред хората, на които румънската земя е дала прибежище да защищават правата на 7 000 000 робове! 3. Стоянов, ХБ, 187.
ГЛАДИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Дърводелски инструмент — вид ренде за фино рендосване, заглаждане на дъски; гладач2. По-важни рендета с равна основа са: .. Гладик. Служи за изравняване и изглаждане на плоскости, рендосани. М. Тодорова и др., ТМСС, 26.
ГЛАДИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до гладене с ютия, който е предназначен за гладене; гладачен. Гладилната работа в целия процес на изработването на дрехата трябва да се насочва едновременно и за подпомагане на това изглаждане. Т. Кръстев и др., ТГДО, 107. Гладилен калъп. Гладилна машина.
ГЛАДЙЛКА ж. 1. Техн. Инструмент за изравняване, заглаждане и дооформяне на повърхност на машинен детайл. Ръчна гла-дилка.
2. Техн. Машина за изглаждане на хартия, пластмасови листове и под.
3. Техн. Ковашки инструмент във форма на чук, употребяван за заглаждане на изкована повърхност.
4. Диал. Брус; гладило, гладич, билгия (Т. Панчев, РБЯд)
5. Диал. На тепавица — уред за изопване, изглаждане на отепания плат (Т. Панчев, РБЯд)
ГЛАДИЛО, мн. -а, cp. 1. Диал. Брус; гладилка, гладич, билгия. Генко хвърли чукчето на една страна и скача с коса в ръка. На сивия му пояс обвисва кратунка, пълна с вода, и лъсва проядено от косата гладило. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Такива [микрос-копически] животни са направили мела (тебешира,..),камък за гладило и варливите камъне. Лет., 1871, 116.
2. Диал. Гладък предмет, пръчка, камък или стъкло за заглаждане или лъскане на нещо (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. Ютия (Ст. Младенов, БТР).
4. Остар. Козметично средство, крем, мазило, което прави кожата на лицето гладка. Гръбът ся прегърбава, ако хубавицата цели нощи прекарва в игране хора.. Тогава что щат помогнат всички вънкашни китила, всички вънкашни мазила и гладила? КН, 1873, кн. 5, 30-31. Момчето узело гре-бено, бричо, гладилото и малко ума [хума], па ватили пъто. СбНУ XI, 357.
ГЛАДИОЛА ж. Многогодишно градинско цвете от сем. перуникови с право, високо стебло, мечовидни листа с едри красиви най-често бели, розови или червени фуниевидни цветове, разположени едно под друго от двете страни на стеблото. Gladiolus. На гарата той й купи., голям букет гладиоли. Л. Михайлова, Ж, 63. Посетителят ще има възможност да си избере от благоухаещите рози или карамфили, от красивите гладиоли или от саксиите с разнообразни цветя, изложени на специални поставки. ВН, 1961, бр. 3060, 2.
— От лат. gladius 'меч'.
ГЛАДЙЧ м. Диал. Ситен брус; гладило, гладилка, билгия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАДИЧКО. Умал. Нареч. от глади-чък. Сиромахът трябва да тъче дебеличко, здравичко, препреденичко и гладичко. Знан., 1875, бр. 6, 93. Бабо, искам да ме вче-шеш гладичко.
ГЛАДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от гладък. Сивичкото и гла-дичкото зайче рекло на ежа: „Каква ти е грозна дрехата, само бодилки е.“ Д. Ман-чов, БЕ II, 109.
ГЛАДЙЯ, мн. няма, ж. Диал. Голям глад (във 2 и 4 знач.); гладория, гладотия. „И като беше много гладия, пашата остави още четири ходжи да ни турчат и които се по-турчат, да им дадат жито за ядене.“ Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Вторийот орел велел: „На мое време се стори голяма гладия и много люде умреха за ядене“. Нар. прик., СбКШ, 16. — Стани ми, стани, свети Никола. /../Да шчо ме дигаш, ти света майко? / — Да е станала тежка гладия; / ти да си земеш кола с волове, / да си наполниш от море песок, / ти да си тръгнеш по сета земя; / коде да минеш, се да си сееш. Нар. пес., СбАИ, 134.
ГЛАДКО нареч. 1. С равна повърхност, без изпъкнали и вдлъбнати места или без грапавини. Наоколо пътеките са гладко утъпкани. И. Йовков, Разк. I, 96. На търго
