от нея ще ти сипе. А. Каралийчев, ПГ, 207.
— За какво не мисли този човек, Ралице, само за себе си не мисли, себе си не жали! Да е да извади залъка от устата си, че да го даде на гладния като майка на детето си. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 420-421. Сит на гладен не вярва. Погов. б) Човек, който няма достатъчно материални средства, за да задоволява най-насъщните си нужди и гладува. „Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано.“ Защо има гладни, защо има голи и боси„? Й. Йовков, ЖС, 132. Гладният не може и няма време да мисли за наука и умствено развитие. Ступ., 1875, бр. 7-
8, 49. гладно<то>, обикн. членувано, ср. Разг. а) Събир. Гладни хора. Голото зъзне, гладното мре. Погов., Ив. Вазов, Съч. ГП, 36. Гладно гадно не гледа. Погов., П. Р. Славейков, ВП П, 53. б) Време, период, през който не достига, няма храна, поради което населението гладува. Повели са като слепци в гладното. Погов., П. Р. Славейков, БП П,
53.
О Гладен харман. Диал. Преждевременно вършеене. — И житото, вика, няма да ни изкара до вършитба... Друга година се хващахме за гладния харман, ама тая година... не знам... Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. Много чести бяха така наричаните «гладни хармани» — за един ден да се ожъне ечемикът или ръжта, да се очука на ръка и да се смели на воденицата, та до вечерта да се омеси и опече една фурна с хляб. Ст. Поп-тонев, ОБЛ, 33. Гладна вълна. Спец. Лошокачествена вълна, чието влакно има неравномерна дебелина вследствие на недостатъчно хранене на овцете. Гладна стачка. По-лит. Съзнателно, целенасочено гладуване като израз на протест срещу нещо. Един от политическите избяга от затворническата болница и след това,.., управата лиши всички от свиждане и кореспонденция за три месеца. В отговор на тази мярка затворниците направиха гладна стачка. К. Калчев, ЖП, 288. В знак на протест срещу терора затворниците обявиха гладна стачка на 13 май т. г. РД, 1950, бр. 226, 3.
> Гладен и жаден. Разг.\ Гладен и жеден. Диал. Лишен от най-необходимите неща. «Натруфил си жената си като царибаший-ка, а децата ти ходат гладни и жедни! Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Гладен като вълк. Разг. Много гладен. Гладна въшка. Диал. Пренебр. Беден човек; сиромах. — Вчера си изпрегнал на хората воловете от ралата и си ги докарал в капана... Аз те зная, че си гладна въшка.., но всичко си има ред... Ц. Гинчев, ГК, 39. Гладна смърт. Смърт, причинена от продължително недояждане и изтощаване на организма. За да се спасят сърните от гладна смърт, зимно време трябва да им се поставя храна в нарочно приготвени навеси. П. Петков, СП, 48. Там аз разбрах, що е да мислиш / за утрешния ден със страх, / борба със гладна смърт що значи / и дни без залък там разбрах. К. Христов, Избр. ст, 177. Изял съм си ума в гладното <време>. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз че, та. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се, когато някой извърши нещо съвсем нередно, глупаво, често при възразяване или укор за нещо). Навървили сме се като в гладно просяците. Диал. Станали сме много, насъбрали сме се много. На гладен стомах (корем); на гладно сърце. Разг. Преди ядене, докато съм гладен. — Добър ден, рече той,.. Двамата души, които играеха табла, бяха тъй увлечени, че не го чуха. — Таблич-ка ли, табличка ли играете на гладен корем? Чудомир, Избр. пр, 286.» — Но на гладно ли сърце да го [виното] изпия? — спря се тя, помисли и вдигна паницата. — Нали е цяр, по-добре е на гладно сърце.“ Г. Караславов, Тат., 260. Вземайте лекарството на гладен стомах.
11 Речник на българския език, т. III
ГЛАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гладя като прил. За тъкан, дреха
— който е направен гладък, без гънки с помощта на гореща ютия. Всички [момите] почти носеха гладени ризи, препасани с колани. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Гладен панталон. Гладено бельо.
ГЛАДЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гладя и от гладя се. Гладенето е технологически процес, при който чрез топлина и влага се придават форма и линия на дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 22.
— Имаме събрано от цяла седмица пране за гладене... пък той — по гости да я водя! Г. Райчев, ЗК, 52. Парно гладене. Дъска за гладене.
ГЛАДИАТОР ле. 1. В древния Рим — роб, военнопленник или осъден престъпник, който е обучен специално да води въоръжена борба с друг или с диви зверове на арена в амфитеатър за зрелище на публиката. Както всички амфитеатри, назначени за кървавите игри на зверовете и гладиаторите, той [Колизеят] има формата на два театъра съединени. К. Величков, ПССъч. Ш, 19-20. Спартак работеше като учител в едно училище за гладиатори. А. Каралийчев, ТР, 154. Между робите имало много гладиатори. Тъй са наричали тези, които за увеселение на римляните са сразявали помежду си или с дивите зверове. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 248.
2. Нов. Спорт. Специален уред за силови физически упражнения в зала, използван във фитнеса и културизма. Гладиаторът на „Иори“ с противотежести до 210 кг представлява комбиниран уред, с който можете да натоварите всеки мускул на тялото си. ДТ, 1999, бр. 234, 32. Шумахер не започвал състезания, без да потренира на преносимия си гладиатор, на който може да се направят най-малко 25 упражнения. 24 часа, 1999, бр. 287, 31.
