ГЛАВУЛЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Попова лъжичка; главуняк, главоч1, главистица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВУНКА ж. Диал. Главучка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛАВУНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Попова лъжичка; главистица, главоч, главуляк2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВУРЕШКИ нареч. Диал. Главешки (в 1 и 2 знач.). Още от ранна утрин слънцето заблестяваше като жълтица първо по върха на наклонения кръст,.. И като поглеждаше ококорено към покоите,.., и не зърваше манастирските хора, хвърляше се сякаш главурешки във водата с всичката си светлина. Ст. Даскалов, ВМ, 76. Девойките се мръщеха, че водата е напрашена и мирише на бакър, но като се умореха, пиеха жадно по цели канчета, а понякога и главурешки, направо от баката. Ст. Даскалов, СД, 429.
ГЛАВУТКАМ, -аш, несв.; главутна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Премятам презглава.
2. Прен. Лъжа, заблуждавам; премятам, мятам. — Току тоя сън лани сънувала, а ете сношка съм други сън сънувала:.. — Брех,..
— преглътнал моя праотец, — пак ще ме главутнеш с твоя дядо Кюрто! Й. Вълчев, РЗ, 99. главуткам се страд.
ГЛАВУТКАМ СЕ несв.; главутна се св., не-прех. Диал. Премятам се презглава.
ГЛАВУТКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от главуткам и от главуткам се; премятане.
ГЛАВУТНА. Вж. главутка.
ГЛАВУЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има разширен, заоблен край като глава; главест. Стъкленца главучести с балсама — павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дре-болийки,.. се мяркаха по тия прашни полици. Ив. Вазов, Съч. VI, 155.
ГЛАВУЧКА ж. Остар. и диал. 1. Умал. от глава (в 10 и 21 знач.); главичка, главица, главунка. Той се взираше в тая стара, попукана, извехтяла дъбова вратня, ниска и кована с гвоздеи с големи разплескани главучки. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 97. Когато се подигнеше дрехата му, забелязваше се дръжката на кама,.., а до нея главучката на един голям револвер. Ив. Вазов, Съч. ХП, 106. За да може да ся връти .. магнитната стрела в средата си има медна главучка, у която е вдигнато вътре късче от ка-мик агат. Й. Груев, Ф (превод), 157.
2. Зърно на гръд; пъпка, главунка. Млада майка на драго сърце си прегръща и превива детенцето до ненките си, но залудо, кога тии не са приготвени. Главучките (пъпките) й заболеят, отекат. И. Груев, КН 7 (превод), 32.
ГЛАВУШ м. Диал. 1. Сом.
2. Главоч (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Ирон. Човек с голяма глава.
ГЛАВЯ. Вж. главявам.
ГЛАВЯВАМ, -аш, несв.; главя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. 1. Наемам някого за някакъв, за някаква работа, обикн. сезонна или за определен срок; ценя-вам, спазарявам. От няколко дни Мартин беше главил голямото им момче в хана на Хайредин паша джамия да слугува около конете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. На другата година — .. — Христо се завърнал в Калофер,.. Главили го учител, но стоял такъв само два месеца. Ив. Вазов, Съч. X,
170. Ако главяваш ратай, то да гледаш в какво е обут и как държи остена. Л. Кара-велов, Съч. VII, 52. Ти си придобил в българското царство мома хубавица, дошли са да я дирят, главиха и нас да я отървем от тебе. Е. Мутева, РБЦ (превод), 183. Севдин тейко овчар главил, / овчар главил левент Пейка, / да ви пасе сиво стадо. Нар. пес., СбБрМ, 321.
2. Сгодявам. „Дъще, стига си бесняла,/ след обесници лудяла / Слушай Станча одобрявам,/ с Хъков Станчо те главявам.“ П. К. Яворов, Съч. I, 37. — Мале ле ти, Стоянова,/ глави си, жени Стояна,/ сва зима, съва година. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31. главявам се, главя се страд. Работникът, който са главява за работа, е длъжен да начене работата от изгряването на слънцето. ДЗОИШ, 116.
ГЛАВЯВАМ СЕ несв.; главя се св., непрех.
1. Поемам задължение да работя някъде, някаква работа обикн. временна, сезонна; бивам нает да работя като някакъв; ценявам се, спазарявам се. Никола, най-нехайният от всички братя, обикновено се главяваше за пъдарин или за пазвантин. Г. Карасла-вов, ОХ I, 409. Шест деца били! И още хлапак, Нинчо нарамил торбата с просеника и лука, главил се махленски овчар. Ст. Станчев, НР, 174. След завръщането си от Киев Икономов се главява за учител в Шумен. Т. Жечев, БВ, 351.
2. Сгодявам се. Наведе Монъо глава — изчерви се, па после рече троснато: — Аз, тате, ще се главя за щерката на бакалина Николи от Кованче! А. Страшимиров, А, 567. Брат ми се жени, брат ми се глави/за., бела кадъна. СбНУ XXXIX, 89.
ГЛАВЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от главявам и от главявам се. —Да ме фали колко ще. Нали нема да ме глави за ратай?.. — То се е видяло вече мойто гла-
