когашните роби са изкачвали на такава главоломна височина с груба физическа сила, аз си мислех: какъв неимоверен труд е бил нужен,.., за да се изпълни капризът на всесилния фараон? СбЗР, 363. Златни сипеи... По тях пълзи една главоломна пътека. А. Каралийчев, С, 8. Той над самата пропаст главоломна / застана на отвесна канара. Бл. Димитрова, Л, 255. Главоломна дълбочина. Главоломна бездна.
2. За скорост, бяг, действие и под. — извънредно бърз, шеметен, стремителен. Раковски не слушаше: той не можеше да отдели очи от конника, който с главоломна бързина се приближаваше насам. Ст. Дичев, ЗС I, 160. Практичният усет на майката, която обмисляше бъдещето на дъщеря си, я накара да си спомни също така и главолом-ното забогатяване на няколко души, които бяха започнали с тютюна от нищо. Д. Димов, Т, 24. Главоломната вихрушка на боя постепенно стихна. Д. Линков, ЗБ, 43. Животът някъде върви с железни стъпки / и с главоломен устрем. Някъде събития / връхлитат и бушуват. Е. Багряна, СЧ, 52.
3. Който е изключително голям, необикновен по мащаб, трудности и под. Едничкото му удоволствие при тая усилена, главоломна работа бяха случайните му срещи долу, в партера, със свития, опърпания секре-тар-касиер на 1-то мирово съдилище. Д. Калфов, Избр. разк., 8. Светът е без начало и без край,/ изпълнен с още главоломни тайни. Мл. Исаев, Към учения, 28. // За различие, изменение — много голям, рязък; огромен. Какво главоломна разлика съществуваше между тази част на града и оня нов централен площад — с училището, с високите фасади, с големите прозорци. И. Вълчев, СКН, 338. Главоломната еволюция на Икономов в тези няколко месеца, в които той дори успява да се подстриже и стане униятски дякон,.., е отразена в неговия дневник, писан очевидно по-късно. Т. Жечев, БВ, 200-201. Главоломно падане на цените.
ГЛАВОЛОМНО. Книж. Нареч. от главоломен. Скалите издигат отвесно високия си ръст, вият се около пътя, главоломно надвисват над него. Ст. Станчев, НР,
21. Срещу нас идваха с голяма скорост няколко мощни коли,.. Те летяха главоломно срещу нас, аз затворих за миг очи. П. Вежи-нов, ДМ, 33. Сега Гашков си спомняше за онова хубаво време с тъга. Как бързо и как главоломно се промени всичко! Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 152-. 153.
ГЛАВОНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол.
1. Рядко. За мекотело — което има глава, обкръжена от пипала за ловене на храната и за придвижване. Калмарите спадат към класа на главоногите мекотели. К, 1963, кн. 1, 36.
2. Като същ. главоноги мн., ед. (рядко) гла-воного ср. Клас висши морски мекотели, характерни с главата си, обкръжена с видоизменени като пипала крака, които служат за ловене на храната и за придвижване. Живеещите тук [в Средиземно море] морски животни са твърде разнообразни, макар че се срещат в неголеми количества. Това са различни риби, главоноги, морски костенурки и дори китове. Д. Богданов, ТА, 12. Характерно в устройството на сепията е, че кракът е видоизменен в пипала .. С пипалата, две от които са по-дълги, животното пълзи по морското дъно (главоного). Зоол. Vn кл, 36-37.
ГЛАВОРЕЗ м. Жесток убиец. По хани-щата и в самото Търново, казват, имало главорези, дето за една жълтица убиват човека. Д. Мантов, ХК, 27. Неговият пръв помощник Миленко Стефанов бе също заловен и по най-зверски начин убит от главорезите. К. Митев, ПБ, 98.
EЛABOPÉ3EH, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Който се отнася до обезглавяване. Главорезна машина.
ГЛАВОРЕЗЕЦ, мн. -зци, м. Остар.
1. Палач. Кралят на Дагомея никога не из-лазя на улицата без съпровождението на своя главорезец, който носи широк и остър топор, с който отсича человеческите глави. Знан., 1875, бр. 12, 182.
2. Главорез. Останалите членове бяха: Ильо Странджов, ботушар, бивши заточеник и страшен главорезец. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 38.
ГЛАВОРЕЗКИ, -а, -о, мн. -и, Прил. от главорез. Главорезка орда. Главорезки морал.
ГЛАВОСЕЧ, мн. няма, м. Диал. Християнски празник в края на м. август, свързан с преданието за отсичане главата на Иван Кръстител; обсечене, секноглав, сечоглав.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛАВОЧ1 м. 1. Сладководна речна риба с голяма глава и голо вретеновидно тяло с тъмни петна по гърба. Cottus gobio. Освен балканската пъстърва [в реките] на отделни места в горното течение като придружаващи риби се срещат главочът, .., гулешът идр. Б. Русев, ЖНР, 38.
2. Диал. Попова лъжичка; главистица, гла-вуняк, главуляк2 (Н. Геров, РБЯ).
ГЛАВОЧ2 м. Диал. Магарешки бодил; главесто тръне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВУЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Заглавие, наслов. Според тая наредба с главно словце са пишат и главулеците за сяка .. книга. Ив. Богоров, СИНЕ, 41-42.
ГЛАВУЛЯК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Топка, разширение в в края на стълб, тояга и др.; глава. На долния край стълбището завършваше с два дървени стълба с главуляци. А Тояга с главуляк.
