ГЛАВОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от глава (в 1 знач.); главен2. Началното разделяне на храносмилателния канал на главова и туловищна част съответствува на разделянето на ембриона на глава и труп, тъй като шията още не е оформена. Ал. Гю-ровски, АЧ, 196.
О Главова въшка. Вид въшка, която се настанява в косата на главата. Pediculus capitis.
ГЛАВОГРЪД, главогърдът, главогър-да, мн. няма, м. Зоол. У някои насекоми и ракообразни животни — част от тялото, образувана от срастване на главата и гърдите. Ракообразните са водни обитатели .. Тялото им се състои от членчета: .. у някои видове главата и гърдите срастват в гла-вогръд. Зоол., VII кл, 43. И двата паразита се прикрепят със собствено стъбълце за коремната страна на своя хазяин, на границата между главогърда и коремчето. ПН, 1935, кн. 5-6, 72.
ГЛАВОЗАМАЙВАМ,-аш, несв.\ главозамая, -аеш, мин. св. -аях, св., прех. Ставам причина някой да се възгордее, да изгуби способност да преценява трезво качествата си, възможностите си, да се самозабрави. Успехът на „Да бъде ден!“ не главозамайва младия автор [Хр. Смирненски]. Г. Карас-лавов, Избр. съч. IV, 108. Но тази слава, това голямо уважение, с което го посрещаха навсякъде, не го главозамаяха. Въолер си остана скромен и предан на работата си човек. К. Манолов, ВХ, 127. Всичко това [постигнатите резултати] не главозамайва треньорите, напротив, прави ги по-взиска-телни. НС, 1958, бр. 64, 2. ГЛАВОЗАМАЙВАМ СЕ несв. \ главозамая се св., непрех. Възгордявам се от постигнати успехи, от високото си обществено положение и под. и изгубвам способност да разсъждавам трезво и да преценявам качествата си, възможностите си правилно; самозабравям се. — Нека не се главозамайваме от успехите, ами да се готвим за достойна среща. Ст. Даскалов, ЕС, 225. Със здравия инстинкт на народа [героят] се бои да не се главозамае. Знае, че това ще бъде провал за него. Бл. Димитрова, ПКС, 125.
ГЛАВОЗАМАЙВАНЕ ср. 1. Книж. Болезнено състояние на главния мозък, при което човек губи равновесие и му се вие свят; шемет, виене на свят. След няколко секунди самолетът пропадна. Много неприятно чувство. Усетих главозамайване и натиск на диафрагмата. Г. Белев, КВА, 39.
2. Загубване на способност правилно да се разбира и оценява реалната действителност и собственото място в нея поради възгордяване, самодоволство от постигнати успехи, власт и под. Отговорната длъжност и властта, получена от партията, му бяха причинили леко главозамайване, което се изразяваше в прекалена самоувереност по събранията и надута коректност към враждебната маса. Д. Димов, Т, 655. Главозамайване от успехи.
ГЛАВОЗАМАЙВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от главозамайвам като прил. 1. Който причинява главозамайване, виене на свят със своята бързина, големина или друго силно въздействие върху сетивата. Представях си цялата феерия; в седем села.. — се носят в главозамайващи хора разцъфтелите като лалета девойки... Н. Стефанова, РП, 42. — По-внимателно! — предупреждаващо завика фигурата... Но беше късно: бях натиснал нещо .. и всичко около мен се завъртя в главозамайващ вихър. К, 1963, кн. 3, 2. „Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в главозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Страшният, куцият железен емир Тимур,.., лежи в ковчег от чер нефрит .. Когато през 1941 година учените открили ковчега му — целият мавзолей се изпълнил с упойващ, главозамайващ мирис на благоуханни вещества. А. Каралийчев, С, 159. // За стръмнина, височина — който е много голям и причинява шемет, виене на свят; шеметен. Главозамайваща височина. Главозамайваща пропаст.
2. Прен. Който прави извънредно силно впечатление с необикновеността си; изключителен. Въпреки крещящите реклами салонът не беше просторен .. Футболистите бяха видимо разочаровани — те очакваха нещо по-блестящо, главозамайващо. Др. Асенов, СВ, 66. На търговете, предшествувани от изложби и разгласявани чрез афиши, ставали продажби, които достигали главозамайващи цени. Хр. Ковачевски, СК, 112. Главозамайващи успехи. Главозамайващ скок.
ГЛАВОЗАМАЙВАЩО. Нареч. от главозамайващ. В празнични дни и на свижда-нията те пееха най-модерните западни шлагери и танцуваха главозамайващо рум-ба. П. Илиев, ЛВ, 26.
ГЛАВОЗАМАЯ. Вж. главозамайвам.
ГЛАВОЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. 1. Който е свързан с голям риск, с опасност за живота. Океанът клокочеше и подмяташе като треска огромния параход .. За миг,.., като че ли настъпваше спокойствие, за да започне отново главо-ломното спускане и изкачване. Г. Белев, КВА, 333. Тя позамижа, сякаш се готвеше да направи главоломен скок. Д. Спростра-нов, С, 301. Контрапревратът бе дело гла-воломно, но той не остави време за колебания. С. Радев, ССБ П, 304. Явеше ли се нужда от бързо и резултатно действие — все едно дали да се залови някой бивш главорез,.., или да се изпълни друга главоломна задача, — Илия беше на мястото си. Ем. Манов, ДСР, 41. // За стръмнина, височина и под. — извънредно голям и опасен. Гледайки тия огромни каменни късове, които ня
