вяване! — каза Панчо с един глас, който изразяваше отчаяние. Т. Влайков, Съч. П, 136. По това време партията помагаше на работниците при главяването: определяше каква цена трябва да искат всички жътвари и ратаи. П. Славински, ПЗ, 80.
ГЛАГОЛ1 м. 1. Грам. Изменяема дума, означаваща действие или състояние като процес, обикн. извършван от лице или предмет, която изпълнява в изречението функцията на сказуемо, напр.:уча, учиш, учй, учехме, бих учил и др. Обикновено изречението се състои от няколко думи. Като главна част изпъква глаголът. Л. Андрей-чин и др., БГ, 226. Полузадрямала, слушаше как братчето й с половин глас спрягаше латински глаголи. М. Грубешлиева, ПП, 41. Глаголи за движение. Глаголи за състояние. Граматически категории на глагола. Вид на глагола. Залог на глагола.
2. Старин. Слово, реч. Дни лишни нямам аз, та вместо светло слово,/ остало векове могъще, свеже, ново, / вместо глагола на безсмъртни мъдреци, / да слушам църкане на някакви щурци... К. Христов, Избр. ст., 305.
О Безличен глагол. Грам. Глагол, чието действие не се свързва с глаголно лице, напр.: случва се, трябва, може. Личен глагол. Грам. Глагол, означаващ действие, свързано с определено глаголно лице, което се посочва или подразбира, напр.: Слънце грее. Какво мислиш? Иди. Виждам. Неправилен глагол. Грам. Глагол, който не се изменя по общите правила, а притежава по-особени форми, присъщи само за него, напр.: дам, дадеш; ям, ядеш; съм, си, е и др. Непреходен глагол. Грам. Глагол, който не може да има пряко допълнение, тъй като означава действие, което не е насочено към някакъв обект или е свързано с някакъв обект косвено, напр.: стоя, ходя, скърбя за него, отивам до магазина. Правилен глагол. Грам. Глагол, който се изменя по правила, общи за цяла група глаголи. Преходен глагол. Грам. Глагол, който може да има пряко допълнение, тъй като означава действие, свързано непосредствено с определен обект, напр.: пиша писмо, изнасям доклад, купувам хляб. Спомагателен глагол. Грам. Глагол, който няма самостоятелно значение, а служи за образуване на сложните форми за време, залог и пр. на други глаголи или за образуване на състав-но именно сказуемо, напр.: съм, ща, няма, недей.
ГЛАГОЛ2, мн. няма, м. В старобългарската азбука — название на буква Г. Потъ-че, потъче, па току се изправи, вземе от колените си панакидата, сложи я над кросното и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз... буки... веде... глагол.“ Т. Влайков, Пр I, 93.
ГЛАГОЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. Грам. Прил. от глагол. Глаголно време. Глаголна основа. Глаголно изречение. Глаголен вид.
О Глаголна форма. Грам. Глагол в определена форма от своето спрежение, напр.: чета, можем, ще идете, ходиха. — И слънцето пак пече ли пече (Хр. Ботев). Тук повторената глаголна форма не може да се разгледа като отделно изречение. Л. Анд-рейчин и др., БГ, 127. Глаголно лице. Грам. Лицето (предметът), с което се свързва действието на глагола и което в българския език се посочва от глаголното окончание. Глаголно съществително. Остар. Отгла-голно съществително, напр. ходене, излизане, изгряване. Той [народът] особено избягва глаголните съществителни,., и казва: заход или заник-слънце и изгрев-слънце, или просто изгрев. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. Проста глаголна форма. Грам. Глаголна форма, образувана от основата на глагола и съответно окончание, напр.: взех, носиш, работят. Сложна глаголна форма. Грам. Глаголна форма, образувана от простата глаголна форма и спомагателен глагол или частица, напр.: ще почакам, щях да вляза, виждал съм, бих дошъл, била съммалка.
ГЛАГОЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Учен, начетен. Мъжът бил свещеник и много бил писмовен и глаголен и открил школо в църквата. Н. Каралиева, ЗБ, 30.
ГЛАГОЛИЦА ж. Българската азбука, създадена от Константин-Кирил и Методий през IX в. и използвана няколко века от българи, хървати, моравци и други славяни в книжовната им практика; глаголическа азбука, глаголическо писмо. Със създаването на славянската азбука — глаголицата,.., Кирил извършил едно велико дело. Пр, 1952, кн. 5, 85. Най-старите паметници на старобългарската книжнина са написани с две азбуки — глаголица и кирилица. Големи са споровете в науката коя от тях е създадена от Кирил и Методий. Последните изследвания със сигурност доказват, че сътворената от тях азбука е глаголицата. К, 1963, кн. 7, 40. Второто писмо с дребните закръглени букви на глаголицата беше написано от самия Дамян. М. Смилова, ДСВ,
279.
ГЛАГОЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Учен, начетен човек, който умее да говори, ора-торства. — Дядо ми казва, че вече шест века как е дошъл родът ни ..на писмовници и глаголници чак от Охрид, от много далеч. А е роел този род. Н. Каралиева, ЗБ, 30.
ГЛАГОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на реч, в която се срещат глаголи или други думи и форми, произведени от глаголна основа. // Наличие на глаголи в речта. Богатата глаголност засилва дина
