съм, лесно (мъчно) разбирам. Изглежда, че не му стига главата, затова не може да си повдигне успеха въпреки толкова допълнителни уроци. Стоварвам / стоваря (тропвам / тропна, тръсвам / тръсна) на главата на някого. Разг. Налагам принудително на някого някакво задължение, някаква работа.
— Каква излезе тя неговата почивка! Само наряди му стоварвате на главата! Ст. Даскалов, ЕС, 252. — Тръснаха ни на главите и инфекциозно болните! .. — Болнични листове, .., обменни карти, и да не говорим за книгите и протоколите. Н. Каралиева, Н, 121. Знаеш ли, че ми тропнаха на главата още един доклад? Стоварва се / стовари се върху (на) главата ми. Разг. 1. Принуден съм да се заема с нещо, да поема някакво задължение, да извърша някаква работа. Разтурени хора, ей! Грабите кой какво намери, а после на моята глава се стоварва. Ст. Даскалов, ЕС, 35. 2. Сполетява ме нещо много неприято, беда, нещастие. Той знаеше къде е ходил и какво е вършил инспекторът през изтеклата седмица (..) и тревожно го очакваше, за да разбере дали е успял да открие нещо, което би се стоварило върху собствената му глава. Ст. Марков, ДБ, 438. Струпва ми се / струпа ми се (изсипва ми се / изсипе ми се) върху (на) главата. Разг. Сполетява ме нещо много неприятно, беда, нещастие. — Куне, много, много ми се струпа на главата! Всичко тръгна наопаки. К. Петканов, МЗК, 178. Какво ли не ми се изсипа върху главата тези дни — болести, погребение, сума задължения в края на учебния срок. Стърча (над) главата на някого. Разг. До дявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. — Дай една мастика, че ме присвива стомахът! — рече кметът и се отпусна на стола си. — не ми стърчи над главата, Къньо! Тук не съм кмет, тука сме си аз и ти. Кл. Цачев, ГЗ, 111. Счупвам / счупя (строшавам / строша, разбивам / разбия) главата на някого. Разг. 1. Убивам, погубвам, унищожавам някого. Но на Ирина се струваше, че постъпките му се дължеха на някакъв първобитен селски инат, който рано или късно щеше да разбие главата му. Д. Димов, Т, 101. 2. Грубо. Само св. обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Наказвам жестоко някого (употребява се като закана към някого). — Да не си стъпила още един път, ще ти счупя главата! П. Тодоров, Събр. пр П, 305. Счупвам си / счупя си (строшавам си / строша си, разбивам си / разбия си) главата. Разг. 1. Погубвам се сам. Докато му извика да се върне, видя го как се хвърля като пантера към къщата. — Свършено е с него! — промърмори дружинният. — Та това работа за сам човек ли е? Ще си счупи главата. ВН, 1960, бр. 2665, 4. 2. Обикн. св. и в бъдеще време. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка несполука, поражение.
Голяма част от вечерите ни с нея започнаха да се изпълват с тежки, неприятни разговори. — Помни, че ще си счупиш главата с тези твои приятели! Д. Цончев, ОТ, 80. Революцията в Русия е в ход и никой не може да я спре. А който се опита да я спре, ще си строши главата. Г. Караславов, ОХ
II, 191-192. Едно платно, което е защитено отвсякъде с гигантски, величествено непристъпни скали... Който и злодей да се опита да се приближи, неминуемо ще си разбие главата, ще бъде смазан. П. Михайлов, МП, 96. Събирам / събера на главата си. Разг. Събирам (мнозина) обикн. около себе си. Следователят заплака, .. Нещо повече, пъхна се всред моето все още топлич-ко легълце, оттам повтаряше като захласнат: „Резигнация!“.. Цялата болница събра на главата си. Р. Сугарев, СС, 159. Събирам си / събера си ума (акъла) в главата. Разг.; Сбирам си / сбера си ума (акъла) в главата. Простонар. 1. Съсредоточавам се върху нещо. — Всичко, всичко забравих от страх. Пусни ме да отида там, .., да седна да се успокоя и да събера ума в главата си. Елин Пелин, ЯБ, 119. 2. Обикн. в пое. Бъди умен, внимателен, разумен в постъпките си; вразуми се. — Не ставай глупава, за смях на хората. Който и да се научи, ще ти се смее. Вземи, събери си акъла в главата. Ей го де е Церовене. Като ти домъчнее за детето, ще идеш да си го видиш. Кл. Цачев, ГЗ, 35.
— Иди след него и му кажи да си събира ума в главата. К. Петканов, ДБ, 144. Сядам / седна <по турски> на главата на някого. Разг. Накарвам някого напълно да ми се подчини, да ми стане покорен, послушен, подчинявам го на волята си обикн. с грубост, насилие. — Ама ти и да даваш твоя дел, аз моя не давам! — дигаше остро лице жена му.. — Знам си работата аз, ами ти гледай да утраеш, що вие жените се изме-тате като букови дъски. И Качовица така разправяше, после седна турски на главата на мъжа си. Ст. Даскалов, БМ, 5-6. Та си глава кина, пищя, лая. Диал. След главно изр. Много силно (пищя). Чудили са момче и момиче / де да денат бре мажко детенце — / Фърлили го у гаста тръница. / Дете пищи, та си глава кине: / „Яла, мамо, та трънки да берем, / яла, тате, та тръне да сечем!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 397. Темно, брате, темно, eme, / като в катраница, / нито месечинка свети, / ни ясна звездица! / Куче лае у полето, / та си глава кине — / ергени ли мома крадат, / или некой гине? Елин Пелин, Съч. V, 128. Тежи ми (натежава ми, тегне ми) главата. Разг. Не се чувствам добре, не съм бодър. Тропвам се / тропна се (увисвам / увисна, тупвам се / тупна се, натурвам се / натуря се) на главата на някого. Разг. Натрапвам се на някого да живея при него или да се грижи за мене, да ме издържа, храни. — Излязоха близначета. Милен и Драган, така ги записаха. "Ужас!
