вам. 2. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Завъртам (завъртявам) / завъртя главата на някого. Разг. 1. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Зная, мъжете понякога обичат да завъртат главите на момичетата, но Кокаринов изглеждаше напълно искрен. Ст. Христозова, ДТСВ, 29. 2. Повлиявам на някого, без той да усети, да одобрява всичко, което върша, и да преценява нещата от мое гледище. Видях ви като носехте техните дебели журнали и ако са успели да ви завъртят главите, аз мога да ви припомня какви договори сме подписали с вас. Н. Антов, ВОМ, 113. 3. Внушавам на някого прекалена увереност в личните му възможности; главозамайвам. Успехите и славата не са му завъртели главата, все си е същият сърдечен и общителен човек. Завъртява ми се / завърти ми се главата. Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Мен току ми се завъртя главата и, както си седях, паднах на земята у несвест. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. 2. Слисвам се от работа, неприятности, силна уплаха и под. и се чудя какво да предприема. Главата й се завъртя. В първия миг страшно се ядоса. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 111. — И тебе ти се е завъртяла главата от страх — продължи да вика сърдито игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 173. 3. Изпитвам изключително силно чувство, обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло.
4. Изпадам в състояние да не мога да преценявам реално възможностите си, силите си; самозабравям се, главозамайвам се. Главата му се беше завъртяла от успеха на новата му книга. Загуовам главата си по някого. Разг. Влюбвам се пламенно. Лучиано никого не слуша.. Сега е загубил главата си по Маргарита и мога само да гадая какво ще произлезе от това. С. Славчев, БФ, 269. Замайвам / замая (замотавам / замотая) главата на някого. Разг. 1. Въодушевявам някого за нещо. — Свободата на частната инициатива е замаяла главите на болшинството американци. Всички мечтаят да станат милионери. Затова се толкова плашат от червените. Г. Белев, КВА, 238. 2. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Питам, кой е тоз. Поет, думат ми. Боже, опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще й засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Елин Пелин, Съч. IV, 215. Някои вече я [Вяра] обичаха така силно и просто, както могат да обикнат хората, когата срещнат жена, която изведнъж да им хареса и да им замотае главите. Ив. Мартинов, ДТ, 208-209. 3. Внушавам на някого прекалена увереност в личните му възможности; главозамайвам. — Уверен съм, вуйчо, че и ти да беше на власт, no-други избори няма да направиш. Властта замайва главата. Ив. Вазов, Съч. XXI, 136. Този успех съвсем му замота главата. Замайва ми се / замае ми се (завива ми се / завие ми се, зашеметява ми се / зашемети ми се) главата. Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Изправи се и му се стори, че порасна високо, високо... Но отведнаж главата му се завъртя, очите му притъмняха. Елин Пелин, Съч. I, 141. Мускулите на устата и бузите му бяха се уморили от усмивки, а главата му се зашеметила от дима на цигарите. Ив. Вазов, Съч. IX, 65. 2. Слисвам се от работа или от неприятности и под. и се чудя какво да предприема; обърквам се. Главата ми се е замаяла тези дни, не знам какво да правя...
— и той разказа за червено армейците — как ги намерил в кошарата, как ги хранил няколко дни и сега вече се страхува да не ги открие някой. Ж. Колев и др., ЧБП, 139. — Можеш ли да извадиш от една празна кесия седемдесет лева? .. Ти се шегуваш. — Завила му се главата! Като няма откъде, какво ще занесеш? ОФ, 1970, бр. 8120, 4. 3. Изпитвам изключително силно чувство, обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло. Главите ни се замайват от много впечатления. Н. Фурнаджиев, МП, 19. За главата ми. Разг. За мене, за себе си (употребява се обикн. когато някой извърши нещо лошо, нередно, от което самият той пос-традва). — Все те мисля дали слушаш началниците си. Ти си малко вироглав, недисциплиниран... А на началника не трябва да му отговаряш, защото то е за главата ти. Кл. Цачев, В, 298. И туй проклетото куче цяла нощ е вило. — Вие за главата си. Куче кога вие, или ще побеснее, или ще умре. И. Йовков, Ж, 1945, 165. Запалвам / запаля (подпалвам / подпаля) главата на някого. Разг. 1. Създавам големи неприятности на някого, поставям го в тежко положение. 2. Пораждам у някого готовност, желание за нещо, въодушевявам го да се заеме с нещо. Любопитството да види тази борба така запали главата му, че след като жена му отказа решително да похарчат тридесет лева за някакъв циркаджилък, той заяви непоколебимо: — Ти ако щеш, аз ще ида! Г. Караславов, Избр. съч. П, 31. 3. Неодобр. Повлиявавам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене. Брой нямат благородните жертви, рухнали пред краката на тиранина, че mue уж подпалили главите на верните поданици. 3. Стоянов, ЗБВ I, 256. Бунтовната реч запали главите на много младежи от селото. Запалва ми се / запали ми се главата. Разг. Изпълвам се с готовност да извърша нещо, въодушевявам се за нещо. — Защо не знаех това по-рано! .. И той изскокна пак от пещерата и наново отиде в града, за да възвести великото събитие и да вземе богатата награда, за която му се запали главата. Елин Пелин, Съч.
