разбираме. Й. Йовков, ПГ, 66. Дебела (корава, твърда) ми е главата; имам дебела (корава, твърда, букова) глава. Разг. Не се вслушвам в съветите на другите; неразбран, упорит съм. — Вие имате дебела глава! ... Не мога да се справя с вас! П. Вежинов, ДБ, 205. Ала, види се, тоя има букова глава, та не ще се поддаде на неговата хитрина. Т. Влайков, Съч. Ш, 288. До глава. Остар. Всички без изключение. Во черква вечерта се сбраха до глава 8 и клетва сториха пред сабята и кръста... П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 107. До (на) главата ми е нещо. Разг. Отнася се до мене, засяга мене. — Като разпитваш селяните, другарю, не казвай, че има български войник у вас .. току-виж, стигнало до немците... — Ами че зная
— .. — Не само до твоята глава, братко, и до моята е... Ако немците научат, цялата фамилия ще разстрелят. П. Вежинов, ЗЧР, 109. — Како Добро, честито ти венчило!
— Догодина на главите ви! К. Петканов, X, 85. Докарвам / докарам (събирам / събера, натъпквам / натъпча) ума (акъла) в главата на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, принуждавам го да престане да постъпва неразумно; вразумявам. Забраних из-рично на Костов да прави постъпки за освобождаването му. Стефан отдавна има нужда от плесница, която да докара ума в главата му. Д. Димов, Т, 313. Че Илчовичи-ната Цвета за него ли е? .. Искаш ли аз да му натъпча ума в главата? Елин Пелин, Съч. 1П, 129. Докарвам / докарам (навличам / навлека, донасям / донеса, стоварвам / стоваря) на (до) главата някому нещо (обикн. беля, неприятности). Разг. Ставам причина нещо лошо да сполети някого; създавам неприятности на някого. Свят — колело. Върти се насам, върти се нататък и никой не може да ти каже докъде ще се завърти и какво ще ти докара до главата. Г. Караславов, Избр. съч. П, 390. Дядо Спас с кисел вид, без настроение бе подбрал пред себе си внуците и ги хокаше: „Загръщайте кожусите си, вироглавци, ще докарате на дяда си беля на главата!“ ВН, 1958, бр. 2216, 4. — Знаех, че рано или късно моето познанство с Ганчев ще ми навлече неприятности на главата. Й. Демирев и др., ОС, 84. Не ща вече да говоря за тая проклета пушка. Тая пушка насмалко щеше да ми донесе беля на главата! Л. Каравелов, Съч. П, 55. Докарвам си / докарам си (хващам си / хвана си, навличам си / навлека си, намирам си / намеря си, вземам си / взема си) беля на главата. Обикн. с нещо, някого. Разг. Имам неприятности от нещо, с което съм се заел или с което искам да услужа, да помогна на някого. — А бе, брате, защо са гевези-те? Ще си докарата някоя беля на главите! — говореха те. 3. Стоянов, ЗБВ ГП, 174.
— Какво правиш? Ще си навлечеш беля на главата. Остави фанариотите. Какво ти пречат? Е. Йончева, ЗГ, 87. Сложих му двойки, ама си взех белята на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, леля му, .., че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 50. Дохожда ми / дойде ми в главата. Разг. Хрумва ми нещо, помислям си нещо, съобразявам нещо. Може би на Кремуция и в главата да не е дохождало подобно нещо. Хр. Ботев, КК (превод), 25. Държа глава. Остар. 1. Ръководя, оглавявам. Калоферските калугерки, като сторили намерение да устроят един девически пансион, .., събрали една конференция, .., като призовали няколко младежи от 3... да дръжат глава на заседанието. Г, 1863, бр. 4, 32. 2. Удържам, устоявам. Пушките им [на руските солдати] бяха с кремъни, и при сичко това, тя [Русия] държа глава на цяла европейска коалиция, по време на Кримската война. НБ, 1877, бр. 62, 242. Държа главата си високо. 1. Горд съм, имам достойнство. Главата си аз сяко-га държа високо, .. Душата ми е горделива, кораво е моето сърце, / ала и самият цар да хвърлеше на мене своето око / и пред него не щех да наведа моето лице. Л. Каравелов, Съч. I, 7. 2. Отнасям се надменно, високомерно. Чорбаджиете, така също както и турците, са разхождат .. горделиво и само-надеяно, държат главите си високо и гледат секиму право' в очите. Л. Каравелов, Съч. IV, 126. Една глава по-високо, стоя, съм. Разг. Превъзхождам някого по интелектуални качества, знания, възпитание и др. под. Така от най-ранни дни аз свикнах с дръзкото съзнание, че стоя една глава по-високо над другите хора. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Едно за (в) глава<та>, друго за крака<та>. Разг. Безразборно, без ред, хао-тично (употребява се, когато някой започва няколко работи едновременно, без да завърши нито една от тях). Женска глава. Остар. Жена. По едно мъжко училище ся пада на всеки 545 мъжки глави и по едно девическо за всеки 7000 женски глави. Лет., 1872, 94. Забивам / забия (забождам / забода, забуч-вам / забуча, заравям / заровя) глава; забивам си / забия си (забождам си / забода си, заравям си / заровя си, забучвам си / забуча си) главата. Разг. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша. Забили си главите в чорапа, млъкнали — мене на сън взе да ме прибива. П. Тодоров, Събр. пр П, 269. Инспекторът забучи глава в ръкописа. Г. Караславов, Избр. съч. П, 40. Бай Пондъо сграбчи вестниците, плати и хукна към дома си. Там той се затвори в малката стаичка, .., и зарови глава в кресливите заглавия. Г. Караславов, Избр. съч. П, 222. Читалището стихва, опустява. / А там, във книгата забол глава, / един хлапак последен пак остава. Бл. Димитрова, Л, 71. Забърквам / забъркам главата на някого. Разг.
1. Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размиря-
