IV, 250. Запалва ми се / запали ми се огън на главата. Разг. Сполетяват ме големи неприятности, изпадам в много тежко положение. — Остави се, дядо Димитре! Голям огън се запали на главата ми. Откога искам да ти кажа, а се срамно ми идеше някак. И. Петров, НЛ, 89. Запалвам / запаля огън на главата на някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, поставям някого в много тежко положение. Той охкаше от заран до вечер, плачеше и проклинаше всички ония, които са помамили народа и са запалили огън на главата му. К. Величков, ПССъч. I, 24. Затривам си главата. Ди-ал. Сам ставам причина да загина. Марийка бас се басила /.. /морето да си преплува /.. / майка Марийки думаше: / — „Не си живота залагай, / не си главата затривай“. Нар. пес., СбВСт, 106. Идва (дохожда / дойде) до (на) главата на някого. Разг. За нещо неприятно, лошо, за някаква беда, нещастие — случва се, сполетява някого. Много неща идват на главата на човека, но идват и отминават. X. Русев, ПЗ, 269. Проклинаше деня, в който го избраха за общински съветник, и си представяше колко спокоен би бил сега, ако не беше му дошла до главата тази беля... Г. Караславов, Избр. съч. I, 186. И беят въздъхна: — Войната е лошо нещо... Не знайш какво ще ти дойде на главата. Д. Талев, ПК, 632. Секи, комуто е дохождала на главата такава беда, и сам може да си помисли що ни е било на сръцата и какви мъки сме имале в това проклето време. Л. Каравелов, Съч. IV, 107-108. Идва ми / иде ми (дохожда ми / дойде ми) до глава. Диал. Дотяга ми, омръзва ми. Който не умее да живее честно на свой гръб, нему най-сетне ще дойде до глава да живее безчестно на чужд гръб. И. Груев, СП (превод), 214. Идва ми (иде ми, дохожда ми / дойде ми) ума (акъла, пипето) в главата. Разг. Ставам по-разумен, преставам да постъпвам необмислено; вразумявам се. Я, вика, Шебане, да я заведете в гората пак, да поседи в елите сама, та белким й дойде ума в главата! Н. Хайтов, ДР, 15-16. — Ние сме рекли: фронт на частниците! Изолация, майка им стара, да им дойде пипето в главите. А. Гуляшки, ЗР, 230. — Така е! — обади се отново той. — Казах, каквото казах... Тебе трябвало да запрат, за да ти дойде акълът в главата, а не момчето. Кл. Цачев, ГЗ, 96-97. Избивам / избия бръмбарите (тоя бръмбар) от главата на някого. Разг. Накарвам някого да се откаже от някакъв план, желание, проект, идея, която не одобрявам и която той е намислил да изпълни. Избивам / избия от главата на някого нещо. Разг. Принуждавам някого да се откаже от някакви мисли, идеи, намерения; разубеждавам. — Трябва да вземем мерки за унищожаване на бандитите и техните укриватели с оня замах, който завинаги ще избие из главите на престъпниците всякаква мисъл за бунт и неподчинение. X. Русев, ПС, 41. Избивам си / избия си (изваждам си / извадя си, махвам си / махна си, изкарвам си / изкарам си) от (из) главата нещо или някого. Разг. Преставам да мисля за нещо или за някого, отказвам се от нещо или от някого, забравям. — Сега всички искат да вървят да се бият, а тука кого ще оставим? Няма как, Герго, фронта си го избий от главата, говоря ти сериозно. Ем. Манов, ДСР, 68. — Ти, Кондовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 137.
— Моля те, изкарай си от главата това намерение, няма да те пусна да отидеш на екскурзия. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) на глава. Остар. Свършвам, осъществявам нещо докрай. Най-достойното за удивление е това, че е станало като един закон да искат възнаграждение за работите, които не могат да извадят на глава. Дун., 1876, бр. 1051, 1. За да изкарат на глава, чтото бяха намислили, трябуваше им помощ и от главний майстор на кораба. Й. Груев, СП (превод), 130. Такъв един человек само можеше да изкара на глава едно таквоз предприятие. П. Кисимов, ОА I (превод), 25. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) от глава някого. Остар. и диал. Подучвам някого да извърши нещо неразумно, нередно, повлиявам зле на някого с вредни идеи; подстрекавам, размирявам. Как тъй, ще речеш ти, един простак селянин да бъде дотолко безбожник, ..? .. трябва да е имало някой, който да го извади от глава. Ил. Блъсков, СК, 6-7. Те ти прощават всичко, .. ние знаем, че са те извадили от глава. Прибери се при мъжа си и живейте отсега както господ дал. К. Величков,
Н, 1883, кн. 5-6, 408. Между това кръчма-рят зе да кори учителя и да пуща лоши думи за него, че уж той искал да изкара от глава дъщеря му. Й. Груев, КН (превод), 4. Изгубвам / изгубя глава; изгубвам си / изгубя си главата. Разг. Изгубвам способност да съобразявам, да разсъждавам нормално, действам, без да мисля, поради силна уплаха. Тоя слух фърли в безумен уплах населението. Всичко изгуби глава, мъже, жени, деца тичаха към Дунава, за да минат по понтонния мост. Йв. Вазов, Съч. XI, 43. Изкарвам / изкарам го (я) на глава. Остар. Достигам до успех, успявам. Хитростта и насилието до някое време могат помогна чловеку, .., но с тях той докрай не може го изкара на глава: за здрава и постоянна сполука искат ся качества, противни на това. Й. Груев, СП (превод), 202. — Недей, мъжо, тъй, моля ти са, думаше с умилен глас горката му стопанка, с такива и други приказки не ще я изкараме на глава. Ил. Блъсков, ПБ, 119. Изливам се / излея се (изсипвам се / изсипя се) на главата на някого. Разг. За чувство, обикн. гняв, омраза и под.
— проявявам се, изявявам се спрямо някого.
