чи за една такава гиздосия, закачи се и се ожени за нея, че като му завъртя едни рога хубавицата, та го направи за смях на целия свят... Г. Караславов, Избр. съч. П, 87. Ех, дъщеря му е такова хубавичко и гиздавич-ко момиченце .. Аз и в Мората не съм виждал такива гиздосии и такива гълъбици. Л. Каравелов, Съч. II, 56. Вратата скръцна и в стаята влезе Рачето. — Ей, гиздосийо, докога ще те чакам? — каза тя, като сложи ръце на кръста си и огледа Нонка с преценяващ поглед. — Леле мале, как си се на-контилаМ. Петров, НЛ, 10. Коня яхам — коня аджамия, / мома любя — лепа гиздосия. Ц. Церковски, Съч. I, 158.
3. Красив, изящен предмет, нещо хубаво, гиздаво. — Остави коня, нали видиш — с файтон съм дошел да те взема .. Откъм задния двор излезе Алтъна .. „Виж каква возилка докарал...“ — Невесто, гледай с каква гиздосия ще пътуваме. Г. Манов, КД, 129. — То пък едно село — гиздосия!... — Гиздосия, гиздосия... — натърти старецът, смачка догорялата цигара и се усмихна. Н. Хайтов, ПП, 95. Но вие нямате представа каква гиздосия е казашката конница и въобще каква гордост бе за нас, русите, казашката войска. П. Росен, ВПШ, 49.
гйздост, -тта, мн. няма, ж. Нар.-поет. Отвл. същ. от гизд; гиздавост, гиздавина. Пък и Райка каква беше мома и какво беше чудо! Че то такъва стройност и такъва гйздост как се отгледа? Т. Влайков, РП I, 42. Ала не само с хубост и с гйздост беше надарена моята майка; тя беше още пъргава и работница, умна и паметна, добра и въртокъщница. Л. Каравелов, Съч. IV, 13-14. Радомир поиска от купеца гривните. Широки, направени от тежко злато, те бяха украсени с рисунки и ситни като пясък зрънца .. — Хубави са. Велислава ще хареса пищната им гйздост. М. Смилова, ДСВ, 46. Но теб ти добро булчето, / първо по хубост във село, / първо по гйздост и спрет-ност. Ц. Церковски, Съч. П, 218.
ГИЗДЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Мъж, който се гизди; гиздавец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГИЗДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Правя някого или нещо гиздав, пременен с красиви предмети или дрехи и под.; украсявам, кича, пременявам. Как плакала Алина, .., когато почнали да я гиздят за сватбата. Л. Александрова, ИЕЩ, 278. Серафим Огненов се нахвърлил най-напред да гизди къщата си. Д. Талев, ЖС, 58.
2. Придавам красив, приятен вид на някого или нещо, правя го хубав, гиздав; разхубавявам, крася. Трайчев, .., сучеше трескаво ту левия си, ту десния си мустак, черни, тънки, красиви, които гиздеха и отваряха белината на руменото му лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 105. гиздя се I. Страд. от гиз-дя. II. Възвр. от гиздя в 1 знач. Младен започна пак да облича новата си премяна, взе всеки ден да се гизди. К. Петканов, БД, 213. Тоя ден, вместо да се радва и гизди с новите си дрехи, Садет дълго плака. Б. Несто-ров, АР, 72. Спряла беше сега пред огледалото в стаичката си и с детска унесеност се гиздеше за бала. А. Страшимиров, Съч. I,
132.
ГИЗНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Пропит съм от вода, влага, тъна във вода; подгизвам. Пак паднаха тежки облаци и пак заваляха ситни проливни дъждове. Земята гизнеше във влага, улиците на заглъхналото село тънеха в лапавица. Г. Караславов, ОХ I, 229. Нощ, тъмна тъмнина и в тъмнината зад тебе вървят хиляди хора и газят в студените локви и краката им гиз-нат. Д. Немиров, Б, 49. Остеня беше спокоен — мобилизацията не го засягаше .. Си-гурно нямаше да се размине така. Ако не тази година, то все някога щеше да се ходи. Пак щеше да гизне в мокрите окопи, да се крие като къртица в земята. Кл. Цачев, ГЗ, 71. Кален път. И студени нивя. И сред тях кираджиите груби. /.. / Гизне старият скъсан шинел, / тегнат калните гнили цървули. Хр. Радевски, П, 15.
ГЙЗНЕНЕ ср, Отгл. същ от гизна; подгизване.
ГИЛДА ж. Остар. Гилдия. Търговците почти насякъде съставляват особени еснафе или гилди. Знан., 1875, бр. 2, 30.
— От нем. Gilde.
ГЙЛДИЯ, мн. -ии, ж. 1. Истор. При ранния феодализъм в Западна Европа — икономическо, политическо или религиозно сдружение (главно на търговци или занаятчии) за защита на интересите на членовете му; гилда. Търговците от своя страна се организирали в сдружения, наречени гилдии. Гилдиите осигурявали на членовете си изключително право да търгуват с известни градове и осигурявали въоръжената охрана на търговските кервани. Ист. VI кл, 69. В Нидерладия, където още през XVI век .. процъфтява организираната търговия с картини, търговците .. трябвало да бъдат членове на художническата гилдия Св. Лука. Хр. Ковачевски, СК, 119. Работели я [бродерията] в манастирските училища, но след XIII в. се превърнала в обикновен занаят. Основали се много занаятчийски съюзи, наречени гилдии, поради което се уеднаквил начинът на техниката. Б. Божиков и др., ИО, 78.
2. Нов. Съвкупност на хора от една професия, обикн. в сферата на културата или модата. За гилдията в театъра е необходим друг вид договор, подобен на трудовия. ДТ,
1998, бр. 51, 5. Двамата журналисти са сред малцината в гилдията, които са компетентни и извън профилираните си дисциплини. НМ, 2000, бр. 21, 12. Жулналистиче-
