ратайлъка. Научи се хубаво и вящо да гледа волове и сякакъв добитък, добри и яки дърва да сече и гиздаво да ги кити, майсторски да товари снопе и сяно. Т. Влай-ков, Съч. П, 90. // Напето, кръшно. В снежната улица дивна госпожица / Всички очич-ки следят, / кожи лисичи преметнала гиздаво / над беломраморна гръд. Хр. Смир-ненски, Съч. П, 25. Нашата квачка, / крачка по крачка, / гиздаво ходи, / пилета води. Чичо Стоян, ЧК, 78.
ГЙЗДАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на гиздав; хубост, гиздавина, напетост. Не можеше Панайотка да живее, докато не се покаже на хората. Всички трябваше да я видят и да се почудят на хубостта и гиз-давостта й. Д. Немиров, Б, 163-164. И скачаше той с гиздавостта и пламъка на един двайсетгодишен момък без спирка и насита. Най-сетне хорото се скъса. Ив. Шиш-манов, СбЦГМГ, 58.
ГИЗДАВЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Гиздавост, гиздавина. Благолепие — добра хубост, гиздавщина. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 118.
ГЙЗДЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от гиздя и от гиздя се. По цели часове Станка стоеше пред огледалото. Само за едно отиване до кладенеца тя се гласеше като за Великден .. И Станка се уплаши, че вкъщи могат да се сетят за гизденето и за фръцкането й из двора и на хармана. Г. Ка-раславов, ОХ I, 57-58. Еленки не теглило сръце за гиздене и китене, а за чистота и добрина. И. Груев, КН 4 (превод), 82.
ГИЗДИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Който служи за гиздене. За тая мъжка „гиздилна руба“ .. баба Йордана .. горко жалеше. Н. Хайтов, ПП, 126. Гиздилна дреха. Гиздилна премяна.
ГИЗДИЛО, мн. -а, ср. Нар.-поет. Предмет или дреха за гиздене; накит, премяна.
— Какви гиздила ми донесе на мен лани Ка-дир! Не съм ги още слагала — каза Фатина и домъква от сандъка оттатък бяла бохча .. Изваждат първо зелени мъниста, после кадифено жакетче. Л. Александрова, ИЕЩ, 196. Не смогна да изтегли лък и група селяни заеха мястото на бранниците, а току до него се поби млад велможа. Види се, малък болярин — няма гиздила и злато по него. М. Смилова, ДСВ, 41. Там при тях девет години във пещерата дълбока / куп гиздила аз направих: пафти и гривни ковани, / пръстени, та и гердани. А. Разцветни-ков, Избр. пр Ш (превод), 38.
О Ни в гора дружина, ни в село гиздило. Диал. За необщителен човек, с когото мъч-но може да се живее.
ГИЗДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да се гизди. Той беше от тия млади, кои повече гледаха и търсяха гиздави, гиздливи и приказливи моми, а не жена с
8 Речник на българския език, т. III истинна сърдечна добрина. Ил. Блъсков, ЗК, 108.
ГЙЗДО. Нар.-поет. Нареч. от гизд; гиздаво. Вий ще я лесно познайте там посред многото други: /.. / Но ще опиша аз вам и чистите дрехи на нея: / гиздо на гръд се издува ален, пристегнат нагръдник, / а пък елечето черно, плътно й стяга снагата. А. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 114.
ГИЗДОСАМ. Вж. гиздосвам.
ГИЗДОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гиздосам като прил. Разг. Пре-небр. Пременен, нагизден. — Каква прекрасна тема, за да драсне човек една сатирка на нашите гиздосани куклици!... Ив. Вазов, Съч.Х,4ч
ГИЗДОСВАМ, -аш, несв.\ гиздосам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Гиздя (Т. Панчев, РБЯд). Стопанката му Къдра я гиздо-сала [къщата] с родопски тъкани и плетива. Е, 1981, бр. 1085, 3. гиздосвам се, гиздосам се страд. и възвр. На жена си вика „кукло“ и тя наистина се гиздосва като кукла.
Н. Стефанова, РП, 32. Посегна към дрехите ми — рови, избира, обръща, преправи и венчалните ми дрехи да се гиздосва. Г. Краев, АЗ, 41.
ГИЗДОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от гиздосвам и от гиздосвам се; гиздене.
ГИЗДО СИ`ЙК А ж. Нар.-поет. Умал. от гиздосия. Мари лудо, мари младо, /мари Дешке гиздосийке. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XIV, 43. • Обр. Тия песни, песни гиз-досийки, / от звездите повече на брой, те като хайдушки кремъклийки / са готови винаги за бой. М. Недялков, Л, 81.
ГИЗДОСИ`ЙНО нареч. Рядко. Остар. Гиздаво; хубаво, красиво. Най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от Министерството Врачевски и госпожа Врачевска, .., твърде гиздосийно и модно облечена. Ив. Вазов, Съч. ХП, 36.
ГИЗДОСЙЯ, мн. -йи, зват. -и`йо, ж. Нар.-поет. 1. Само ед. Качество на гиздав; гиздавина, гиздавост, хубост. — Плитка е то, и плитка му викат, че се плете, заплита за гордост и за гиздосия\ И. Вълчев, РЗ, 116. Шумата на дъба е почнала да става медночервена, оная на явора и клена — жъл-толимонова, на липата — бледожълта .. Де другаде може да видите това пъстрило, тази шарена гиздосия. П. Росен, ВПШ, 135-136. И вижте я: трепка елицата млада. / Децата я гледат с любов и наслада. / Каква красота! И каква гиздосия! / На връхчето грее звездица. Краси я! Цв. Ангелов, НП, 38.
2. Хубава, гиздава или красиво облечена жена; хубавица, гиздавелка, гиздавица, гизда.
— Недялка нищо не губи в селската си носия, тя си е сама гиздосия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 79. И той сиромахът взе, че се зака
