косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Р. Стоянов, М, 51. Сега видя, че беше пораснала, разхубавила се, същинска цъфнала ябълка... И му се досвидя. Нима това гърче с хитри угодливи очички, .. заслужава тая гиздава българска девойка? Д. Рачев, СС, 121. Този ден Манолица беше много загрижена... Колко ли млади гиздави момчета загинаха там? И не беше ли между тях и нейният Томьо? Г. Кара-славов, Избр. съч. V, 204-205. — Хубава си, мила моя, / гиздава си: / гъвък стан, фиданка съща — / кой, кажи ми, го прегръща? П. К. Яворов, Съч. I, 14. „Момиче, пиле Иорда-но, / що по двор одиш гиздава, гиздава ем пременена?“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 73. Секи ден Мара гиздава, на свят ден Мара гнидава. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 149. Отвънка гиздава, а в главата гнидава. Погов. // За животно — хубав, строен. Тоя жребец, наперен, гиздав, чист, много бързо затлъстяваше и когато го водеха наи кладенеца, влачеше слугите със себе си. Й. Йовков, АМГ, 134. Това беше дива коза .. Това гиздаво животно живее лете по най-не-пристъпните скалисти места. Ив. Вазов, Съч. XV, 84.
2. За облекло, фигура — който е красив, спретнат. Високо чело, гиздава снага, жи-вост в движенията, която е свойствена само на южните народи .. — ето каква е копривщенската жена. Л. Каравелов, Съч. П, 27. Погледнете оная чипа, червенобуза и хубава вакареЛка с гиздава зелена забрадка. Ив. Вазов, Съч. IX, 206. Каквато си беше хубава, още по-хубава я правеха гиздавите й премени и наките. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. // За предмет — хубав, изящен, добре направен. Каква сграда бе построена за овцете... Бяла, гиздава, покрита с червени керемиди, като че момиче бе забулено с алено кръвен шал... Кр. Григоров, Н, 85-86. Бащината му [на Ангел] гайда не е като неговата гиздава. Н. Хайтов, X, 102. Зора ми ся е озорило / из хубава Влашка земя / из гиздаво Дряно поле. Нар. пес., СбБрМ, 116.
3. Диал. Който има положителни качества, води до положителни резултати, носи облаги и под.; добър, хубав. —Да направим една проста сметка... —Да направим! — Ха така! Защо да си разваляме гиздавото приятелство. Г. Караславов, Избр. съч. I, 333. Колко хора зарязаха семействата си, тръгнаха по службогонство, изоставиха си гиздавите занятия. Г. Караславов, Избр. съч.
VI, 144.
ГИЗДАВЕЛКА ж. Нар.-поет. Хубава и гиздаво облечена жена; гиздосия, гиздавица, гизда. Дъртуша грозна видя млада хубавел-ка — /и си помисли: /— Като нея гиздавел-ка / що да не съм и аз? Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 8. „Стояне, синко Стояне, / посъди .. булката, / булката хубавелката, / булката гиздавелката... Тя ми хатъра не гледа.“ Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 86.
ГИЗДАВЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Гиздава млада жена, гиздаво момиче; гиздо-сийка. „Булче ле, хубавелче ле, / булче ле, гиздавелче ле, ела ни от кучата отбрани.“ Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 86.
ГИЗДАВЕЦ, мн. -вцй, м., Нар.-поет. Мъж с хубава, гиздава външност; хубавец. В полуосветена стая, пред следствената комисия беше изправен поручик Слави Попов
— строен и гиздавец, в цвета на годините си и благ като преди, блед и настръхнал сега. А. Страшимиров, Съч. I, 199. Живеял като светский гиздавец, прекрасно се обличал, винаги бил облян с разни благовония, обичал обществото и госпожите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 337. Ей дружина! — Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, /../ на пиенци ищах и мезенце, (..) на гиздавци се напети дрехи. П. Р. Славейков, НМК, 73. Погоди мама Кера-ца, /за Никола убавеца, /убавеца, гиздавеца. Нар. пес., СбНУ XIV, 9.
ГИЗДАВИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество на гиздав; гиздавост, хубост, напетост. А красотата, гиздавината и умът й изведнъж са видат. Л. Каравелов, Съч. П, 48. Триж по-малка от пловдивското поле, софийската равнина, ако няма величието от безкрайност на простора му и кръгозорите му, обладава по-голяма гиздавина и повече живописност. Ив. Вазов, Съч. XVII, 14. — "Стано, Яно, цръвена ябуко! / Умиле ми твоя убавина, /убавина, Яно, гиздавина! Нар. пес., СбНУ Х1ЛГ, 345.
— Друга (диал.) форма: гиздовина.
ГИЗДАВИЦА ж. Нар.-поет. Жена, която се облича хубаво, гиздаво; гиздосия; гиз-давелка, гизда. Пък се труфеше, пък се кичеше гиздавицата, то който момък я срещнеше или видеше, очите му напрашваше. Тем., 1881, кн. 2, 21. Я иди, мамо, долу в Донкини, / долу в Донкини, в долната махала, / да поискаш, мамо, Донка хубавица, / Донка хубавица, Донка гиздавица. Нар. пес., Китка, 1886, кн. 14, 22.
ГЙЗДАВИЧКО. Разг. Нареч. от гизда-вичък. — Облечи се по-гиздавичко и бъди по-усмихната. Ив. Вазов, Р, 23.
ГЙЗДАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от гиздав. Ех, дъщеря му е такова хубавичко и гиздавичко момиченце, което прилича като два капки вода на ластавичка. Л. Каравелов, Съч. П, 55.
ГЙЗДАВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар,-поет. Гиздавичък. Гиздавка мома. Гиздавко девойче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГИЗДАВО. Разг. Нареч. от гиздав (в 1 знач.); хубаво, красиво, гиздосийно. Той с развълнувано сърце видя домашните, дош-ле да го посрещнат. Начело на тях Божан-ка, както обикновено, гиздаво пременена. Ив. Вазов, Съч. IX, 7. И изпече Панчо добре
