2. Стесн. Занаятчийски или търговски инвентар (Ст. Младенов, БТР). Аз бях кръч-мар и още си държа гидика.
— От тур. §1с1ек 'занятие, професия'.
ГИДИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Празнина, пролука. Триста й булки аресал, / тяйните мъже той изкла, / глави им дувар направи, / на едно си място само / тамка гидик останало — /и твойта глава жа земе / гидикът да си догради. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,4. // Прелез или пролука за минаване през плет, ограда. От яхъра той извади белия си кон с голямото .. петно на челото. Излезе от задния гидик и се огледа. Хаджи Мусовият сокак беше пуст. П. Константинов, ПИГ, 93.
2. Приспособление, средство за минаване през плет, ограда. До люлека имаше стълбици — гидик — отвън и отвътре, за да се слиза в дола на вода за Поливане. А. Стра-шимиров, ЕД, 34.
— Тур. §есШс 'цепнатина, пукнатина'.
ГИДЙШКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от ги-дик>.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГИДЙШКИ2, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гидия; гидийски. Ако ма, мамо, не дадеш, /млада ще да му пристана. / Мама ще да ми говори: / „Гидишка дъще, Тодорке. / Като щеш да му пристанеш, / а де щеш да си летуваш? / А де щеш да си зимуваш?“ Нар. пес., СбГЯ, 97.
ГИДИЯ, мн. -йи, м. и (диал.) ж. Нар.-поет. 1. Буен, смел и волен момък или мъж. Дойдоха си момци от царска служба — млади здраванаци момци — ето че си дойде и Горчо. Хубавец гидия беше тоя и .. потрепна Минка, като го видя що ръст е извишил, що лице е отворил. Ц. Церковски, Съч. Ш, 85. "Криво седи, право съои, / стар кадия:
— /не оставя на мир село /луд гидияГ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. Удря момък, удря, сили — /на гърди навел главата. /За гидия от небето / слънце сутрин не изгрява, / среща хе — отзад пердето / нему то се навестява. П. К. Яворов, Съч. I, 8. Милка са Черньо присмяла: / "Чернъо льо, черна гидия, / Чернъо льо, черно ратайче.и Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 265.
2. Гидийка. Дима е итра гидия — /тя не уви китка шарена, / ами си сръче [стръкче] откъсна, па го на ухо затъкна. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 138. Петстотин пушки пук-ная, Петкано, луда гидийо! Петстотин леша падная — / петстотин млади юнака. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 74.
— От тур. £1сН 'сводник; немирник'.
ГИДРАН м. Ветер. Конска порода за езда и впрягане, създадена в Унгария и разпространена в България и Румъния. // Кон от тази порода. Красивият светлочервен гидран Мурад опозна господарката си, свикна с мекото тяло, но сякаш да покаже тръпната си сила, стройната гъвкавост
— мяташе грива, ровеше с крак и се местеше напето встрани. О. Василев, Т, 129.
— От араб. собств.
ГИДЮЛ м. Диал. Нащърбен, счупен пръстен съд (Н. Геров, РБЯ).
О Присмял се гидюл на череп. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци.
— От тур. giidiik 'безформен, скъсан, нащърбен'.
ГИЕНА ж. Остар. Книж. Хиена. Гиени-те и шакалете намират изобилно продоволствие даже и в останките, които не са догризани от лъвовете. Знан., 1875, бр. 16, 244.
— Рус. гиена.
ГИЕРОГЛЙФ м. Остар. Книж. Йероглиф. Нуждата накарала хората при тия грубави изображения да притурят някакви произволни знакове, за да показват с них особни мисли .. Тия произволни знакове на-зиват ся гиероглифи. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 178. Гиероглиф, гр.: символически фигури на древните египтени, които ся с труд разбирали. Т. Хрулев, КР, 7.
ГИЕРОГЛИФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Йероглифски. Всички такива писма ние ще назовеме условни писма или гиерог-лифически. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 178-179.
ГЙЖА ж. Диал. 1. Главина на лоза, лозов пън (Н. Геров, РБЯ).
2. Лоза, лозница. От три класа шиник жито, / от три кулена кош кукуруз, / от три гижи чебър вино. Нар. пес., СбВСтТ, 197. Я отидох на лозето, / гижа има — грозгъе не-ма, / я отидох на дървото, / дърво има -ду-ня нема. Нар. пес., СбВСтТ, 684. Вода да е, от гижа да е. Послов., П. Р Славейков, БП
I, 74.
ГИЗД, -а, -о, мн. -и, прил. Нар. поет. Хубав, гиздав. Пременете / мойта гизда снага, / в гроб да бъда / спретно нагиздена. Ц. Церковски, Съч. П, 253. „Ти нали сам пожелаваше — той да обикне горещо / някое гиздо девойче?“ А. Разцветников, Избр. пр (превод), 111. Ката ден гизда, на Великден парталеста (одърпана). Погов., СбНУ ГУ, 217. ^
ГЙЗДА ж. Нар.-поет. Жена, която обича да се гизди, да се докарва; гиздавелка, гиздавица, гиздосия. — „Гизда къща не гизди!“ — право са го рекли. Ив. Вазов, Съч. IX, 8. Всякой ден гизда гиздава, а на Великден гнидава. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 263.
ГИЗДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. За човек, обикн. жена — който е с красива външност или хубаво облечен; хубав, напет. А и каква мома беше станала Райка, .. Една стройна, па гиздава — да й се не нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Колко си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А
