ска гилдия. Гилдия на лекарите. Писателска гилдия.
— От нем. Gilde. — В-к Знание, 30.1.1875.
ГИЛЗА ж. 1. Затворена в единия край металическа или картонена тръбичка на патрон, снаряд, в която се поставя взривното вещество, снабдена с капсула за възпламеняването му. Сетне извади и четири патрондаша. По тях бяха наредени един до друг по около тридесет патрона с лъскави пиринчени гилзи и във всяка от тях беше втъкнато едро, синкаво оловено зърно. Д. Талев, ПК, 518. Извадих от джоба си малките патрончета, със сини, книжни гилзи, над медната, широкодънна чашка и му ги подадох. Ем. Станев, ЯГ, 8. Тук-таме в пясъка се жълтееха гилзи от изгърмени патрони. А. Каралийчев, ТР, 181. Иван Ефрей-торов не хвърляше гърмяните гилзи — сам си ги пълнеше, това му струваше по-евтино. Й. Радичков, ГП, 81.
2. Спец. Приспособление с подобна куха ци-линдрична форма, което служи за вместване на нещо. Закупил сто хиляди анатомиче-ски гилзи за зъби. П. Славински, ПЩ, 144. Гилза на червило. Гилза за обличане на копче.
3. Техн. Машинен елемент с форма на кух продълговат цилиндър, употребяван в различни двигатели и съоръжения. Днес цилиндрите се изработват по два начина: или от алуминиева сплав, в която е набита чугунена гилза, или от алуминиева сплав с хромирана работна повърхност (без чугунена глава). Гр. Тймчев и др., УВА, 29. Ра-ботната част на цилиндъра понякога се отлива отделно като цилиндрова гилза от по-твърд чугун. Р. Ранков и др., М, 95.
— От нем. Hülse, прбз рус. гильза.
ГИЛЗИЧКА ж. Умал. от гилза; малка гилза. Динко спокойто отърси една от празните лъскави гилзички, която бе отскочила върху ръкава на ризата му. Д. Димов, Т, 569.
ГИЛЗОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от гилза (в 3 знач.). Гилзов буфер. Гилзово га-зоразпределение. Гилзов съединител.
ГИЛОТЙНА ж. 1. Истор. Механизъм със специален нож за обезглавяване на осъден на смърт. Князът го последва. Опитваше се да държи раменете си изправени. Колко благородни хора отидоха на гилотината начело с Мария Антоанета и Люд-вик шестнайсети! В. Геновска, СГ, 466. Ужасният революционер [Марат] .. изтропа нервно по оцапаната маса .. — Утре сто врата още ще легнат под острието на гилотината! Ив. Вазов, Съч. IX, 118.
2. Техн. Уред за механизирано рязане на различни материали. Спряна е и дългата лента, не се чуват и отмерените удари на „гилотината“, която точно отрязва плочките. ВН, 1961, бр. 3051, 2. Гилотина за рязане на хартия.
— От фр. guillotine от собств. през рус. гильотина или нем. Guillotine. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии за добродетел и подвиги самоотвержения, .. (превод), 1857.
ГИЛОТЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до гилотина; гилоти-нов, гилотински. Гилотинна ножица за напречно рязане на стоманен лист. Д Гилоти-нен нож.
ГИЛОТИНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Истор. Обезглавявам на гилотина осъден на смърт. На 21 януари 1783 г. тук са докарали за първи път гилотината, с която палачът Самсон е гилотинирал Людвик
XVI. Ив. Мирски, ПДЗ, 83. гилотинирам се страд.
ГИЛОТИНЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гилотинирам и от гилотинирам се. Смърт чрез гилотиниране.
ГИЛОТЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Гилотинен. Гилотиново приспособление.
ГИЛОТЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ин-див. Гилотинен. Ужасният революционер, като довърши с трептяща от гняв и злоба ръка .. члена [статията] във вестника си, както винаги напоен с отрова на дълбока омраза и замирисал на гилотинска кръв, изтропа нервно по оцапаната маса. Ив. Вазов, Съч. IX, 118.
гимн, гймнът, гймна, мн. -и, м. Остар. Химн. Музиките ще да свирят народний гимн. С, 1888, бр. 210, 1. Времето на игрите са наченвало и свършвало с жертвоприношения и с пеяне на молитви и на гимни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 73. На моя [на бука] пламъчец си греят /тънкопрозрачни-те ръчици. / В Европа, Азия, живеят / народи питомни и диви, / и в свойте разкази и гимни / се мен прославят, мене пеят! Ст. Михайловски, NV, 73.
— Рус. гимн.
ГИМНАЗИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от гимназия. Спасов стана зет на бившия гимназиален учител. М. Марчевски, П, 219. Трябваше да следвам медицина, а успехът на гимназиалната ми диплома не достигаше за тая наука. П. Вежинов, ЗНН,
14. Виктория довършваше гимназиалното си образование, а Елена следваше последна година в Бестужевските педагогически курсове. В. Геновска, СГ, 145. Гимназиално ръководство. Петгодишен гимназиален курс.
ГИМНАЗИОН м. Истор. 1. В древна Гърция — учебно-възпитателно заведение за младежи от знатни семейства, където те се занимават с гимнастика и изучават политика, философия, литература и др.
2. В България през XIX в. — гръцко средно общообразователно училище. По онова време в Пловдив имаше четири български училища, но Янко записа Любен в гръцкия гим-
