днешна Румъния, Бесарабия и Добруджа). Към V в. преди н. е. на Балканския полуостров са живели около 22 племена. По-значителни от тях са трибалите,.., мизите — в северна България, гетите — в Добруджа. Ист. X и XI кл, 10.
2. Остар. Готи. Йорнанд нарича готите гети, защото ги е намерил в страната гетс-ка. Т. Шишков, ИБН, 16.
— Г. С. Раковски, Показалец, 1859.
ГЕТИНАКС м. 1. Само ед. Техн. Твърд, слоест пластичен материал, получаван чрез пресоване на хартиени листове, слепени със синтетични смоли, който се използва в електротехниката, за декорация и др. Слоестите пластмаси, получени с пълнител хартиени листове, имат много търговски наименования.. У нас тези пластмаси са известни под името гетинакс. В. Кабаиванов и др., ТП, 84. Изолацията на контактите се прави от порцелан, гетинакс или други органически изолационни материали. Ат. Начев, ЕС, 35.
2. Разг. Лист от такъв материал, употребяван за покриване или облицоване.
— Рус. гетинакс.
ГЕТИНАКСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до гетинакс или е направен от гетинакс. Гетинаксово производство. Гетинаксов барабан. Гетинаксова плоча. Гетинаксова тръбичка.
ГЕТИРДЙСАМ. Вж. гетирдисвам.
ГЕТИРДЙСВАМ, -аш, несв.\ гетирдй-сам, -аш и гетирдйша, -еш, мин. св. гетирдй-сах, св., прех. Диал. Довеждам, докарвам. Беицата, като я видя, покани я да излезе горе, .. да я накара да прегледа една от ха-нъмите, която се оплакваше от сърце, защото баба Вачовица беше кемил баба и беицата при раждането си на няколко деца я гетирдисваше в Търново. Ц. Гинчев, ГК,
131. Знаеш ли как свири той — и мъртвите разиграва! .. Максус съм го гетирдисал да ни повесели и да ни поразиграй... Ц. Цер-ковски, Съч. Ш, 240. // Донасям, доставям. Джевдет си беше направил нови дрехи, угоил бе черния ат с белите крака и с месечин-ката на челото и си гетирдисал ново, хубаво .. седло от Едрене. Ц. Гинчев, ГК, 365. Сега ще река на книгопродавецът да ми ге-тирдише Архиереский служебник, минее и прочая. АНГ I, 336. гетирдисвам се, гетир-дисам се страд.
— От тур. §е1тпек.
ГЕТИРДЙША. Вж. гетирдисвам.
ГЕТИТ, мн. няма, м. Минер. Желязна руда — железен хидроокис, често в примес с манганов и алуминиев окис, с вид на сива, тъмнокафява или черна глиноподобна маса, използвана за добив на желязо. Гетитът и лимонитът са кристални минерали, близки по състав и свойства, с тъмнокафяв до черен цвят. Н. Преславски и др., НПБ, 119.
— От нем. собств.
rÈTO, мн. -à, cp. 1. През Средновековието и в страни с расова или религиозна дискриминация — еврейски квартал, извън който евреите нямат право да се заселват. Езра нищо не отговори и продължи пътя си към гетото. Не беше далеко това еврейско гнездо, но беше no-навътре в града и като че ли оградено с невидима стена. Д. Талев, ГЧ, 294. След окупирането на Полша хитлеристите са натикали във Варшавското гето още няколкостотин хиляди евреи от разни места.
2. В страна с расова дискриминация — квартал или област, определени за заселване на етнически еднородно обезправено население, обикн. недостатъчно благоустроен и поддържан в хигиенно и др. отношение. В Перу, където индианците оказвали упорита съпротива на колонизатора, църквата започнала да настанява голяма част от населението в специални гета; там те работели под контрола на надзиратели-испан-ци. Е. Николов, П, 14. Александрия е египетски град, но поради вековното господство на чужденците неговите законни господари са отделени в „гето“. Ив. Мирски, ПДЗ, 161. Негърско гето. • Обр. В резултат от засиленото строителство заместихме панелните гета с кичозни тухлени комплекси. 168 часа, 2000, бр. 46, 34.
— От ит. ghetto през нем. Getto.
ГЕТРИ мн. Книж. Гети1. Единият беше много нисък, обут в тежки подковани обуща, над които бе закопчал бели гетри. М. Марчевски, ОТ, 431. Късите крака на стареца, обути в жълти обувки и пристегнати със зелени кетени гетри, висяха, безжалостно шибани от конската опашка. Д. Кисьов, Щ, 250. Събух обувките и гетрите, хвърлих шапката и легнах. Мургаш се присви и легна зад вратата. Н. Попфилипов, РЛ, 136.
— От фр. guêtre през рус. гетрм.
rÈTCKH, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от гети2. Йорнанд нарича готите гети, защото ги е намерил в страната гетска. Т. Шишков, ИБН, 16.
ГЕЧЕНДЙСВАМ СЕ -аш се, несв., не-прех. Остар. Препитавам се, прехранвам се; гечиня се. Що да си изкривя душата и да кажа зло за даскалъка, гечендисвах са с него твърде добре тука до преди някоя година. Г, 1863, бр. 1, 8. Сиромах човек, дума наша пословица, с половинка са гечендисва. НБ, 1877, бр. 69, 268.
ГЕЧЕНДЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от гечендисвам се; препитава-не, прехранване, гечинене.
ГЕЧИНМЕК, мн. няма, м. Остар. Поминък, препитание. — Вашият занаят и ге-чинмекът ви само от лозята ли е или си имате и други доходи? 3. Стоянов, ЗБВ I,
