Page:RBE Tom3.djvu/103

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ГЕРОНД и ГЕРОНТ м. Истор. Църковен старейшина, който управлява духовна общност. По отношение чисто вътрешната уредба на църквата съборът е знаменит с решението си за ликвидиране на чу-довищно бюрократичната институция на геронтите, на „петимата старци“. Геронт буквално значи старец, но в църковната история геронтите са цяла институция. Т. Жечев, БВ, 23. Герондите лавриоти го приеха [Захарий] с почести и прочетоха с удивление писмото на Анания. Те бяха искали трима изкусни мъже, които да направят зографиите за три години, пък Анания им пращаше един. Вл. Свинтила, СЗЗ, 419.

— От гр. уерсоу, - сто<; ’старец’.

ГЕРОНТ. Вж. геронд.

ГЕРОНТОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Учен, специалист по геронтология. Въз основа на тези данни [че най-старите дълголетници са на 116 г.] съветските геронтолози приемат, че границите на човешкия живот се простират най-вероятно до 120-130 години. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.

ГЕРОНТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геронтологически. Геронтоло-гично проучване.

ГЕРОНТОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от геронтология; геронтологичен. Геронтологически проблем. Геронтологически изследвания.

ГЕРОНТОЛОГИЯ ж. Медико-биологи-чна наука за изучаване на промените в строежа и функциите на организма в старческа възраст, на причините за стареенето и начините за продължаване на човешкия живот. За първи път научните работници .. поставиха на научна сесия въпросите на геронтологията — наука за старостта, въпроса за използване физическата култура и спорта като средство за удължаване на човешкия живот. ВН, 1959, бр. 2577, 3. Академикът по биологичните науки, със свой личен принос в геронтологията, се мъчеше да не забелязва тия неща. П. Вежинов, НБК, 6.

— От гр. уерму, -оуто^ ’старец’ + Хоуо<; ’наука’.

ГЕРУНДИУМ м. Езикозн. В латински език — отглаголно съществително, което може да се употребява само в ед. ч. във всички косвени падежи.

— Лат. £егип(Нит.

ГЕРЦОГ, мн. -ги, м. Остар. Книж. Херцог. Според решението на благородните са основа царство, на което повикаха за цар австрийский герцог Максималиана. С. Боб-чев, ПОС (превод), 289. Герцогите повелявали на графовете, които на пределите ся наричали маркграфове, на бреговете на Рейн рейнграфове. Ив. Богоров, ВГД (превод), 169.

— Рус. герцог.

ГЕРЦОГСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Херцогство. Мерките и отношенията, които възприе Австрия за събирание-то на Холщайнския събор, счете ги, че уничтожават силата на трактатът, за което и изпрати войска в това Герцогст-во. Дун., 1866, бр. 81, 2.

ГЕРЧЕК, неизм., прил. Диал. Герджик.

— „Донке ле, добро големо, / довечера ще да дойда, / на ваша герчек седенкя.“ Нар. пес., СбВСтТ, 838. Зачула се сипаница, /.., / та посипа сете моми, /.. / Онеми ги, ослепи ги. / Приеме им се герчек Стана. Нар. пес., СбВСтТ, 1011.

ГЕСТАПО, мн. няма, ср. Тайната дър-жавна полиция в хитлеристка Германия, известна с жестокостите си и с масовия терор. В Берлин Димитров се намира в подземните катакомби на тайната полиция — на геетапо. Ст. Благоева, ГД, 179. Гестапото все още задържаше Фучик, без да формулира обвинението против него. В. Геновска, ПЮФ, 127. Това е Кисьов. Бившият полицай... — Платен агент на геетапо .. — Не бива да съжалявате. На съвеста му тежат най-малко двайсет убийства. П. Вежинов, НБК, 214.

— Нем. Gestapo, съкр. от Ge(heime) Sta(ats) Po(lizei) ’тайна държавна полиция’.

ГЕСТАПОВЕЦ, мн. -вци, м. Служител в геетапо. Гестаповците бяха арестували Телман преди шест дни. А. Каралийчев, НЧ, 130.

ГЕСТАПОВКА ж. Жена геетаповец.

ГЕСТАПОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до геетапо, който е свързан с геетапо. Гестаповски агент. Гестаповски репресии. Гестаповски методи за инквизиция.

TÉTA мн. В Япония — високи дървени обувки. Сред европейските дрехи понякога се мяркаше жена в пъстро кимоно, която потропваше пъргаво с дървените си гета. П. Бобев, К, 66. Улиците и парковете [на Япония] са пълни с деца, жени и девойки, облечени в празнични красиви кимона .. По плочите тракат елегантни високи дървени обувки — „гета“. К, 1963, кн. 2, 36-37.

— От яп.

ГЕТИ1 мн., ед. (рядко) гета ж. Вид платнени или плъстени обвивки, които се носят над обувки от мъж за топло; гетри, гамаши. Доктор Платнаров беше нисичък, пъргав старец. Ходеше старомодно облечен: с лачени обуща и гети, рае панталон, редингот и жилетка от кадифе. П. Славински, МСК, 50. Тя инстинктивно потрепна и погледна настрани, .. Но там бяха разкрачените крака на мъжа й, с вълнени гети, с корави, очукани по камъните обувки. X. Русев, ПЗ, 110.

— От итал. ghetta, през рум. ghete.

ГЕТИ2 мн. 1. Истор. Древно племе, родствено на даките и мизите, което населявало източната част на Дакия (приблизително

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл